Две и двеста…

Е, то е ясно. След 33 години супер мъчителен преход, смяна и подмяна на ценности, акробатични политически превратности, в крайна сметка истината лъсна – в България наистина ние знаем и две, и двеста. Можем да живеем с хиляда лева на месец, но можем и с десет хиляди, като определено предпочитаме последното, особено ако не се налага да ги изработваме.

Тази приказка обаче се оказва доста здрава спирачка за развитието ни. И на обществото, и на пазара, и на нас самите. Защото…можем и така, и така, просто не ни пука.

Това обаче не е възможно.

Да, знаем и две, но най-добре да знаем и двеста, и това да е единствената ни цел. Нито в бизнеса, нито в политиката, да не говорим в семейството, никой не е успял с тези две, само две, и ако това се е случило, с месеци след това ще мрънка, че я началника му е виновен, я комшията, я правителството, а защо пък не и премиера лично. Откъде накъде точно и именно премиерът ще спъва злощастният човек и той няма да ги има тези двеста дето му се полагат…?!

И ей така, една нищо и никаква поговорка може да ни завлече на никъде. Дори и поколенията след нас.