ЛИТОВСКИЯТ ДЕСАНТ

Вилнюс, 28 януари- Споделил от варшавския си телефон, че чака да тръгне към Вилнюс, редакцията му казала окей, защото е била петимна за информация. И така Максим се оказа първия български кореспондент на мястото на най-трагичните събития в малка Литва, жадна за независимост. И единственото око и сърце на българската журналистика – там, на място – към сложни взаимоотношения и критични ситуации. За щастие едно интелигентно и находчиво петле, с хъс натопено и в световния въздух, и в пеовския му привкус. Започваме детайлите – от раницата, където му вземат рублите, до деня, в който 9-годишната Еагле, дъщеря на приютилите го в дома си Гинтара и Ваймондас, отива на училище: знак за малко спокойствие. Поръчката на „ПОГЛЕД“ го сваря на тъмно с бележник и радио в коридорите на парламента. Пиша на хвърчащи листчета, каза, когато погледна през прозореца, виждам танкове, ще ме извините ако нещо в кореспонденцията ми не наред. Какво да се прави, българите журналисти, трябва да намират честната посока и на тъмно…

На телефона във Варшава е съпругата му Мила Векова, също журналистка (в момента, както казва, гледачка на две малки деца):

-Върна се много изморен и развълнуван, още не може да реанимира. От целия му журналистически стаж това е най-голямото изпитание. И най-големият професионален шанс, разбира се. Полската телевизия показваше с най-големи, подробности събитията в Литва, така че ние с децата се притеснявахме за него сигурно повече от самия него. На тръгване малката Еагле му нарисувала за спомен картина, ето я пред мен. Контурите на СССР и дена ножица, която отрязва Литва.

Тъжно време е, когато децата рисуват политика…