90 процента българин

От години споделям тезата, че на българинът винаги не достигат три неща – хиляда лева към заплатата, една стая в апартамента и един ден да си довърши работата. Не съм силен по история, нито пък по психология, за да знам причините за този факт, но това е реалността. Наричам това някъде по книгите си „синдромът на 90-те процента“ и от първия си ден в бизнеса воювам свирепо, за да се преборя с него.

Често виждам край мен, в офиси, по бизнес срещи, обслужващи в ресторанти и други заведения, в магазини прекрасни хора, млади и не чак толкова, които професионално си вършат работата, постигат страхотни резултати с усмивки или без, но не така прецизно, че да ахнеш. Започват силно, добре, след това се занизват грешка, след грешка, стигат до тези заветни 90 процента и зарязват всичко. „Свърших го, ето! Какво толкова, нещо малко остана, голяма работа…“.

Всъщност това си е проблем. Политиците правят закони, мениджърите управляват компании, финанси и хора, всички ние управляваме автомобили и какво ли не още. И трябва ясно и точно да знаем - вече 90 процента не са достатъчни. Никъде и за нищо. За да сме прецизни, за да сме успешни и полезни, ще ни трябват и останалите 10. Винаги от сега нататък.