M3 COLLEGE - Колеж за модерен PR - Запиши се!

M3 Communications Group, Inc.

A Hill+Knowlton Strategies Partner

Контакт:
mainoffice@m3bg.com
Кариери:
talents@m3bg.com
Запиши се в:
M3College

За нас

Блог

Максим Бехар за живота на Елизабет II

Максим Бехар за живота на Елизабет II

Водеща: В студиото вече са Мариана Хил и Максим Бехар, с които ще погледнем назад към годините на кралица Елизабет, като в същото време ще отправим и поглед към бъдещето на монархията, която вече е в ръцете на крал Чарлз III. Нека започнем с това Вие с какво ще я запомните?

Максим: Аз ще погледна малко по-прагматично. Естествено, че кралица Елизабет беше изключителна личност. Естествено, че по време на нейното управление Великобритания загуби много от колониите си. Но в същото време, това беше неизбежен процес и тя успя да направи Британската общност, което се превърна в най- мощния съюз на държави. Дори някоя от тях да не са били колонии или да нямат чак толкова много пряка връзка в Великобритания, имат своя решаващ и много важен глас в Британската общност. От друга страна, това беше първия монарх, който имаше Twitterакаунт, което далеч не е за пренебрегване, далеч преди сина си, който сега вече е крал, и започна да комуникира с младите хора чрез социалните медии. И знаете ли, това, което е много важно за Елизабет, е, че тя безусловно обединяваше всички „поданици“ във Великобритания. „Поданици“ вече го слагам в кавички, тъй като света вече е много модерен, и думата може да звучи дори леко обидно за някои, защото и самите монархии се промениха изключително много – станаха по-модерни и по-гъвкави. Но в крайна сметка, ходил съм там стотици пъти, говорил съм с англичани, никой не можеше да си помисли да каже нещо лошо за нея или пък да я критикува, защото тя си вършеше своята работа толкова леко, дискретно и елегантно, че работата беше свършена без никой да разбира за това. Тя живя 5 или 6, или 7 поколения, а тя стоеше една и съща и по един и същи начин си вършеше своята изключително отговорна държавническа работа. В този смисъл влиза в историята като уникална личност.

Водеща: През нея са минали 15 премиера. Знаем ли какво са си говорили и какво е било нейното отношение?

Максим: Това, което със сигурност знаем, е, че е имала тези седмични срещи, легендарни, със своите министър-председатели. Нещо, което дори и в България не виждаме – президента да се вижда с премиера всяка седмица. Това е много ценно, че кралицата, която стои на един пиедестал и управлява цялата „Британска империя“ – държави като Индия, Канада, Австралия, се е срещала със своите министър-председатели, че е разговаряла с тях, че се е интересувала от това какво се случва във Великобритания без значение консерватори, лейбъристи, без значение наляво или надясно. Начинът, по който тя така елегантно успя да направлява тази така наречена Фолклендска криза, когато Великобритания успя да си върне от Аржентина Фолкландските острови. Аз си спомням как тя не каза нито дума, но в същото време Маргарет Тачър говореше от нейно име и Великобритания успя без да предизвика никакъв допълнителен конфликт, да си извоюва своите права. Такива случаи са десетки.

Водеща: Разкажете още точно за тези нейни постижения през годините.

Максим: От гледна точка на това, че наистина сме 2022 година, не мога да преценя дали монархията или републиканското управление са по-ефективни. Всяка една държава е различна, има различна история, различно устройство, различен манталитет и емоции на своето население. Великобритания е най-добрия пример за консервативна модерна монархия, въпреки че тези думи за взаимоизключващи се. От една страна, всички видяхме церемониите около пренасянето на ковчега на кралицата, начина, по който всички реагираха. Разбира се, видяхме и тези невероятни опашки – хората чакат средно 5-7 часа само, за да си кажат едно последно сбогом с нея. Това означава, подкрепата, която е имала, не е била изкуствена. Тя не е направена от някоя социологическа агенция, която едва ли не е представила статистиката такава, каквато е удобна за монархията. Те наистина са я обичали и са я уважавали. Но в същото време всички разказват за легендарното и чувство за хумор, за начина, по който тя се е държала с хората покрай нея. Аз знам за една такава случка, когато тя е отишла в Северна Англия, когато принц, сега вече крал Чарлз III, беше в България по покана на БФБЛ, една дама с голяма шапка и чанта се приближава до нея и казва „Ваше Величество, ние сме от International Business Leaders Forum на принца на Уелс“, а тя се обръща и казва „Oh, I didn’t know Charlie has an International Business Ladies Forum“, защото “Leaders” и “Ladies” могат да се препокрият в произношението. Това е, разбира се, една съвсем бегла проява на страхотното чувство за хумор, което всички казват, че е имала. Пък и си спомням този филм в Нетфликс „Короната“, също известна случка, когато влиза крадеца в Бъкингам. Тя спи и той влиза в нейната баня да рови, и вижда нейната обикновена дървена четка за зъби, която можеш да си купиш за половин паунд. Той я видима и казва „Боже мой, кралица, а дори няма пари да си купи електрическа четка за зъби. Това означава, че тя е била наистина един много скромен човек, много обран. Разбира се, че е имала хора, които се грижат за нея, защото тя си има един милион държавни и светски задължения, но в крайна сметка е била много човечна. Само съжалявам, че не можахме да посрещнем кралица Елизабет в България, това е една несбъдната мечта, особено след срещата с принц Чарлз.

Водеща: Защо това не се случи?

Максим: Когато говорих с Царя няколко пъти, той ми каза „Бехар, опитайте, аз също ще опитам със своите познати“. И аз започнах много усилена кореспонденция с Бъкингамския дворец. Миналия ден, когато си преглеждах архива покрай цялата тази случка, открих едно писмо от личния секретар на кралицата, което казва „Драги Господин Бехар, кралицата ме помоли много да Ви благодаря за поканата тя да посети България, но за голямо мое съжаление, трябва да Ви предам, че тя не планира такова пътуване в близките години“. Това беше преди 5-6-7 години, като първо, тя беше вече на възраст, второ, дори и да можеше да пътува, тя няма никаква сериозна причина. Нейният син, престолонаследникът, два пъти посети България. Неговите посещения бяха както куртоазни, за да се срещне с братовчед си Симеон, и да посети една държава, която е на път към Европейския съюз, бяха също така и с бизнес ориентация, за да може да помогне на България да се появи на инвестиционната карта на Европа, което беше изключително важно тогава. В 24 Часа написах една статия, че за всяка една приказка да се сбъдне, трябва и един принц. И този принц всъщност сбъдна приказката на България. Появи се тук 2003 година с един самолет, пълен с бизнесмени, англичаните започнаха да купуват земи и къщи в България. Част от тях се ожениха за красиви българки. Факт е, че прекалено късно се сетихме, че кралицата може да бъде наш гост. Всъщност от всички Източноевропейски държави, тя посети само Полша и аз работех тогава във Варшава. Спомням си как през 1992-1993 целия град беше излизал по улиците, за да посрещне кралицата, и как чакаха пред един супермаркет, където тя пазаруваше. 90-те години бяха гладните години в Полша – веднага след шоковата терапия, трансформацията към пазарна икономика, децентрализацията на търговията и на бизнеса. И изведнъж кралицата пожела да си напазарува в един супермаркет, тогава това беше много далечни подобия на това, което ние в момента имаме. Бяхме много ентусиазирани от посещението на нейния син, принц Чарлз, който сега е крал, за който наистина вярваме, че той и си спомнил с много добри чувства за своите посещения в България. Ще Ви разкажа една случка, преди няколко дни минавам по „Витошка“ и там чувам хора, които спорят на тема кралицата – „Стига с тая кралица, омръзна ми, само за нея говорите. Какво толкова, толкова години живя и хубаво си е живяла“. Аз се обърнах и се върнах. Единия ми каза „Ти като много знаеш, с какво ще я запомниш? Тя нито идва в България, нито си я виждал“. Аз им отвърнах „С три неща ще я запомня. И, ако половината свят я запомни с тези три неща, ще бъде супер. Първо, със скромността. Какъвто и да си, не е важно да имаш скъпи коли, пък страхотни къщи, пък часовници… важното е да си скромен. Второто е това, че успяваше да обединява. Тази черта не я владеят много хора, но колкото повече от нас се стараят да обединяват дали в семейството, дали на работа, дали във входа, където живеят, ако умееш да обединяваш, а не да разединява и колкото повече хора с тези качества, толкова по-добър ще става света. И третото е, че тя показва, че трябва да си вършим работата. Когато си вършиш работата, тези три черти, ако ги имаш – ди си скромен, да умееш да обединяваш и да си вършиш работата, гарантирам ти, че един свят ще стане много по-добър, ако има повече такива хора.

Водеща: Господин Бехар, а крал Чарлз III притежава ли тези три качества, които споменахте?

Максим: Тепърва ще видим. Без съмнение, той беше един доста обран принц. Доста скромен и с изключение на няколко изцепки, когато си забравяше микрофоните включени, никога не проявяваше своите емоции. Репликирам и също така многото публикации в социалните медии, които се появиха, че тай после един човек на 73 години си намира работа. Той имаше твърде много работа. За много от тези хора, примерно като мен, които работят в офис, другите работят по строежи, третите въртят волана и натискат газта и спирачката и други най-различни, за нас, много хора биха си казали „Това не е работа“. Обаче, той беше втория човек в тази гигантска, огромна държавна машина. Особено в последните 15-20 години, той трябваше да замества майка си и да помага в тежки държавни дела. По същия начин това си е работа, много работа. И си мисля, че той със сигурност би бил човек, който си върши работата. Аз друго исках да спомена, защото Мариана спомена цар Симеон. В един от разговорите ни в двореца Сейнт Джеймс, той се интересуваше какво става в България и как е неговия братовчед, той по едно време ми каза „Нали знаете, че имате голям национален капитал. Това е цар Симеон. Слушайте го какво казва, той никога не говори празни приказки“. И като си върнем лентата назад, защото всички ние, от 2001 година, когато заяви участие в политиката, сме го слушали безброй много пъти. И нито един път досега не е казвал една празна приказка, нито един път досега не се изпуснал и не е казал нито една глупост. Дори с всичко това, което се каза за тези прословути 800 дни, не бих казал, че беше извадено от контекст, но беше един опит да се мотивират хората в България, защото той каза „Като имам предвид прословутото българско трудолюбие, би могло за не повече от 800 дни да постигнем това и това… и да видим напредъка“. Не знам дали се случи нещо за тези 800 дни, защото не съм ги броил, но 4-те години, в които цар Симеон имаше своето правителство, бяха едни много добри дълги години за чуждите инвеститори и за България. България влезе в Европейския съюз – 2004 година подписахме договор за присъединяване към Европейския съюз. Разбира се, станахме член на НАТО. Да кажем, че това е формалната страна, която също е много важна. Но, това от моята бизнес гледна точка, България се появи на картата на Европа, на инвестиционната карта. Започнаха да идват големи компании, да се интересуват, и когато един ден тук бяха едни мои клиенти от една компания Solvay, коятое много голям инвеститор в България – 300-400-500 милиона остави тук за заводите в Девня. И отидохме с Барон Жансен, един от основните акционери на Solvay да вечеряме с царя, той беше премиер тогава. Аз в един момент видях един абсолютно друг човек. Познавам царя о 1991 г. Бях първия в България вестникарски журналист, който направи голямо интервю с него, преди това беше господин Кеворкян, разбира се, във „Всяка неделя“, преди това беше Митко Петров в Националното радио. И аз бях първия български журналист, който направи вестникарско интервю с Царя. А на тази вечеря с Барон Жансен и още няколко бизнесмени, аз видях друг човек. Той изведнъж се оживи, започна да говори по друг начин, да жестикулира по друг начин. И това наистина ми дава много голям оптимизъм, че очакваме и трябва да имаме държавници и хора, които управляват, които гледат навън, гледат извън България, като по възможност по-добре да гледат на запад, отколкото в други посоки.

Водеща: На финала ще Ви задам един въпрос за българските политици, но понеже още не сме стигнали до там, ми се иска да поговорим малко за геополитика, защото се намеси буквално в последния ден относно погребението на кралицата.

Максим: Нямам представа, дали то може да бъде вписано чак толкова в геополитическите спорове, защото тук става въпрос за основния спор между Русия, Китай и Америка. И това е спор за преразпределение на бизнес влияние на политическо влияние. В цялата тази игра, много ми се иска България този път да не заеме грешната страна. А единствената възможна правилна, логична и интелигентна страна е на страната на демокрацията. На страната на тези хора, които могат свободно и спокойно да изразяват своето мнение, да гласуват  демократично, да не се подчиняват само на един човек, да не вярват само на една кауза, да има една демократична дискусия, да има истинска свобода на медиите. В крайна сметка, свободата на медиите е основната свобода в една демокрация. Каквото и да правим, ако няма свобода на медии в една държава, ако няма свобода на мнения включително и най-вече в социалните мрежи, ако няма много ясна разграничителна линия между фалшивите новини и истинската информация, което в днешно време е нещо много важно, няма как да има напредък и възход напред. А много добре помня какво каза естонската министър-председателка: „Газта е скъпа, наистина, обаче, свободата ни е още по-скъпа“. През призмата на геополитиката само искам да отбележа, че България ще бъде представен от двама души, и може би е една от малкото държави, които ще бъде представена както от президент, така и от Цар, защото цар Симеон е цар без царство, той никога не е абдикирал и формално продължава да бъде цар. И престолонаследника, който ще бъде пазител на короната – принц Борис, и цялата тази фамилия, изключително добре образована и в обноски и в отношения.

Водеща: На финала, говорейки си за политика, на какво могат да се научат нашите политици от живота на Елизабет II?

Максим: Сега трябва да се върнем към този анекдот, в който един българин отишъл в Англия, видял тази прословута ливада, перфектно окосена. Попитал англичанина „Абе, как ги правиш тея неща, аз така не мога на село?“. Той казал „Косиш, изравняваш, косиш, изравняваш…“. И българина попитал „Ами това колко!?“ – „Ами към 200 години някъде!“. Можем да вземем много неща, обаче ще ни трябват тези 200 години. Можем да вземем добрия пример за отношение към държавен глава, уважение към човек, който е управлявал и е всявал респект, и е търсел наистина обединението на хората. Много хора, случвало се е и на мен, и на Мариана, както и на вас, някой, като се върне примерно от Виена и каже „Леле, ако знаеш какво е във Виена, улиците са чисти, плочките подредени, така и така…“, аз тогава се обръщам и питам „Защо ни сравняваш с Виена или с Лондон?“. Искам да Ви кажа, че преди един век примерно Великобритания е била на кота 100, България е била на кота 10. Сега разликата е, че в момента България е на кота 40, а Великобритания пак си е на кота 100. Но България много се е приближила към Западния свят. Част от това ни донесе демокрацията и това, че можем да пътуваме, да виждаме, голяма част от това ни донесоха и социалните медии и този страхотен обмен на информация и на знание. Сега влизаш в Google, намираш каквото си искаш веднага, информираш се. Всичко това е знание. И от това, което наблюдаваме през последните две седмици във Великобритания, със сигурност можем да вземем респекта и уважението към хората, които са дали нещо за тази държава. Ако ние го имаме към нашите държавници, политици, бизнесмени, които много са дали за България. Обаче, тук по някаква причина, някой трябва да умре, за да гледат с добро око на него и да почнат да казват „Ей, вярно, той дари 2 млн. за църквата…“. А в същото време, докато е жив, миличкия, могат да се срещат всякакви писания и никой не обръща внимание. Хората трябва да имат респект един към друг. Тогава може би 99% от нещата ще си дойдат на мястото. Както казва моят добър приятел, Соломон Паси, „7 милиона българи, ако оправят по едно нещо, всички неща в България ще се оправят.“ Аз заради това обичам частния бизнес и нямам никакви допирни точки с държавата, не искам нито с политиката, защото в частния бизнес, ако бъдеш иновативен, изобретателен, много работлив и находчив, ако успяваш да изпреварваш другите, разбира се в рамките на свободната конкуренция, тогава успяваш. Ако, обаче, си мързелив и не успееш да се справиш или нямаш идеи, тогава фалираш. Тук нещата са чисти и прости. Едни политици, които водят България към изключително лоши послания и отношения към хората, а те оцеляват, това не би трябвало да е редно. И затова много бих искал един ден държавите да се управляват като корпорации. Има борд на директорите, има председател на Борда и като председател, когато вземе повече кредит, от колкото държавата може да си позволи, на следващия ден излита от това място. Но да не чакаме 4 години да избираме пак, или този същия председател да се появява отново по телевизора. Не си успял, не си успял. Изтриват те от картата, идват следващите хора. Всички ние виждаме какво се случва в тази предизборна кампания. Едни и същи хора, едни и същи неща, едни и същи празни приказки. И ние като отидем на 2-ри октомври и се наредим пред тези урни, се чудим за кого да гласуваме. И не само ние. И затова, ако държавата се управлява като една голяма корпорация, и аналога на премиера в днешно време, изчезва и идва следващия, ние слушаме неговите концепции. И ако той не успее, и той ще си отиде.

 

Можете да гледате цялото интервю тук.