Модата да не дойдеш на интервю

Ако четем тези редове след десетина години, вероятно няма да повярваме, че се е случило.

Говоря през последните няколко седмици с приятели от бизнеса и стигаме до една и съща тема – няма добре подготвени млади хора. Наскоро разговарях с приятел в милиардна Индия и той ми се оплакваше от същото…

Но това, което наистина ме изуми, е, че през последните месеци масово млади хора с прекрасни CV-та кандидатстват за работа. Имат желание да дойдат за първо интервю, ние си отделяме от времето, директори в компанията вписват тези срещи в програмата и... накрая никой не идва. И дори не се обажда!

Някак си подозрително реших, че това може и да е отношение, я към фирмата, я към бизнеса. Но когато на бизнес среща няколко големи международни компании споделиха същото, реших, че това е мода. Наистина – модата на безхаберието и на презадоволеността. И тук пазарът и неговото статукво нямат никакво участие.

Единственият фактор, който може да има някакво значение, това е възпитанието, което пък се формира или у дома, или в социалните медии. Всъщност без значение. Споделиха ми също така, че дори млади хора, които вече имат подписани договори дори не идват на работа, даже и не се обаждат на работодателите си, подписали договора от другата страна...  

Е, питам се - какво ли следва по-нататък? Особено като имаме пред вид, че презадоволените хора носят след себе си трудни времена, както гласи известната максима.