Максим Бехар пред 7/8 TV за книгата на принц Хари

Водещ: Автобиографичната книга на Принц Хари „Spare“ и документалният филм на Нетфликс „Меган и Хари“ разбуниха духовете в британското общество. Ще разклатят ли изявите на принца доверието в кралското семейство? По тази тема ще разговарям с Максим Бехар.

Водещ: Книгата не съм чел, обаче загледах малко от документалния филм. Много унизително ми се стори да се обръщаш така срещу семейството си, срещу баба си, срещу баща си. Това е много нечистоплътно. Не Ви ли се стори така?

Максим: Следя го от 2 години, тъй като преди това беше инетрвюто с Опра Уинфри, след това няколко други интервюта още, книгата, сега продължи серия от интервюта. Това интервю с Колбърт беше страхотно, защото Коблърт е много висока класа. Струва ми се, че това е холивудски сценарий, с боливудски елементи и с бразилска продължителност.

Водещ: Обаче, в него участват реални персонажи.

Максим: Участват реални персонажи, разбира се. Може би са недоволни от всичко това, което се случи. Разбира се и много пари участват, освен тези персонажи. Аз имам една теория, която ми се струва, че след години ще се оправдае. Това е, че цялата тази история холивудска, боливудска, както и да я наречем, е в крайна сметка проект на Бъкингам.

Водещ: Защо?

Максим: Какво казва Хари, какво казва Меган във всички тези техни изповеди?

Водещ: Че са жертви, че са пренебрегнати.

Максим: Да, обаче, те казват „Нашето семейство е като всички други семейства“, докато Британската империя, Кралският двор стои много високо. Той е недостъпен. До сега особено, по времето на скоро почиващата кралица Елизабет, всичко беше много недостъпно, много секретно, много тайно. Никой не знаеше какво се случва с принц Андрю, с който се случиха супер неприятни неща. Много по-неприятни от колкото с Хари. Или пък с Чарлс, или пък с другите? Изведнъж излизат едни хора пред милионна аудитория, ама много милионна, стотици милионна аудитория и казват „Ние сме като вас – ние се караме, с брат ми се бихме. Татко ми ми каза това, пък онова, пък ето как стана. Пък майка ми когато загина, ние как го изживяхме“ И всеки, който чете, особено книгата, Въпреки, че интервютата ми се стурва, че са по-добри от книгата, защото те са сентенция на това, което е написано. Плюс това в интервюто имаш двупосочна комуникация. Можеш да питаш, можеш да го затапиш, можеш да му зададеш някакъв интересен въпрос, който на него да не му е толкова приятен. Всичко това, всъщност, казва на цялата тази многомилионна аудитория „Ние сме като вас, ние сме нормални хора, ние сме като хората от центъра на София, от Люлин, от Младост“.

Водещ: Тоест Вие смятате, че този скандал, всъщност, очовечава кралското семейство?

Максим: Категорично.

Водещ: Добре, но не можеше ли това да стане по един не толкова недостоен и унизителен начин?

Максим: Нямаше да е толкова популярен и нямаше да има толкова добър сценарии. Тъй като Вие тук работите с много опитни сценаристи, знаете колко е важно това нещо да се нагласи така, че да има и ефект, да има шоу ефект – да има някой, който да страда, пък друг да плаче, пък един потърпевш, пък друг успял. Аз затова казвам, че има боливудски елемент - за първи път го виждам в Америка, с толкова много сълзливи излияния. В крайна сметка, двама братя – кой не се е сбил с другия, това се случва сигурно при 99% от хората, които имат семейство с две деца – те се бият, те се карат. Изведнъж се оказва, че това е някаква световна история – как го бутнал брат му и той как паднал.

Водещ: Имаше, обаче, и доста по-сериозни обвинения, включително обвинения в расизъм.

Максим: Да, това е една фраза, която се върти още от интервюто с Опра Уинфри преди 2 години - 2 и половина, може би. Това е една фраза, която те са си „изтълкували“ – фраза на кралицата, Бог да я прости. Те са си изтълкували като расизъм. Само че, не ми се вярва, защото няма как в едно кралско семейство някой да е расист или да прави каквито и да е намеци. Просто така са си го изтълкували. Да, разбира се, има забележки и към Камила – съпругата на краля. Има най-различни забележки, обаче, в крайна сметка в тази книга аз преброих, там до където четох, повече от 110 пъти как казва колко е добър принц Чарлз. Как Чарлз го е наричал „моят син“, „моето съкровище“, „най-доброто ми момче“ и всичко останало. И ти затваряш книгата и си казваш „Този крал Чарлз III много добър човек, а пък този Хари какъв е готин. Той ходи, разказва по телевизии и разкрива тайните и той е superstar или „пич“ на български.“ Всичко това е позитивно. Да, има много хора, които упрекват главно Хари. Аз очаквам сега тази сага да продължи с Меган, защото тя със сигурност ще има нова книга.

Водещ: Тя още не се е обадила, не си е отворила устата.

Максим: Със сигурност ще има нова книга, която, може би, ще се казва „Next to Spare“ или нещо подобно - или „Spare spare“.

Водещ: Резервната резерва.

Максим: След което пък, вероятно Хари нещо ще напише и ще се появи. Това ще продължи години наред, за да може всички тези хора, които са си казвали „Монархията е остаряла, монархията е ненужна“ - отварям голяма скоба да кажа, че част от тези твърдения са верни за монархията, в този ѝ вид, ако тя не се развие и ако тя не се модернизира. Всички тези хора да си кажат „Тия са добри хора, те не са чак едни такива, които са си вирнали носовете и не разбират от нищо и си мислят, че са много големи.“ Драмите, които Хари описва, особено, в детските си години, са доста инфантилни. Това се случва във всяко семейство.

Водещ: Ще има ли, обаче, тази история happy end? Възможно ли е след всички неща, които са изречени и то само от едната страна, защото за сега кралското семейство запазва мълчание. Чарлз не е казвал нищо, не е коментирал. Какво да каже човекът. Крал е, разбира се, други ангажименти има.

Максим: Какво да каже човекът? „Те се сбиха веднъж и Хари падна и се поряза върху купичката за кучета“.

Водещ: Но възможно ли е след всички тежки думи, които са изречени, все пак в един момент да си простят и да има happy end историята?

Максим: Да, със сигурност това ще е краят на историята. Вече зависи от бразилския елемент в тази история - колко ще продължи, колко серии ще отидат. В крайна сметка, част от цялата тази кампания, колкото и да упрекват Хари, колкото и да не обичат Меган, е всички тези читатели да си кажат „Крал Чарлз III е много добър човек. Той как обича децата си, той как им е съобщил внимателно за смъртта на майка им. Той колко ги е глезел, той какви възможности им е дал“. Смятам че, в крайна сметка хората, читателите, масата, особено тези във Великобритания, ще излязат с позитивни чувства и към Хари, и към Чарлз. Целият кралски двор ще им стане малко по-близък, малко по-открит, по-отворен.

Водещ: Как си обяснявате този чутовен интерес към онова, което се случва в кралското семейство. Това дали е само заради склонността на хората да надничат в чуждите работи или по-скоро има нещо свързано с представите за кралство, за величие?

Максим: Воайорството е част от човешката натура, човешката природа. Колкото повече са развити социалните медии, комуникациите, толкова повече нараства това чувство да бъдеш воайор, да гледаш в чаршафите на някого, под чаршафите на някого, какво се случва в някое семейство. Интересът е породен главно от това, че има нов крал. Този нов крал е непредвидим и никой не знае всъщност какъв е бил, защото информацията за него беше много спорадична. Той никога не даваше интервюта. Разбира се, таблоидите ги съсипваха.

Водещ: Да, той беше затворен човек.

Максим: Тук го разбирам абсолютно Хари, пък и Меган, която се обаждаше от време на време. Те казват, че най-трудното им е да живеят в езерото или в „блатото“ на таблоидите, които ги нападат отвсякъде. Обаче, Британските таблоиди са такива от 1 век, няма нищо учудващо. Всеки живее в тази среда на таблоидите. Струва ми се, че самите таблоиди видяха изведнъж много добра храна за читатели, издателите видяха храна за читатели, телевизионните продуценти.. и те досега си играха много добре картите. Смятам че и хората в Бъкингам също си играят добре картите. Те си казват „Нека си говори, нека си говори.“ Той не говори лоши неща, чак толкова големи тайни не е разкрил. Да, веднъж наистина се сбиха и той падна там на земята, обаче пък татко му го погали и му каза „Ти си моето добро момче“. Не е толкова голяма драмата и ми се струва, че този хейт от българска страна, пък и в българските социални медии…

Водещ: Българите винаги имаме категорично мнение за всичко.

Максим: Като следя Фейсбук и Инстаграм, и ти ги следиш и изведнъж всички станаха специалисти по кралския двор.

Водещ: Наясно са с взаимоотношенията вътре.

Максим: „Как може, Хари? Как може такова нещо? Той е невъзпитан. Той така и така..“. Но той го прави това, разбира се, с една група от ПР експерти, от сценаристи отново.

Водещ: Това си е машина за пари очевидно.

Максим: И не само за пари. Това е машина за имидж, за това как се представя. Защото той ще спечели много пари, ще спечели 100 милиона, от които вероятно ще даде 50 милиона за данъци и още 10-15-20 милиона за всички хора край него. Някой лев ще му остане на страна. Занимавам се с този бизнес от 30-тина години, изводът за мен, като тегля чертата, си казвам, че и двете страни имат само позитиви.

Водещ: В Европа има много монархии. Норвегия е монархия и Швеция е монахрия, и Холандия е монархия, и Белгия...Защо интересът е насочен само към британското кралско семейство? Сега, ако Ви питам нещо за какво се случва в норвежкия кралски двор - там всичко е спокойно, всичко е нормално, никой не се занимава с тях. Може би дори и таблоидите не ги тормозят.

Максим: Великобритания е имперска сила. Това е гигантска държава с традиции. Това е държава, която е създала Съединените щати, която е създала Австралия с нейните хора, с нейните традиции, с нейния маниер на управление. Ами многото колонии по целия свят? Във Великобритания дори и заради това, че кралицата беше най-дълго управляващият монарх в света, с изключение на един африкански монарх. Дори и заради това, че кралицата успя да изгради една желязна институция каквато е британската кралска династия, там интереса е много по-голям. Вземи Испания, там кралят абдикира, нещо супер невиждано до тогава, за да може да отстъпи на сина си. Белгия – крал Алберт II абдикира, за да отстъпи на сина си, т.е. това са монархии, които са много гъвкави. Това са относително малки държави и те се приспособяват към хората. Не могат да живеят някъде по небесата или по висините и всички да ги гледат като Господ. Обратното е във Великобритания, там е точно така. Историята с Даяна, цялата тази мелодрама как се ожениха, пък тя не е от благородно потекло, пък Чарлз я хареса и те се обичаха, пък се разведоха, пък тя се хвана там с другите...

Водещ: Те станаха част от поп културата.

Максим: Да, през цялото време кралският двор много систематично подкрепяше поп културата, подкрепяше поп музиката, музикалната култура. Всички тези Пол Макартни, Елтън Джон, разбира се, Дейвид Бауи, Бог да го прости, Мик Джагър. Те всички имат кралски титли. Това е неделима част от Великобритания. Затова много често казвам, че...да, наистина монархията си отива рано или късно, този тип на управление ще си отиде.

Водещ: След Втората световна война се е говорело така, обаче някои монархии все пак са оцелели.

Максим: Те са оцелели, обаче са коренно променени и си мислят, че монархиите полека-лека ще си отидат. Великобритания ще е последната държава, в която това ще се случи.

Водещ: Има ли някаква промяна в британския кралски двор от както Чарлз пое короната?

Максим: Ами да, разбира се, книгата на Хари, интервютата и филма на Нетфликс, който върви.

Водещ: Освен книгата на Хари?

Максим: Не съм забелязал. От време на време поддържам връзка с мои приятели, които са край Чарлз, и правя неистови опити да го убедя как през тази година той трябва да обърне внимание на България. Едва ли ще стане, обаче пък някой ден в това студио мога да ви съобщя нещо радостно, което пак е свързано с кралския двор.

Водещ: Това е много интересно.

Максим: В момента се пече. Отстрани не се вижда промяна. Логично е да няма, защото Чарлз живя като крал през всички тези години. Той е на 70 години. Той е живял като престолонаследник, готвил се е за това нещо. Като изключим много редките му прояви и това, че той се дистанцира от всички благотворителни организации, които пое престолонаследникът. Няма, поне на външен вид, видима промяна и вероятно няма да има. Нека да видим как ще се развие сагата Хари и Меган.

Водещ: Дали той ще остане завинаги в сянката на прочутата си майка Елизабет?

Максим: Не. Няма хора, които чак толкова дълго да се помнят и да са незабравими. Аз лично смятам, че той ще се опита да модернизира и британската монархия, да я направи още по-отворена. В рамките на моето разсъждение, а това въобще не е някаква имагинерна теория, си мисля, че дори и проекта „Хари“ е част от тази модернизация, която иска да покаже „Ние сме нормални хора като вас. Ние се караме, бием се, развеждаме се и много ще се радваме да ви управляваме, защото ние знаем как се прави това от векове“. Със сигурност през тази година, нека май месец да стъпи официално като крал. Хващам се на бас, на каквото пожелаете, че Хари и Меган ще бъдат поканени на коронацията, въпреки че има много слухове, че няма как, те ги мразят, как не ги искат...Защо да не ги поканят? Те са им направили само добро. Целият този шум е само добре за монархията. В парично измерение, сигурно, добър и за младото семейство. Да се обичат хората в Лос Анджелис. Не виждам голяма драма, освен неистовия интерес на това да разбереш, какво се е случило в това кралско семейство. Как така изведнъж те са се карали, биели, бутали и всичко останало?

Водещ: Казахте, че се опитвате да обърнете вниманието на крал Чарлз върху България. Защо това е важно за нас?

Максим: Това е важно заради инвестициите, бизнеса и самочувствието на хората в България. Същите аргументи имах преди 20 години, когато отидох да каня принц Чарлз да дойде в България и той дойде. Имахме много дълъг разговор с него и аз му разказвах за България и за всички тези неща, и за царя, който тогава беше министър-председател, и колко е важно да дойде. След 2 седмици тогавашният британски посланик Ян Сутър ми се обади и ми каза „Можеш ли да дойдеш в посолството на чай? Ама сега.“ Аз отидох в посолството на чай. Той ме хвана под ръка и ме изведе в градината, и ми каза „Тук малко слушат, искам да ти кажа нещо в градината“ и се спря и ми каза „Той идва“. Аз въобще не можах да разбера за кого ми говореше, защото не вярвах. Казах „Кой?“, той каза „Неговото величество“ и така се случи. Няма невъзможни неща. Съжалявам, че не можах, а имам голяма папка кореспонденция с неговата майка, с личният ѝ секретар и всички тези хора край нея. Съжалявам, че не можа да дойде в България. Бях там в Полша, когато тя пристигна, и беше национален празник. Във Варшава всичко беше затворено, по улиците беше пълно с хора. Това вдига националното самочувствие. Обаче, знаеш ли, привлича и България във фокуса на медиите.

Водещ: Точно така.

Максим: След 2-3 години, след като дойде принц Чарлз тук, при мен пристигна един британски инвеститор. Остави тук някъде към 30-40 милиона долара или паунда. Вече приключвахме разговора и го питах „Защо България?“. Той каза „Видях принц Чарлз по телевизията, че хвали България“. Защото тогава принц Чарлз дойде с един самолет журналисти. Неговият самолет и един самолет с журналисти. В България в момента има между 30 и 35 хиляди британци, които имат герой на книгата ти, които имат собственост. Това е следствие на големия шум, който се вдигна около идването на принц Чарлз 2003 г. в България.

Водещ: Те тогава са научили, че съществува такава държава, в която е толкова хубаво.

Максим: Да, защото всички тези журналисти се появяваха и казваха „Ах, колко е хубаво, колко е евтино, колко е добро“. Преди няколко години стоях във Видин. В някаква много долнопробна кръчма имаше мач вечерта и аз влязох да го гледам, да изям две кебапчета, да пия една бира. Дойде при мене един човек каза „Може ли?“ на английски, аз му казах „Да, седни“ и го питах „Какво правиш тук?“. Той каза „Аз съм от Англия и знам, че в България е много приятно и много евтино. Пристигнах вчера в София, взех такси и дойдох във Видин. Преди малко си купих къща на Дунав и съм много щастлив“. Представяш ли си? Това не може да се случи никъде, с никой друг. Или пък българин да отиде в Англия със самолети да си купи къща. Това поставя България на картата на Европа. Това е супер важно - колкото повече хора идват, колкото повече ние ходим там. Сега бях 3 седмици в Америка. Вчера, миналия ден, се прибрах и намерих голяма разлика в това как е разпознаваема България.

Водещ: В какво е разликата?

Максим: Като кажеш в Лос Анджелис или във Вегас България и те казват „А, знаем къде е България“. Само преди 10-15 години имаше въпросителни погледи. Тогава аз имах готови изречения и казвах „На север от Гърция, на север от Турция“ и вече локализирах страната.

Водещ: А сега вече знаят.

Максим: Сега вече много повече хора знаят. Разбира се, и комуникациите са други. Все си мисля, че ако британски член на кралското семейство дойде в България, това ще бъде добре. Ако дойде кралят на Белгия или кралят на Испания, това ще бъде супер. България трябва да има много международни контакти, защото все още не е отворена към света, все още е затворена. Всички знаем какъв миш-маш е тук политиката. Все още идват хора и казват „Дали да си оставим тука парите, дали да инвестираме?“ и затова трябва да го преодолеем. И цялата тази история с еврото, което категорично, разбира се, трябва да влезе, за да станем истински членове на Европа и на европейския бизнес.

Водещ: Абсолютно, да. Въобще защо се поставя този въпрос не мога да разбера.

Максим: Когато това се случи, ще дойдат по-добри времена. Знам, че сега всички сме много оклюмали и всички гледаме новините по телевизията и си казваме „Защо се карат тези хора? Какви са тия тъпаци, че се карат?“ Шефове на политически партии не могат да се разберат и дърпат черджето. Едни избори, втори избори, трети избори. Обаче, да знаеш, ще дойдат по-добри времена. Това, България да бъде представена по-добре в чужбина, е един от факторите тези времена да дойдат по-бързо.

Водещ: Дано да е така. Благодаря за това интервю, Максим Бехар!