M3 COLLEGE - Колеж за модерен PR - Запиши се!

M3 Communications Group, Inc.

A Hill+Knowlton Strategies Partner

Контакт:
mainoffice@m3bg.com
Кариери:
talents@m3bg.com
Запиши се в:
M3College

За нас

Блог

Максим Бехар за „Хаштаг“: Изкуството на професията „PR”

Максим Бехар за „Хаштаг“: Изкуството на професията „PR”

08.04.2021

Максим Бехар в предаването „Хаштаг“ по BOX TV с водещ Етиен Янев за съвременния PR в дигиталната среда, лидерите днес, предизвикателствата в бизнеса и за последната му книга "Пет минути до утре".

 

Водещ: Аз съм изключително развълнуван само след малко да ви представя нашия гост. Преди това за него да кажем, че той е водещ световен PR експерт, основател и главен изпълнителен директор на M3 Communications Group Inc., водеща българска компания в сферата на публичните комуникации и единствената такава отличена със сертификат „Работодател без дискриминация“. Той е и президент на Световния комуникационен форум в Давос, бивш президент на най-влиятелната PR организация в света и почетен генерал консул на Република Сейшели, както и автор на много интересни книги свързани с комуникацията. Тук при нас с огромно удоволствие приветстваме Максим Бехар.

Водещ: Здравейте.

Максим Бехар: Добър ден. Здравейте.

Водещ: Много ми е приятно. Така, COVID здрависване. Заповядайте.
Наистина има вълнение да се срещнем с вас, защото следим в медиите, следим в социалните мрежи, запознати сме с вашите успехи в комуникацията и ще бъде наистина много приятно да споделите вашия път.

Максим Бехар: Вълнението е двустранно, защото винаги, когато говоря за Public Relations и за публични комуникации, какво се случва в света, аз също се вълнувам, защото нещата се променят всеки ден, да не кажа всеки час.

Водещ: Да, много интересно в момента Public Relations какво представлява във вашите очи. Особено PR в пандемия, PR в дигитално пространство. Със сигурност не е това, което беше преди 10 години, нали? Нещо съвсем различно е.

Максим Бехар: Естествено, че не е. През всички тези 25-26 години, от когато съм в бизнеса, на всеки 2 или 3 години си измислям по една дефиниция, защото не понасям да чета тези дълги дефиниции от учебници, от Wikipedia или от някакви справочници. Когато напишеш „Public Relations“ обикновено излиза нещо, което е дълго.  Ти докато стигнеш до края забравяш началото, не ти е ясно. Нали, управления на отношенията между клиентите и техните публики, въобще тези неща не стават за нищо. През тези години съм има,л няколко дефиниции за това какво е PR. Ще ви кажа моята последна дефиниция от миналата година. Според мен това беше една от основните теми, най-дискусионна може би, в предишната ми книга „Световната PR революция“, защото много хора в Америка и в Англия дискутираха на тази тема и голяма част от тях се съгласиха с мен. Според мен PR e – Да казваш истината така, че да те разберат. И тук ключовата дума е истината. Особено в години на фалшиви новини, в години на океан от информация, в който океан често хората пътуват още като влязат и веднага потъват, защото не могат да се оправят в целия този поток от много новини. Според мен да казваш истината, но да я казваш така, че другите да я разберат е изключителен професионализъм. Голямо майсторство е това, майсторство с главно „м“. Да можеш да го направиш така, тук влиза цялата тази палитра от Storytelling, това да разбираш добре езика, да знаеш точно коя социална медия да подбереш за определена публика. Тоест да казваш истината така, че да те разберат – просто, ясно. Струва ми се доста добре работещо.

Водещ: Това със сигурност е много трудна професия и въпроса ми е – истината може ли да бъде субективна? Как да понесем истината на толкова много хора, защото вашите послания стигат до много хора.

Максим Бехар: Истината винаги е субективна, защото понякога 10 души могат да имат 30 мнения. Всеки си държи на своето мнение и всеки си мисли, че това е неговата истина, но истината в нашият бизнес, в PR, би трябвало да се основава на факти, на истински качества на предметите или услугите, за които ние пишем или говорим. И трябва да бъде подплатена с железни аргументи. Плюс това, знаете ли 2021 година сме, 1% да има неистина в цялата тази истина – веднага ще стане ясна. Веднага ще си проличи. Може да си замълчиш за един ден, може да си замълчиш за един месец или за една година, но в следващата година, ако ти си казал дори 1% неистина, винаги ще бъде публично, винаги ще се разкрие, винаги ще бъде ясно на всички тези, които ще прочетат тази неистина. В този смисъл, това е и част от професионализма – да знаеш как да поднесеш истината така, че в години напред да няма и милиметър съмнение. В години напред всички да са сигурни, че това, което си написал е точно така. И отново, това е нашата професия. Ако е човек, който… съжалявам за израза, но пие две ракии и седне в някой форум или някоя социална медия след полунощ, писнало му е, цял ден е бил ядосан, нервиран и почне да плещи някакви неща, да ги споделя, тогава той си носи своята си отговорност. Ако обаче една Public Relations компания напише нещо или разработи една история, или твърди нещо за един продукт, или за една услуга, професионализма е в това тази история да е 100% адекватна, да е написана добре, да бъде написана разбираемо, за една запетайка да не може да се закачиш.

Водещ: Това си е цяло изкуство така като ви слушам.

Максим Бехар: Знаете ли, много често казвам и на моите колеги, казвам и на моите клиенти – ние не продаваме услуги, ние продаваме доверие. И в целия този процес на продажба на доверие трябва да изградим доверие. Към клиента – окей, клиента по дефиниция се предполага, че ни има доверие, след като работи с нас. Обаче доверие към публиките, доверие към хората, за които пишем, защото огромна част от нашия труд в момента се състои в писане. И то главно социалните медии, да не кажа само в социалните медии. В продажбата на това доверие самите ние трябва да сме 100% професионалисти.

Водещ: Няма как да не ви попитам, има ли някакъв проблем с доверието в информацията, която получават хората, нещата, които медиите ни представят? Виждате ли някакъв разрив?

Максим Бехар: Ех, гигантски проблем, разбира се. Гигантски проблем в доверието, защото всеки има медия вече и това е гигантската разликата, огромната разлика от десетина-петнайсет години до сега. Замислете се преди петнайсетина години кои бяха популярните личности? Бяха 4 категории, това бяха политиците… тоест това бяха хората, които се показваха по телевизията. Милиони хора ги гледаха, преди време имаше само една телевизия, след това се появиха още няколко. Политиците, говорителите по телевизията, тези, които водиха предавания като вас или четяха новините. Гледах една анкета скоро на малки дечица до 4-ти клас, на въпроса „Кой е Бойко Борисов?“ 8 от 10  бяха отговорили „чете новините по телевизията“. Тоест хората, които четяха новините по телевизията тогава, разбира се, това беше в скоби, шоубизнеса – поп изпълнители, най-различни хора, които са популярни с това, че искат да бъдат популярни и спортистите. Тези 4 категории бяха постоянно в медиите и те влияеха върху общественото мнение. Днес 3-4 милиарда в света имат медии в ръцете си. Един шофьор на такси, с най-голямо уважение, разбира се, към тази професия, или един шлосер, бил съм такъв 5 години, може да бъде по-популярен от най-популярната звезда в шоубизнеса стига да има какво да каже. Стига да знае как да го каже, стига да е интересен, стига да има много хора, които го следват. Вече категориите от хора не се делят на тези, които се показват по медиите и тези, които не се показват, защото всеки има медия в ръцете си. Този факт, разбира се, обърка тотално поднасянето на информация, да не кажа само на новини, но анализи, коментари, мнения. Сред милиони хора по света. Защото някои влиза в един сайт, някой е написал някаква глупост и априори му вярва. Затова трябва да имаме вътре в себе си много добри рецептори и много добро прецеждане, една хубава, ако мога да кажа – ментална цедка, която да ни показва коя новина може да бъде лъжлива, до каква степен може да вярваме. Ако 1% се съмняваме, трябва да я проверим от следващ източник. Да видим дали наистина е така. Особено сега всички знаем около тази история с ваксини, ваксинирането и пандемията… седне някой напише нещо и след това всички му вярват, започват да го споделят. Много трябва да бъдем прецизни и това е съвсем нормално. Пресичаме улицата и се оглеждаме дали няма да ни сгази кола -  нормално, разбира се. Обаче влизаш в Facebook и първият човек, който ти е попаднал, е написал нещо – веднага му вярваш и започваш да го споделяш. С годините ще дойде, според мен, това внимание и тази цедка, както я наричам, така че всеки, който би искал да бъде и той достоверен източник, да си проверява информацията от няколко места. Но ще минат години.

Водещ: Това са наистина много полезни съвети особено сега хора, които постоянно са в интернет все още се учат как да ползват цялото това пространство с информация, така че много се радвам, че дадохте практически съвети.

Максим Бехар: Чакайте, момент. Как 2021 година ще има хора, които все още се учат? Те отдавна са научени. Все пак Facebook вече е на 15 години и отгоре, ще стане скоро на 16 години. За тези години… преди това имахме Skype, имахме ICQ, имахме всякакви форми на комуникация. Хората вече са научени, но не са научени как да подбират източниците на своята информация, това е. Иначе боравят много добре, справят се. Това е едното, за което не са научени, масово имам предвид. Другото е разбирането, че всяка социална медия има собствен език. Един език използваме, когато пишем в Twitter – 140  знака и това е най-трудната ми медия, в която аз специално споделям, защото лесно е в Instagram да публикуваш една хубава снимка, сложиш един хубав текст отдолу, във Facebook също да направиш една историйка малка. Да, ама в 140 знака в Twitter трябва кажеш това, което един журналист казва на цяла вестникарска страница обикновено. Ти трябва да го кажеш в 140 знака. Обикновено аз правя дълго изречение, след което почвам да го съкращавам, местя глагола отпред или сменям първите 2-3 думи, които са ключови. Тоест всяка една социална медия има свой отделен език. Печатните медии правят много често тази грешка, че взимат статии от своите вестници или списания и ги слагат в онлайн пространството, дали ще е в техните Facebook профили или в техните сайтове. Това е гигантска грешка, защото това са различни читатели, различни езици, различни състояния, в които тези хора четат. Обикновено една статия на телефона си я четеш в много по-лежерна обстановка, може да си дори във ваната вкъщи, може да си на пейката в парка. Вестник, книга, списание – четеш по съвсем различен начин. И това е втората грешка, но според мен следващото поколение, според ЮНЕСКО едно поколение вече се сменя на 7 години, ще бъде изцяло в час.

Водещ: Добре, интересно е да следим това. Също ще е интересно след малко да поговорим наистина за дигиталните комуникации, ще ви насоча натам. Но преди това, казахте няколко пъти “Public Relations”, по някои път използваме такива думи в нашето предаване или пък “Digital”. На вас допада ли ви превода „Връзки с обществеността“? Това ли е PR?

Максим Бехар: Не, въобще не. Не, не, категорично не. И от години споря на всички нива, на всички възможни нива се боря това абсурдно съчетание от думи – Връзки с обществеността, което дори не мога да го кажа като хората.

Водещ: Трудно е да се каже.

Максим Бехар: И не само аз. И то не е точен превод и въобще не отразява точно това, което ние правим. И се боря да бъде премахнато, много пъти ходя по университети – в Софийски, в Нов български, в УНСС, където съм в настоятелството и го казвам не само на студенти, ами и на преподавателите да махнат този абсурден превод или това название. Може би знаете, имаме частен колеж по PR от 15-16 години вече, и когато кандидатствахме за лиценз пред една организация, която се казва „НАПОO“ и е част от Министерство на образованието, там имаше категория „Връзки с обществеността“. И аз още тогава отидох и им казах „Недейте. Тука ще заблудим страшно много хора и след 3-4 години, кореспонденция с председател, заместник-председател, накрая смениха и вече там тази секция се казва “Public relations“. Смятам, че това е правилното название, както „Marketing“ не можем да преведем и както много други неща. “Motor” как ще го преведем? Двигател, обаче не е точния превод.

Водещ: Може би вие сте забелязали понякога хората в интернет се хващат точно затова. „Не използвайте чуждици“ и т.н., но някои термини са по-правилни по този начин.

Максим Бехар: Това е англо-американски бизнес, той е възникнал там и няма нищо страшно в България да се нарича PR, както в Германия няма превод и се нарича „пи ер“ и в много други държави, и във Франция няма превод. Плюс това, дава ясна представа на всичко отгоре. Според мен, “Public relations” като название в близките 4-5 години ще отиде и ще дойде нещо друго, тъй като от години в нашия бизнес се наблюдава едно голямо обединение на 3-те основни бизнеса в публичните комуникации. Това са рекламата, public relations и дигиталния бизнес. Само преди десетина години ние бяхме отделно, всеки тичаше в собствената си пътека. Понякога леко се допирахме и даже по-скоро се конкурирахме, или ревнувахме. Сега вече се обединяваме. И в този нов бизнес има хора, които казват „рекламата ще бъде водеща“, защото там са графични дизайнери, там е media buying или купуването на медийно пространство в сайтовете, вестниците, както и време в телевизията. Но аз твърдя, че нашият бизнес - PR  ще бъде водещ, защото в крайна сметка всичко е съдържание. Както и да го погледнеш, дали ще е снимка, дали ще е някакво графично изображение, дали ще е музика, която може да се създаде, всичко това е съдържание. А ние хората в PR бизнеса сме майстори на съдържанието. И в този смисъл смятам, че самото название “Public relations” след няколко години ще бъде съвсем различно на този нов обединен бизнес. Може би ще бъде “Real-time relations”, тъй като всичко вече излиза в реално време. Ще бъде свързано с реално време или ще бъде свързано с визия.

Водещ: Чудесно. През 2020 година сте удостоен с приза „Най-големият PR специалист в Европа“ от авторитетното американско списание „PR Week”. Имате и много други награди, въобще вие сте човек, който пътува много. Интересно ми е колко много труд се крие зад всичките тези успехи? Защо ви питам… защото много хора в момента може би прохождат в професията PR. Как могат хората да се учат в тази сфера, да се актуализират, да постигат успехи поне близки до вашите?

Максим Бехар: Много трудно мога да давам съвети. Винаги през тези години съм казвал, че само си върша работата и нищо друго. И опитвам се да си върша работата по възможно най-добрия начин – да имам добри отношения с моите колеги, да имам добър екип. Всичко това се променя, разбира се. Много, много бързо. Това, което “PR Week” ми присъди в средата на миналата година – най-добър професионалист в Европа, в нашия си бизнес е най-високото отличие, вероятно, което някога съм получавал, защото първо годината беше много ключова, 2020 ще я помним поколения напред.

Водещ: Определено.

Максим Бехар: За всички трудности, непредвидимости, катаклизми, преобръщания, неясноти и всичко останало. Второ, защото „PR Week“ е най-доброто, най-известното световно издание в нашия бизнес със страхотни професионалисти и трето, защото покрива цяла Европа. В Европа има вероятно десетки хиляди, може би стотици хиляди PR професионалисти. В крайна сметка, аз съм един човек от една малка България и това е признание. Може да прозвучи като клише, не знам дали е признание за цяла България, обаче България поне се чу още веднъж в тези среди. Знаете, бях президент на световната PR организация. Нещо, което в най-смелите си сънища не съм си мислил, че може да бъде. Управлявах близо 50 хиляди професионалисти от целия свят. И всичко това е учене, всичко това е опит. Не мога да давам съвети, но мога да ви кажа това, което правя. Сутрин като се събудя, с първото си кафе се опитвам да прочета една интересна статия за моя бизнес. И получавам най-различни newsletter-и, за които съм се абонирал свързани с PR, със социални медии, с маркетинг. Така по диагонал като прочета нещата си избирам една статия, прочитам я и си водя бележки. Много често я пращам на колегите ми в офиса, имаме си групов мейл, всичките хора получават един мейл, който аз изпращам като видя нещо интересно. И се опитвам, става все по-трудно покрай пандемията и покрай огромните промени в нашия бизнес, обаче се опитвам да мисля поне 2-3 години напред. През 99-та година прекарах един месец в Америка и обиколих страшно много щати. Платих си това пътуване само и само и да разбера какво се случва в нашия бизнес тогава. И когато се върнах всичките ми колеги, тогава са били сигурно десетина души. Извадих един голям Flip Chart и започнах да рисувам най-различни пирамиди, графики, стратегии, стрелки, думи, затова какво искам да бъде бизнеса в моята компания след 10 години или след 15 години. Това, което нарисувах тогава е това, което в момента правим. И тези листа още ги пазим някъде по складовете в офисите. Тоест опитвах се да мисля десетина години напред, сега това не е възможно, защото живота и света ни поднесе невероятни изненади. Първо социалните медии, след това пандемията, всичко това се промени, но ако мислиш поне година напред какво искаш да постигнеш, как искаш да го постигнеш. Ако имаш концепция какво се променя и как ти можеш да бъдеш двигател на тази смяна, според мен дори да не станеш най-добър PR професионалист в Европа не е чак толкова страшно. Обаче ще постигнеш това, което искаш и в същото време можеш да увлечеш други хора след теб да имат тази амбиция даже не бих го нарекъл амбиция, ами да имат това желание да променят нещо, да оставят нещо.

Водещ: Чухте от Максим Бехар интересни, полезни съвети за това как да се развивате в тази сфера. Как се прави PR в това трудно, сложно, непредсказуемо време? Какво донесе то във вашия бизнес?

Максим Бехар: То е непредсказуемо не само за нашия бизнес, въобще за много общества по света. Точно преди един месец – март 2020 година се оказа, че се случват неща, които само няколко дни преди това не сме си представяли, че могат да се случват и ни държат до ден днешен. И се оказа, че не можем повече да работим в офисите си…  между другото, 2015г. на един световен конгрес в Париж прогнозирах, че до 2025 година 40% от PR експертите ще работят от вкъщи. Тогава никой не вярваше, може би и аз не вярвах. Сега се оказва, че 99% от PR експертите вече работят от вкъщи и няма нищо страшно в това, но се появиха много въпросителни. В крайна сметка, как да организираме работата си така, че да имаме добър ритъм и добър успех? Това важи за много професии, защото когато нямаш началник до себе си, аз винаги съм се притеснявал от това, че нямам началник до себе си. И когато трябва да свърша нещо, си правя точен план за деня какво трябва да свърша, накрая на деня си отмятам дали съм го свършил и как съм го свършил. Затова развих и концепцията, която след това написах и в тази книга „Пет минути до утре“, която ви подарявам със специален автограф. Заповядайте.

Водещ: Благодаря. С удоволствие ще я прочета.

Максим Бехар: Голяма част от темите в тази книга са свързани по-скоро с мениджмънта и начина, по който ние управляваме всекидневния си бизнес. И тогава реших, че всъщност е може би много добре, ако всеки един от моите колеги разбере, че трябва да бъде лидер на собственото си работно място. Не искам вече да има мениджъри, които да командват, да дават задачи. Но когато един човек разбере, че от него зависят много повече неща отколкото са зависили преди, това е много силен стимул всеки един да разбере своите отговорности, да се фокусира върху тях, да си направи самодисциплина и смятам, че през тези няколко месеца това работеше много добре. Не сме загубили нито един клиент, напротив, имаме нови клиенти. Не уволних нито един човек от моята компания, точно обратното – назначили сме нови хора. За съжаление, някои от тях не познавам лично, защото сме провели интервютата в Zoom и ги виждам всеки ден само в Zoom. Големият проблем и големият въпрос, който стои, е как се правят екипи, когато тези хора не ги познаваш и ги познаваш само онлайн. Обаче и на това ще му намерим решение, почти вече съм го намерил. Има много предизвикателства, но пък това е мощен стимул да мислиш още по-иновативно, да измисляш различни интересни неща и да преодоляваш тези предизвикателства иначе е голяма скука.

Водещ: Книгата е доста фокусирана върху лидерството. И вие казахте, вече се промени работната среда, по друг начин работи, най-малкото, от вкъщи. Може ли всеки да бъде лидер или поне да намери лидера в себе си? Този лидер, който да води процеса и бизнеса напред.

Максим Бехар: Смятам, че всеки би трябвало да иска бъде лидер или да се стреми към това. В книгата има една глава на тема за разликата между мениджъра и лидера. И тя е супер проста, тя се състои само в една представка на един глагол, нищо повече. Докато мениджъра управлява, лидера направлява. И тази представка е супер важна като разлика, защото ако този, който трябва да бъде лидер се фокусира върху това какво трябва да свърши след 15 минути или след половин час, да почне да гледа дали някой си е свършил работата, дали някой е дошъл на време на работа, дали си изпълнил заданието, тогава той се превръща в мениджър и неговите лидерски задължения или лидерска визия се обезличават. Смятам, че всеки може да бъде лидер. Ние знаем колко страда света от липсата на тези лидери, не само в политиката, но понякога и в бизнеса, въпреки че в бизнеса вече има страхотни лидери като Джеф Безос, Илон Марк Зукърбърг, Бил Гейтс, разбира се, и бог да го прости Стив Джобс, и много други. Политиката – нула. В политиката всички страдаме и въздишаме по това „Ах, Маргарет Тачър. Ах, Хелмут Кол. Ах, Франсоа Митеран. Ах, как тези хора ги няма. Ах, Роналд Рейгън и всички останали“. Няма и да ги има, защото политиката вече се превръща в професия на неудачници. Хора, които не могат да успеят в бизнеса, хора, които искат да се покажат по телевизията и да ги видят или хора, които искат да спечелят нещо за себе само бидейки в политиката. Тези лидери вече въобще не ги дискутираме. Обаче един човек, който има малък бизнес, може да е една малка обущарница, може да е един малък магазин за хранителни стоки, плод зеленчук,  също може да има лидерски качества. Той също може лидерски да управлява своя магазин и след година да открие още 2 магазина и след това още 5 магазина, или да се разрасне, или да внесе нови стоки, или да… Това не е само мениджмънт. Ако мога да използвам образи, в един такъв малък магазин мениджърът ще се стреми винаги да има точните стоки, винаги да има добри цени и да са с добро качество. Обаче ако е лидер, той ще иска да го разшири, да има нови неща, да има нови стоки, да е по-разнообразен. Тук взимам малко по-елементарен пример, но в крайна сметка всеки един голям бизнес преди да стане голям е бил малък. И затова смятам, че всеки може да бъде лидер стига да гледа малко напред и да иска да успява повече от другите. Обожавам конкуренцията, защото половината от моя живот е минал в общество без конкуренция и второ, защото тя е мощен двигател на промените в света.

Водещ: Добре. Книгата вие споменахте, че вече е в трети тираж. Вие сте автор и на други книги в сферата, така че хора могат да намерят повече информация.
Имаме една нова рубрика, която стартирахме, г-н Бехар. Тя е свързана с една игра – какво се търси повече в Google. Показваме на гостите две теми и гостите трябва да познаят кое се е търсило повече. Тук подсказката е, че става въпрос за база данни от 2017 година.

Максим Бехар: Добре.

Водещ: Съгласен сте да направим такава игра?

Максим Бехар: Да, разбира се.

Водещ: Чудесно. Пускаме. Game time!
Да видим кои са темите в момента. Лас Вегас е търсен близо 3 милиона пъти, марка кола от другата страна. Става въпрос за 2017 година. Господин Бехар, според Вас кое се е търсило повече?

Максим Бехар: BMW, категорично!

Водещ: Добре, значи трябва да натиснем „higher” на BMW. О, наистина е категорично, да. Повече от два пъти.

Максим Бехар: Плюс това, BMW има един изключително сполучлив модел – M3, което е името на моята компания.

Водещ: Има връзка вече.

Максим Бехар: Имам връзка. Имам особени предпочитания, въпреки че никога не съм карал BMW.

Водещ: Добре, отличен старт. Сега отново, автомобила срещу “Miami Dolphins”.

Максим Бехар: Пак ми се струва, че BMW ще има предимство.

Водещ: Добре. Абсолютно. Сега пък един спорт, баскетбол изобщо като цяло, събирателно.

Максим Бехар: Сравняваме „Miami Dolphins“ с баскетбол, така ли?

Водещ: Точно така, да.

Максим Бехар: Баскетбол.

Водещ: Баскетбол да видим дали има повече търсения… има! Отлично се справяте. Без грешка.
Добре, една компания също – Universal Pictures.

Максим Бехар: Пак баскетбол.

Водещ: Добре, тук слагаме по-малко търсения. Добре, аз мисля, че с вас няма кога да спре играта. “Universal Pictures” или „Lung cancer”?

Максим Бехар: Според мен е „Lung cancer”, това е рак на белите дробове.

Водещ: Да. Добре. И аз предлагам дотук да спрем, защото очевидно нашият гост знае изключително много.

Максим Бехар: Ами, прекарвам цялото си време онлайн. И не в търсене, разбира се. Но имам някакво усещане от това коя тема може да бъде по-интересна и повече да са търсели, въпреки че е твърде рисково.

Водещ: Но ето – нюх, PR-ски в действие.

Максим Бехар: Това е моя бизнес.

Водещ: Добре, лека-полека отиваме към заключителните минути от това наистина интересно интервю. Да ви попитам, според Вас кои са трендовете в PR-a? Има ли такова нещо като дигитален PR или може би по друг начин Вие го наричате?

Максим Бехар: Той е вече само дигитален, на практика. Често при нас идват клиенти в офиса и казват „Може ли да ми предложите оферта или стратегия за PR? Но не пипайте Facebook, защото моята секретарка много добре се справя с Facebook. А и оставете Instagram, защото дъщеря ми е в Instagram и като имам нужда – питам нея“. И аз казвам „Тогава какво мога да ви предложа?“ Ако не работим в социалните медии, тогава къде работим? Има разбира се дигитален PR и това е истинския, модерния, съвременния PR, в който ние управляваме медиите на нашите клиенти. В предишните години… само преди десетина години имаше 4 елемента. Един елемент бяха нашите клиенти, които идваха при нас в PR компаниите и ние подготвяхме съдържание, с което искахме да станем интересни и продуктите на нашите клиенти да станат интересни на медиите. Това бяха радио, телевизия и вестници. И след това медиите вече публикуваха статии или излъчваха предавания, които да заинтересоват клиентите на нашите клиенти. Сега този елемент – медиите, вече го няма, защото медиите са в нашите ръце. Ако нашите клиенти имат своите медии, а те ги имат вече навсякъде. Включително и в TikTok, в което аз всеки ден прекарвам по половин час. А там възрастовата граница е между 8 и 15 години (най-много). Обаче това е важно за мен, да познавам този продукт, за да мога да го предложа на нашите клиенти, да знам какво можем ние да направим в тази медия за нашите клиенти. Тоест ние вече имаме медиите и всъщност PR бизнеса се изнесе онлайн и можем да управляваме тези медии. Това е голяма промяна, междудругото, в нашия бизнес. Обаче тази промяна се крепи или се основава на най-важното нещо, което ние имаме в нашия бизнес и това е етиката. Етиката, морала. Може да ви изглеждат много помпозни и много празни от съдържание думи, обаче етиката, морала, прозрачността… Всичко това, което е прозрачно, етично е много важно, защото имайки тези медии, ние влияем върху обществото, а това е гигантска отговорност. Можеш да излъжеш, можеш да подправиш грешното послание, можеш да злепоставиш хора по някакъв начин без да искаш или от това, че нямаш познания, не познаваш добре продуктите. И това всъщност промени тотално нашият бизнес. Той вече е дигитален, и когато включим към него и рекламата, тогава според мен вече ще мине в съвсем друга насока. Ние ще бъдем майстори на дигиталното слово или на историите, които можем да предложим на нашите клиенти. И този бизнес се доближава много до бизнеса, от който аз отидох в public relations, това е журналистиката. Всъщност съчиняваш истории, правиш истории, правиш интересни текстове, но ги правиш вече по съвсем друг начин, отколкото традиционната журналистика.

Водещ: Добре. Да кажем освен книгите, вие пътувате, правите не малко събития за вашия колеж. Може ли Вие да резюмирате по какъв начин хората могат да се докоснат до вашите знания, да почерпят опит?

Максим Бехар: Връщам се на книгите, аз не съм писател. Прави тази голяма уговорка, че не съм писател. Просто споделям това, което бих искал да споделя пред хората, които се интересуват от бизнес или от лидерство, или от това какво и как мисля. Въобще не се класирам в категорията на писателите и не се смятам за такъв, но пък за мен книгите са една медия, в която аз мога да споделя това, което мисля. Който се интересува, може да си ги купи, но това е най-малкото. Смятам този разговор с Вас сега, в това прекрасно предаване „Хаштаг“ като едно начало на разговор с тези хора, които искат да разговарят с мен. Според мен съм един от най-лесно намираемите хора в България. LinkedIn, Facebook, Instagram, TikTok, където пожелаете, намерете ме. Няма да оставя нито един въпрос без отговор и просто ще продължим това предаване, онлайн, най-сериозно и с най-голямо удоволствие.

Водещ: Чудесно! Аз мисля, че това е една от целите – да каним такива успешни личности като Вас и много се радвам, че сте отворен към такава помощ. Споменахте TikTok, набързо може да кажете, до колко той ще стане важен и интересен, тъй като знам, че има доста млада аудитория и тя гледа? Предимно за забавление го ползва TikTok, нали.. но в бизнеса?

Максим Бехар: Той в момента е много, много интересна социална медия. В Twitter, както си говорихме, че имаш 140 знака. В TikTok  за 15 секунди, вярно, че имаш по-голяма възможност, обаче основната част от видеата са по 15 секунди. Трябва за 15 секунди да кажеш това, което едно телевизионно предаване би казало сигурно за 1 час. И се изисква голям професионализъм. Според мен… това е моята краткосрочна прогноза, TikTok лека-полека ще започне да залязва и ще се появи нова медия, ако не се промени, която ще излъчва всички тези 15 секунди само на живо и няма да има възможност някой да си играе чак толкова с ефекти, със записи, излъчвай на живо. Там вече ще бъде големия професионализъм. Много интересна медия, аз съм ѝ голям фен. Отново, главно поради това, че е супер динамична и страшно креативна. Понякога може да отправиш едно послание, което за теб да е супер важно, а то се окаже толкова скучно, че да имаш 100 харесвания. И в същото време това послание да го направиш толкова креативно, че да имаш 100 хиляди харесвания, ако ти си го измислил добре и си му сложил съответните визуални ефекти. Интересна медия и супер интересен става живота, защото се появяват нови и нови медии, с които да комуникираме.

Водещ: За да бъдем напълно обстоятелствени, знаем, че нова книга ще излезе през март месец.

Максим Бехар: Тя вече е написана, да.

Водещ: Какво ще кажете за нея?

Максим Бехар: Това е цялата 2020 година. Моят поглед за това какво се случи от януари. Януари, февруари – мирните хубави месеци, предвидими, спокойни и след това как се промениха нещата. Това ще бъде 1/3 от книгата, а 2/3 са моят поглед какво ще се случи след…  да кажем 2022 година. Как ще се промени живота, как ще се промени бизнеса. След няколко години ще се покаже дали съм бил прав, но ми се струва, че е добре да кажа мнението си и да споделя моя поглед върху обществения живот и главно върху бизнеса. Много, много, много неща ще се променят и ние ще станем по-добри. Тези, които са професионалисти, ще станат още по-големи професионалисти. Тези, които така живуркат в бизнеса и от време на време имат някоя поръчка, това ще им стане много трудно и вероятно ще трябва да се върнат отново на заплата или работа, която не е чак толкова свързана с отговорностите на бизнеса. Но живота е интересен и става все по-интересен и съм сигурен, че това ще го видите и в книгата.

Водещ: Добре, ние споменахме за социалните канали. Аз съм сигурен, че ще споделите, когато книгата стане факт, хората ще разберат. И за финал имаме една рубрика, която ние сме нарекли „Golden nugget”, в която гостът се обръща към тази камера, към която Вие вече се обърнахте няколко пъти, да споделите според Вас какво в момента е важно да знаят хора, най-вече от гледната точка на един PR професионалист, какъвто сте Вие.

Максим Бехар: Скъпи приятели, много е важно да знаете, че ако искате поне мъничко да успеете в живота, трябва да имате 3 елемента, които да ги следвате. И те са следните – умения, усилия, концентрация. Трябва да имате умения, трябва да имате някакви умения, които да може да развивате със страшно много усилия и, разбира се, максимално да се концентрирате. Обаче запомнете, че това е умножение. Ако един от трите множители е нула, то крайният резултат е нула.  Лично аз имам най-голям проблем с концентрацията, вероятно и много от вас ще го имат този проблем. Въпреки че познавам хора, които и с усилията биха имали проблем. Затова опитайте се да създаде умения, да положите максимални усилия тези умения да се развиват, това е супер важно, много важно, и да се концентрирате максимално. Сигурен съм, че това ще ви даде възможност да се чувствате щастливи, защото… Аз не обичам думата „успял“ човек, междудругото, наистина не я обичам. Обичам думата „щастлив“ човек. Когато си щастлив в бизнеса, това означава, че си успял.

Водещ: „Когато си щастлив в бизнеса, това означава, че си успял“. Наистина много добри, хубави, позитивни заключителни думи от Максим Бехар. Много Ви благодаря за това участие. За нас беше удоволствие. Аз съм сигурен, че много теми не успяхме да разгледаме с Вас, ще ни трябват просто няколко предавания.

Максим Бехар: Имаме време в социалните медии заедно с вашите зрители.

Водещ: Чудесно. Отново благодаря. Желая успех!

 

Гледайте цялото интервю тук.