Първите седем

Знаем добре как ги броим. Казваме, че децата ни са зрели за живота (особено ако са вече в TikTok) точно на тази възраст, но и дори вече на години, ако някой нещо сгафи веднага му лепваме етикета, че му липсват първите седем… Ами така си е! Кой каквото е получил важно и ценно за стартиране на живота си, го е направил точно тогава.

Виж, друго си е в икономиката. Особено, ако държавата продължава да има силна дума в нея.

В началото на 90-те цялата ни държава беше пълна с емоции и надежда, че ето – най-после държавата си отива от икономиката и ще се занимава с това, което и е същинската работа – сигурност и отбрана. Като че ли в първите години това се случваше, но след шест-седем години инерцията от годините на това, което не знам защо наричахме комунизъм, продължи с пълна сила.

Търгове, обществени поръчки, комисионни, държавни чиновнически службици, нищо не правещи готованци… През годините като че ли те отново станаха доминиращи и определящи в далеч по-лошият им вариант – безконтролно и неуправляемо.

Затова и трябва по-често да се вглеждаме в първите седем, да премахнем лошите навици и да оставим почтеният частен бизнес да доминира над всичко, а държавата… просто да не се докосва до икономиката. За да има икономика, разбира се!