M3 COLLEGE - Колеж за модерен PR - Запиши се!

M3 Communications Group, Inc.

A Hill+Knowlton Strategies Partner

Контакт:
mainoffice@m3bg.com
Кариери:
talents@m3bg.com
Запиши се в:
M3College

За нас

Блог

НЯКОЛКО ДУМИ ЗА НАЧАЛО

НЯКОЛКО ДУМИ ЗА НАЧАЛО

Бях кореспондент на вестник „Дума” от България от 1988 до 1991 г. във Варшава. През този период публикувах хиляди статии за промените в региона, падането на комунизма, установяването на пазарна икономика и демокрацията. Всъщност във всички страни наоколо, тъй като пътувах през цялото време.

Като кореспондент във Варшава следях много отблизо събитията в Литва, тъй като полските медии отразяваха обстойно събитията. На 12 януари 1991 г. закусвах и пих кафе в офиса си в центъра на Варшава, слушайки първата и единствена тогава частна радиостанция Radio Z и внезапно радиоводещият съобщи, че правителството в Литва е решило да състави правителство в изгнание и Министърът на външните работи Алджирдас Саударгас е във Варшава с тази мисия. След няколко часа той щеше да гостува в радиото. Всъщност Радио Z се намираше само на няколко пресечки от офиса ми, веднага се обадих на програмния директор на радиото – Мариса Верниковска и й казах, че жив или мъртъв бих искал да взема интервю с министър Саударгас. Тя ме посъветва да дойда в радиостанцията и ми каза, че не може да ми обещае нищо, тъй като министърът е доста зает и от него зависи дали ще даде интервю или не...

Разбира се, след пет минути бях пред радиото, скоро министър Саударгас дойде, влезе в студиото и по пътя го спрях с молба за интервю, но той любезно се извини, че има друга среща и бърза. Тогава просто казах много високо: „Господине, сега заминавам за Вилнюс, дайте ми поне съвет какво да правя и с кого да се срещна!“ Той вече беше изчезнал, но един от екипа му дойде при мен, по-късно той се представи като член на литовския парламент Чиеслаз Окинчич, и ми каза: „Слушайте, отидете до Вилнюс и се обадите на този номер, потърсите Раса Мария, кажете й, че Ви изпращам и тя ще помогне...”

По пътя за Вилнюс през цялото време слушах полското радио, което покриваше доста добре цялата западна част на страната, и чух, че има наложен вечерен час и хората обикалят телевизионната кула на Вилнюс, за да я защитят. Влязох във Вилнюс около 20:00, беше тотално тъмно, знаех, че има вечерен час, затова скрих колата си в гора близо до града, покрих я с листа и храсти и вървях само с чанта с четка за зъби и сандвич. Въпреки че беше съвсем тъмно, изведнъж на пътя спря пътнически автобус и шофьорът ме попита къде отивам. Отговорих, че съм журналист и трябва да стигна до където и да е във Вилнюс, за да изпратя историите си във вестника и това е изключително важно. Шофьорът се съгласи да ме пусне в автобуса и вътре имаше само един пътник. Той беше сигурен, че съм поляк, тъй като говорех полски (и имах мустаци), а той говореше развален полски, така че се разбирахме добре. Изведнъж шофьорът спря автобуса и докато слушаше радиото каза: „Съветските танкове разбиха нашите пред телевизионната кула, има убити, отиваме натам!“.

Попитах Раймондас дали може да ми намери хотел, където да отседна, но той каза – Няма начин! – и така отидох в неговата малка „комуналка“ и се запознах със съпругата му Гинтара, по-късно близка съветничка на президента Ландсбергис, и тяхната дъщеря – страхотен художник, завършила Литовската художествена академия, но тогава не по-голяма от 5-годишна.

Тази нощ не спахме, повикаха Раймондас да отиде в парламента, за да го защитава, аз останах с Гинтара и Игъл цяла нощ слушайки шума от изстрелите. Много исках да отида в парламента, но хората в коридора не ме пуснаха и ме задържаха вътре. Вратите на апартаментите бяха отворени и всички отиваха при съседите да видят какво се случва.

Рано на следващата сутрин веднага се обадих на Раса-Мария, тя беше помощник на депутата, а тя със студен глас каза: „Ако искате да влезете в сградата на парламента, трябва да дойдете веднага, затваряме я след 30 минути“ . Отидох в парламента и така стоях там близо 10 дни, два-три пъти излязох да се къпя, но живеех в парламента и спях на диваните в коридора. Прекарах две-три нощи в стаята на секретаря на президента Ландсбергис, който беше с нас през цялото време в парламента.

Какво направих вътре – всичко е написано подробно в статиите ми, които публикувах в България. Всеки ден новините на единствения по онова време телевизионен канал започваха с моите истории, бях на живо по радиото и също изпращах истории на много вестници. Мога да приложа само една моя кореспонденция в телевизията, всички те са налични в много остарял формат и не могат да бъдат възстановени според директора на БНТ, но тази по стечение на обстоятелствата беше изтеглена много преди години от телевизионен водещ, който ми го изпрати.

След 12 дни и десетки написани и изпратени статии и телевизионни кореспонденции се върнах във Варшава.

Всичко, което направих тези дни, е в статиите, можете да ги прочетете внимателно, както и статиите, които литовската преса публикува за престоя ми във Вилнюс години по-късно.

Оттогава Литва е дълбоко в сърцето и душата ми. Завинаги.