M3 COLLEGE - Колеж за модерен PR - Запиши се!

M3 Communications Group, Inc.

A Hill+Knowlton Strategies Partner

Контакт:
mainoffice@m3bg.com
Кариери:
talents@m3bg.com
Запиши се в:
M3College

За нас

Блог

Максим Бехар: Политиката в модерния свят трябва да е изцяло зависима от мнението и операциите на бизнеса

Максим Бехар: Политиката в модерния свят трябва да е изцяло зависима от мнението и операциите на бизнеса

Водещ: Г-н Бехар, какво лято изпращаме? Как се отрази ситуацията, в която се намира страната ни, на бизнеса?

Максим: Аз често казвам, че в момента целият свят е един голям миш-маш и от този миш-маш ние трябва да направим вкусна храна, която да може да пасне и на бизнеса, и на служителите, и на пенсионерите, разбира се, на студентите, на всички хора. В крайна сметка тази храна я готвим ние, хората на бизнеса, защото ние даваме работни места, ние плащаме данъци и в крайна сметка носим, образно казано, на гърба си държавата. Без бизнеса държавата не може да има никакво развитие, да не кажа, че дори не може да функционира. Лятото беше много противоречиво, много объркано по два много силни фактора, дори три. Първият, разбира се, беше излизането от тези две години и половина, пандемични, които по много причини объркаха начина на правене на бизнес, начина на комуникация между хората. Ние все още не можем да излезем от тази въртележка, която ни се струпа, дистанционна работа. Хайде при нас, в областта на услугите и в комуникационния бизнес като че ли е някак си по-лесно, обаче производствените предприятия, туристическият бизнес, авиокомпаниите – всичко това се отрази по изключително негативен начин и всеки един от тези субекти се бореше да оцелее. Вторият фактор е войната в Украйна и цялото това объркване, което настана със суровините, с енергията, вдигането на цените, инфлацията и всичко останало. И третият фактор – това е новото поколение, което идва в нашите компании на работа, което определя до голяма степен трендовете в бизнеса. Това е поколението между 22 и 30 години и първото поколение след войната, Втората световна война, което никога по никакъв начин не е имало и най-малкия проблем, с който да се пребори и който да реши, и ние трябва, и цялото общество трябва тепърва да обучаваме това поколение, че то трябва много силно да работи съобразно корпоративните стандарти, да бъде много отговорно, т.е. неща, които липсват като ценностна система при тях. Казвам го с най-добри чувства, случило се е така, както се е случило, но това е част от много голямото объркване на бизнеса, не само в България, и международния бизнес. България обаче има все още уникалната позиция, която имаше и преди 10, 15 години и за мен е огромна, бих казал позитивна изненада, че тя успя да задържи тези позиции. И това не е само евтината работна ръка, а много силно интелигентния поток от хора, които могат да донесат добавена стойност за чуждестранните инвеститори. И неслучайно София е меката на аутсорсинг бизнеса или меката на тези бизнеси, които се локализират в България, обаче работят за чужбина. И отново не са само ниските заплати, въпреки че специално в този бизнес те не са съвсем ниски, а по-скоро високата интелектуална способност на българската нация, която е типична европейска. И в онези години, 90-те до средата на 2000 г., когато се водеха големи спорове дали България да отива в Европа, да става член на Европейския съюз, много често казвах, че България не отива в Европа, България се връща в Европа, след като тези 50 години на комунизъм беше отделена от логичните си бизнес и интелектуални партньори в Европейския съюз.

Водещ: Набелязахте няколко изключително важни проблема, които се отразиха на бизнеса в последните години. Обаче на какво научи всъщност КОВИД бизнеса? По-издръжлив ли стана бизнесът?

Максим: Несъмнено – то не само бизнесът, и в живота е така, но в бизнеса се усеща като че ли най-резултатно и най-бързо – колкото повече трудности имаме, толкова повече се учим да ги преодоляваме и създаваме още по-добри продукти. Научихме се на страшно много неща през тези две години и половина. И това не е само дистанционният бизнес и работата от вкъщи, това е тотална промяна в комуникациите, в начина, по който общуваме помежду си, както вътре в екипите, така и с нашите клиенти. Видяхме, че може да има и съвсем друг живот, който ни беше наложен, разбира се, неволно, но този живот ни научи да бъдем много по-гъвкави, много по-изобретателни, бих казал и много по-пестеливи, много по-прагматични най-вече. Защото аз много често повтарям тази дума – прагматика, прагматика. Колкото по-прагматични сме в бизнеса и дори в личния си живот в днешно време, толкова по-голям успех може да бъде гарантиран. Значи прагматизмът е едно от нещата. Второто е различните комуникации. Знаете, че аз управлявам един Международен форум в Давос, Швейцария, в който се виждаме 10-12 години вече, всяка година отиваме там, в Давос, оставяме по една торба пари – скъпи хотели, ресторанти, зали и всичко. Едно отиване до Форума в Давос за няколко дни е минимум 5-6 хиляди евро за всеки един от участниците. Сега вече трета година правим тези форуми, които ние наричаме съмитс, онлайн. И разбира се, че не е същото усещане, което имаме, когато комуникираме лично, обаче споделяме същите, дори може би по-оригинали идеи. Всички тези идеи остават записани в "Zoom“, "Teams“ или която и да е платформа да използваме, остават записани, могат да продължават понякога два-три дни, т.е. абсолютно неограничено време, не се притесняваме от това, че е вечер или рано сутрин, че залата ще бъде заключена, че ще има кафета, няма да има кафета. От чисто резултативна гледна точка, от страна на ефективността тези форуми в момента са много, много, много по-резултатни и много, много, много по-прагматични. Харесва ти някаква презентация, която ти след 6 месеца се сещаш за нея, влизаш в компютъра си, пускаш я. Т.е. има и много, много, много по-добри страни, които ние едва сега откриваме, и на всичко отгоре, от гледна точка на разходи, на управление на тези проекти се оказват много по-лесни. Научи ни на много неща, научи ни на търпение. И отново видяхме, че има и друг начин на комуникация, друг начин на успех и друг начин на работа.

Водещ: Г-н Бехар, как оценявате начина, по който държавата се грижи за родния бизнес?

Максим: От години смятам, че държавата едва ли би помогнала на бизнеса. По-скоро нейната основна роля, специално на България, на българската държава, е да се опита да не пречи на бизнеса. Несъмнено данъците в България са изключително ниски – 10% Корпоративен данък няма никъде в Европа, 5% данък "Дивидент“ няма никъде в Европа, в Словакия мисля, че е 0%. Но данъците в България са изключително благоприятни за бизнеса и това е нещо, което държавата според мен трябва да остави години напред, тъй като аз помня времената, когато данъците бяха 40, 42, 45% и събираемостта на тези данъци беше под 10%. Колкото по-ниски са данъците, толкова по-голяма е събираемостта, толкова по-добре се чувства прозрачният, етичният бизнес, този, който иска да печели прозрачно, а не да бъде в сивия сектор. И преди 10-12 години, когато в България правителството реши да свали данъците, първо събираемостта рязко се покачи, второ, много компании изведнъж излязоха на светло и започнаха да се чувстват далеч по-добре. Смятам, че трябва да задържи данъците, смятам, че трябва да мотивира всички бизнеси по възможно най-добрите и най-прагматични начини. Примерно бизнесът със соларни панели и въобще със соларните устройства, с това хората да си купуват електрически коли, за да могат не само да пазят природата, а и да бъдат много по-модерни и да бъдат много по-ефективни в това, че от една страна няма да замърсяват въздуха, от друга страна ще пестят пари, тъй като разликата в това да минеш 100 км с една електрическа кола или с една бензинова, или дизелова е огромна. Има няколко дребни неща, които държавата би трябвало да направи, въпреки че отново тя не би трябвало да се меси въобще в бизнеса.

Водещ: Кои са тези неща?

Максим: Например да ускори и да улесни регистрацията на бизнес компаниите, комуникацията между държавата и бизнес компаниите. Нали знаете, че сега, за да си извадиш едно обикновено разрешително или да си регистрираш компанията, или някаква глупава бележка да си извадиш, трябва да чакаш понякога часове в някоя община или в някоя институция. Всичко това може да става – в цяла Европа се случва, въобще не говоря за държави като Естония и Латвия, и Литва, където това става за минути онлайн, но България е единствената държава, в която в крайна сметка т.нар. електронно правителство или електронна администрация не работят и това е абсолютна грижа на държавата. Освен че трябва да се грижи за външна политика, за отбрана, за сигурност, трябва да улесни отношенията си с бизнеса и комуникацията с бизнеса, да задържи ниските данъци и да отваря широко врати за чуждестранните инвеститори, защото в крайна сметка ние сами няма как да се оправим. Трябва да има добри, големи, масирани и гарантирани чуждестранни инвестиции.

Водещ: Г-н Бехар, във ваши публични изяви сте казвал, че бизнесът трябва да даде дом на политиците. Защо?

Максим: По-скоро образът, който използвам, е, че ние играем в един отбор и все пак държавата и политиците, които управляват държавата, трябва да знаят, че ние сме център-нападателите, а те са защитниците. Но ние играем в един отбор. Струва ми се, че политиката в модерния свят трябва да е изцяло зависима от мнението и от операциите, които прави бизнесът. Т.е. начинът, по който се развива бизнесът, трябва да бъдат определящи за политиците и политиците в крайна сметка трябва да служат с всичките си закони, нормативни актове, решения и дори ако щете публично държане трябва да служат на бизнеса. Но не по начин, по който бизнесът плаща на политиците – в никакъв случай, а по-скоро решенията, които политиците трябва да взимат, трябва да улесняват правенето на бизнес и на печалби, за да може обществото ни да живее по-добре и да има по-добри приходи и да има дори по-добра комуникация със света и с инвеститорите. Много проста роля, но няма да стане, защото политическата система никъде в света, тази политическа система, която по някакво странно стечение на обстоятелствата все още наричаме "демокрация“, тя вече не работи.

Водещ: А как да я наричаме?

Максим: Ами тя все още се нарича "демокрация“, обаче не е това, което ние сме си представяли преди 20, 30, 40 години, дори и което светът и Европа са си представяли, тъй като демокрацията предполага мандатност, предполага избори, свободни избори на всеки четири години. Виждаме в България...

Водещ: Доста по-честичко.

Максим: 4 по 4 – 16 години всъщност се събраха в една година, година и половина в България. И още повече, че тогава, когато нямаше социални медии, нямаше онлайн комуникация, единственият начин избирателите да комуникират с държавата или с политиците бяха изборите. Ами сега ние комуникираме с тях всеки ден в социалните медии. Аз смятам, че държавата, държавното управление, но това вероятно ще отнеме години, трябва да бъде някакъв хибрид между изборна демокрация и управление на една голяма корпорация или компания. Примерно, ако директорът или председателят на борда на тази компания се издъни някъде, или ако компанията губи приходи, не може да плаща заплата на работниците, целият мениджмънт си отива на другия ден, събира се общо събрание, събират се мениджмънтът и казват на мениджмънта: "Чао! Вие не се справихте!“. Това в политиката все още не може да се случи. Защото примерно в Лондон видяхме как се случи с Борис Джонсън с т.нар. "Парти гейт“, но това продължи 6, 8 мъчителни месеца, и то не заради лошо управление, ами заради лошо държание или за недооценка на ситуацията тогава от страна на Борис Джонсън. Това никъде другаде, освен във Великобритания, според мен не може да се случи по този начин, хеле пък в България. И затова трябва да има също така по някакъв начин и електронен контрол върху правителството. Давам много простичък пример. Правим избори, всички обещават нещо, разбира се, преди изборите. Партията, която печели, обещава да няма бюджетен дефицит например повече от 3% и казва: "Няма да има бюджетен дефицит повече от 3%, няма да пипаме данъците, ние ще инвестираме, ще вдигнем пенсии“ – всички тези обещания, които ние знаем много добре от години. Обаче те нали имат електронен контрол върху тези обещания. Ако разбира се правителството реши в продължение на една година да не пипа пенсиите, т.е. да не ги увеличава, или по някакъв начин реши да увеличи бюджетния дефицит, трябва да има електронна система, софтуер, който да казва: "Сори, вие не си изпълнихте обещанието, от 1 март вие вече не сте правителство“.

Водещ: Кой да го контролира този софтуер?

Максим: То няма нужда от контрол. Той, като се програмиран, че на 1 март еди-коя си година пенсиите трябва да бъдат вдигнати, а те не са вдигнати, като разбира се, вътре ще бъдат заложени 1 милион условия – може да има война, може да има друга криза, може да стане пак пандемия и така, и така, но при нормални условия, ако едно правителство не си изпълни обещанията, то тогава то трябва да си отиде и всеки един от тези министри трябва да знае, че това, което е обещал, трябва да изпълни. Малко в областта на фантастиката навлизам – знам, обаче това ми се струва единственият логичен изход от начина, по който в момента се формира политическата система в света, в България. България е отделна тема и ние трябва да си обсъждаме тук много, много, ако мога да кажа по комшийски или по махленски, в смисъл, че трябва да намерим общите неща, които ни обединяват, а не разликите, които ни разделят – това, което в момента се случва. Между всички политически сили има някакви малки общи неща, може да са 1%, може да са 3 или 5% - трябва да живеем по-добре, трябва да има по-добри условия за бизнеса, трябва да има по-добри приходи за тези хора, които работят съвестно и отговорно, и така, и така, и така, и така. Политическите сили, които ще имат вероятно по някакви проценти на изборите на 2 октомври, от които няма да могат да създадат мнозинство в парламента или пък правителство, трябва задължително да седнат на една кръгла маса, квадранта или каквато и да е, и да кажат: Момент, имаме 5% общи неща, дайте да направим един кабинет, да изпълним тези 5% общи неща и след това да видим дали можем да работим заедно. Между другото, преди година, допреди едни от изборите – ако не се лъжа, миналия март или април бяха, предложих във вестник "24 часа“ именно такава кръгла маса. Тогава много хора скочиха. Връщайки се към кръглата маса през 1990 г. в България и 1989 г. в Полша, които решиха много от противоречията и позволиха на политическите системи да излязат без сблъсъци и без кръв, и без чак толкова много големи противоречия, да изкарат държавите си от централизираната комунистическа система към пазарната модерна система, в която ние в момента живеем, слава богу. Тогава не беше прието това предложение или този проект. Смятам, че трябва да има кръгла маса, трябва всички да седнат. Не е толкова трудно, ама въобще не е трудно. Това аз го правя в бизнеса всеки божи ден – сядаме с клиент или с партньор, обсъждаме, намираме обща точка и продължаваме напред, за да можем да доставим продукт, да направим услуга.

Водещ: Нужна ни е една цялостна трансформация на обществото, на държавата.

Максим: Това не е трансформация. Ако политическите сили седнат и си кажат: ОК, имаме пет общи цели и 40 други, които ни разделят – дайте да изпълним заедно тези общи 5 цели, това ще бъде гигантски пример за цялото общество. Хората ще спрат да се карат, ще спрат да се мразят.

Водещ: Ето, казвате, вие, бизнесът го правите, т.е. вие давате някакъв пример. Как бизнес лидерите налагат правила днес и имаме ли нови тенденции, които наблюдаваме в тази сфера?

Максим: Ами, в бизнеса това е един нормален подход – да седнеш дори с конкурент, пък дори и в тези браншови организации, в които ние сме обединени, ние сядаме всеки месец заедно с нашите конкуренти и обсъждаме нещата, които ни обединяват. И бизнес лидерите могат единствено и само по този начин да дават добър пример, разбира се, и правейки почтен и открит бизнес. Преди двайсетина години, когато написах първия в България Стандарт за бизнес етика, този, който занесох на принц Чарлз, прословутия, 2002 г., декември, много от хората, с които след това комуникираха, тъй като тръгнах из България и обиколих всички 27 областни града, за да промотирам този Стандарт за бизнес етика, най-честият въпрос, който ми беше задаван, беше: Какво е "бизнес етика“. И тогава измислих краткото и според мен твърде ясно определение: това е да правим печалби прозрачно. Ние сме в бизнеса, за да правим печалби, да инвестираме, да плащаме заплати, да развиваме нашите компании. Ако ги правим прозрачно, това означава, че ги правим етично. Ето, в днешно време, 2022 г., бизнесът има прекрасната възможност да прави своите печалби прозрачно. Има тази възможност.

Водещ: Но не го прави.

Максим: Някои го правят, някои не го правят. Ние в Българския форум на бизнес лидерите това за нас е закон – да инвестираме в обучението и квалификацията на нашите служители, да имаме прозрачни отчети, да плащаме, разбира се, всички данъци и социални осигуровки. Това са неща, които въобще не ни е минавало през главата да не ги правим и не се дискутират. Да, може би има бизнес в т.нар. сива зона. Между другото, всяка държава, и най-развитите икономики като Великобритания, Франция, Италия, Америка има едни 15-20% от бизнеса, които са в сивата икономика, които не издават документи, не издават фактури, но в това няма нищо страшно. Ако 80% от икономиката е чиста и публична, и коректна, и етична, тогава едни 20-30% спокойно могат да стоят в периферията. В България ми се струва, че е обратното – 30% са в чистата част и може би 70% са в сивата, просто трябва да се обърне, но за това трябва да има първо пример, който се опитваме да даваме във Форума на бизнес лидерите, и смятам, че го правим успешно. Има още няколко други организации като Американската търговска камара, Българо-германската търговска камара, Френската – снощи се видях с моите приятели от Френската търговска камара в България. И това са обединения, с които ние работим заедно, и апелираме да има прозрачен, етичен, честен бизнес. И първото е примерът, който ние даваме като хора на бизнеса, и второто е държавата, която трябва да ни подкрепя във всяко едно такова начинание, да се среща с бизнеса. Знаете ли, че аз министър-председател не си спомням в България може би отпреди Бойко Борисов да се е срещал с бизнеса на много откровен разговор, не чак толкова на формална среща, колкото на един откровен разговор, да се чуе бизнеса или представителите на етичния бизнес какво биха искали и как биха искали държавата да им помогне. Надявам се октомври-ноември, ако има правителство, по-добро и по-стабилно, да направим една сеща, на която да дискутираме. Но дори и миналото правителство на Кирил Петков, което беше съставено от млади, интелигентни хора, с много обещания и с много надежди, че именно това са хората, които биха могли да комуникират добре с бизнес, всички те идваха от бизнеса – не сме се срещали въобще с тях на тази тема. Едната единствена среща, с която имахме с премиера в Американската търговска камара, беше размяна на празни приказки и нищо конкретно, което не е добре. Между бизнеса и държавата трябва да има не само комуникация, трябва да има страхотна химия, в която те да работят и да живеят заедно в интерес, разбира се, на нас, на българите.

Водещ: Г-н Бехар, какви са най-новите ви проекти и над какво работите в момента?

Максим: Първо, работим с много международни клиенти, и стари, и нови, които постоянно си сменят проектите. Имаме няколко много големи неща, които готвим за България, чакаме да видим дали ще има правителство. Много ми се иска да направим наистина една среща. Преди години организирах една много успешна конференция, която се казваше "Bulgaria: Business Up“, или "Бизнесът нагоре“. Надявам се с новото правителство да можем да направим такава среща, за да върви бизнесът нагоре. И много ми се иска – и водя разговори с Министерството на туризма, много ми се иска България да има още по-добро представителство, още по-добра презентация пред света. И това не е само туризмът, защото ако България направи огромни, неимоверни опити да се сложи още по-добре на картата на света, това означават инвестиции, това означава и туризъм. И много бих искал това лого, този слоган, с който аз правих десетина конференции с губернатора на Невада Боб Милър – "Bulgaria – Dream Area“, или "България – страна на мечтите“, да бъде превърнато в национална политика. Надявам се, предложих на предишното правителство да им продам този слоган, който е регистриран от мен в цяла Европа – "Bulgaria – Dream Area“, срещу 1 евро, обаче така и не обърнаха внимание. Надявам се с другото правителство да може поне да влезем в дискусии как да направим България още по-добре представена извън границите ни, за да може да имаме инвестиция и по-добър имидж, и да имаме и повече туристи от чужбина.

 

Чуйте цялото интервю тук.