Максим Бехар: Държава без бранд е държава без посока

Соня:
Максим, къде беше последно? Постоянно пътуваш.

Максим:
Бях в Камбоджа. И се оказа много по-различна държава от представите, които имаме тук. Хората са невероятно работливи, позитивни, млади – 35% от населението е поколение Z. Държавата подкрепя семействата да имат повече деца, подкрепя бизнеса, а най-впечатляващото е как институциите работят заедно с частния сектор. Всяко министерство има съвет с най-големите компании в сектора, заседават веднъж месечно и веднъж годишно се срещат с премиера – на живо, по телевизията. У нас подобно нещо би било революция.

Соня:
Изглежда си останал силно впечатлен. Какви други неща те изненадаха там?

Максим:
Да, например какво произвеждат. Камбоджа е най-големият производител на кашу в света и на най-качествения черен пипер, който е задължителен във всички „Мишлен“ ресторанти. В Лондон си купих палто – оказа се произведено в Камбоджа. Страната буквално навлиза на глобалните пазари. И виждаш как една държава може да създава условия – спокойствие, мир, партньорства – за да се развива икономиката.

Соня:
А как виждаш ситуацията в България, особено по отношение на комуникацията на политиците?

Максим:
Тук почти няма реален диалог. Лидерите не застават един срещу друг, не спорят, не обсъждат. Те говорят през медиите. Единият прави изявление, тръгва си; другият след него казва друго; третият – трето. Няма сблъсък на аргументи, няма идеи, няма визия. В Европа – също не е идеално, но поне има разговори. А у нас сякаш всички са се затворили в партийни студиа и пропагандни балони. Това убива възможността за икономическа стратегия.

Соня:
Тоест липсва съдържателният разговор, който да движи държавата напред?

Максим:
Точно така. Политиката е важна, но икономиката е това, което определя дали хората могат да живеят добре. Притеснява ме идеята да се увеличават осигуровки в момент на стагнация. Натискът за по-високи заплати е логичен – животът много поскъпна. Но ако един бизнес няма приходи, от къде ще ги даде?
Аз бих дал на младите възможност – например фонд от 100 000 евро за стартъп проекти, безвъзмездно срещу реален план. Да, половината ще фалират, но който успее, ще върне многократно повече в икономиката.

Соня:
Спомена липсата на ясен образ на България. Това ли е другата голяма болка?

Максим:
Да, България няма бранд. Няма лого, няма слоган, няма обща стратегия. Имаме прекрасни хора, умни, талантливи, мотивирани, но светът не знае това. Нашите сънародници в чужбина са два милиона посланици на България, но държавата сама не изгражда своето лице. Необходими са конкурс за национално лого, кампании, дигитално присъствие, цялостна концепция България 2030. Това е по-важно от половината ежедневни политически драми.

Соня:
Разкажи и малко за личния опит. Често говориш за значението на труда.

Максим:
Да, защото е част от характера на човек. Баща ми ме изпрати да работя в завод – пет години там бяха най-добрата школа. Същото дадох и на сина си: бригади в Лас Вегас, в Ню Джърси, после години в McDonald’s. Миналата година и аз самият поисках да работя в McDonald’s – минах обучение, изкарах смени.
Този опит учи на уважение към труда. Днес можеш да управляваш компания, утре да сервираш в ресторант. И в двете неща трябва да можеш да бъдеш човек.

Соня:
Като финал – оптимист ли си за България?

Максим:
Да. Тук има огромна енергия, особено сред младите. Просто трябва някой ден всички да оставят дребните препирни и да кажат: “Как да направим България по-добра държава?” Ако това се случи, ще тръгнем напред много по-бързо, отколкото си представяме.

Максим Бехар завършва с послание, че България има енергия, човешки потенциал и реални шансове за успех, но е необходима обща посока. “Ако за един ден забравим дребните политически спорове и се фокусираме върху бъдещето на страната, България може да стане много по-добро място. Възможноститесатук– простотрябвадагиизползваме.”

Може да гледате цялото интервю тук.