В „обувките на астронавта“: Максим Бехар и съпругата му с тренировъчен курс в НАСА

Мария: PR експертът Максим Бехар и съпругата му Венета преминаха през интензивен тренировъчен курс в НАСА.

Виктор: Какво научиха и готови ли са за предизвикателствата в следващите космически туристически пътешествания? При нас трябва да е вече Макс Бехар, но Мария аз не го виждам дали не е останал с Венета на това обучение

Мария: и аз не го виждам.

Виктор: Трябваше да бъде тук да ни гостува специално първо при нас. Не знам къде е г-н Бехар.

Максим: Ето ме.

Мария: Много ни е драго. Здравейте!

Максим: Добро утро!

Виктор: Добро утро! Директно от обучителния център, виждаме с такова страхотно облекло.

Максим: Почти почти. Добра събота сутрин, идвам си с банана. Ще ви разкажа за него. Много се радвам, че сме заедно.

Виктор: Благодаря, че сте първо при нас да разказвате.

Максим: Благодаря за поканата. Знаете вашето предаване наистина ми е любимо. Особено събота сутрин, когато трябва да внесем малко свежест в няколко милиона домове, български. Пристигаме заедно със съпругата ми от Хънтсвил, Алабама. Това е центърът за обучение на космонавти, най-големия, единствен в Америка. Оттам са минали и там се обучават всички космонавти, американски и чуждестранни, коитослед това летят в космоса. 21 души от завършилите курса, който ние завършихме, всъщност след това са станали истински космонавти. Тоест са открили са ги по време на самия курс и техните снимки ги има навсякъде.

Виктор: Предложение имате ли вече да сте следващия космонавт?

Максим: Нямам още предложения. Това е много интересна идея, защото много се запалихна тази тема. Когато пристигнахме един следобед и след това имахме обучение, инструктаж, какво да правим, как да правим. На първата вечеря една от вицепрезидентките на космическия център още при влизането си на вечерята каза: "Това ще бъдат най-интересните дни от вашия живот да знаете.“ Беше абсолютно права. Това са най-интересните дни, които аз съм имал.

Мария: Виждаме кадри, загатваме.

Виктор: Да виждаме наистина си истинско обучение и предизвикателство.

Максим: Това, което минахме в рамките на десетина дни, е всъщност истинскотообучение за космонавти. С тази разлика естествено, че космонавтите го правят в продължение на година, две или три след това, всеки ден, за да могат така да се обучат, че да няма грешка в космоса. А всяка грешка в космоса не се плаща дори. Дорине, че се плаща скъпо, въобще не се плаща, защото всички знаем какво какво може да се случи. Преминахме през много теория и много практика, през много физически упражнения, скуба дайвинг, където бяхме в безтегловност и всички тези възможни неща, които могатда се случат в космоса. Бяхме цял ден на мисия до Марс, която беше много уморително, защото вече беше съвсем накрая. Правихме химически опити. Бяхме в един ден също в космическа станция, един ден на пулта, от когото се управлява космическата станция. Има много, много, много, много сложни неща, които ние въобще не може да си ги представим, които не са чак толкова физическо натоварване, обаче изискват мигновена реакция и много интересни моменти, в които наистина трябва да съобразяваш бързо, трябва да знаеш кое копче къде е,да си го научил добре и така пълен съм с енергия.

Мария: Виждаме, че така сте много ентусиазира от всичко това, което сте преживяли там, но кажете ни за този костюм, с който Ви виждаме сега.

Максим: Това са нашите костюми, които ни дават още при пристигането. Имаме си отличителни белези. Тук всеки знае името на всеки един от хората. Знаете ли, ние бяхме 15 души. Това е тренинг, който се прави специално в тази база в Хънтсвил, Алабама. Той се прави само веднъж годишно. Там се намира най-големиятмузей на космонавтиката в света. Всеки ден има групи от деца, има студенти, има хора, семейства, които идват с децата си или пък сами те да разглеждат музея. Има обучения специално за деца през лятото за един ден, за два дни, за три дни, но тази програма, която се казва Advance Adults Train или програма за напреднали, се прави само веднъж в годината за 15 души. Ние с Венета бяхме единствените неамериканци, Срещнахме фантастични хора. Направихме си група в WhatsApp, говоримси всеки ден, разменяме си снимки, но най-важното беше цялата, бих казал леко аскетска програма, която имахме, защото живеехме в едни малки помещения, в които нямаше на леглото нямаше дюшек, имаше само просто дърво.

Виктор: Да е близко може би до реалната ситуация, в която бихте изпаднали.

Максим: По-скоро да, защото имаше осем легла в стаята на два етажа и нямаше прозорци в стаята, там където спяхме и когато първи ден ни раздадоха програмата, аз исках през цялото време исках от тях програма, зада знам какво ще правим и те ни казваха: "Програмата ще получите, като дойдете. Ние програми не пращаме на никого. “

Виктор: Някой да не вземе да се откаже, сигурно.

Максим: А може би или пък някой, не знам, да я разпространи, не знам. И когато отворихме и аз си казах: "Чакай, това не е възможно. 18:00 вечеря, 19:00 последно занятие с обобщение какво се е случило през деня и 20:00 всички в леглата.

Мария: Строг режим, г-н Бехар.

Максим: Да, 20:00 обикновено е времето, в което аз си тръгвам от офиса ми. Обаче спазихме този режим, тази програма, защото ние ставахме в 6 сутринта. В 7 и нещо трябваше да бъдем на едно място всички събрани за първо кафе и след това да отидем на закуска. Имахме всяка сутрин закуски с едни хора, които те ги наричат доценти. И това е официалната им длъжност. Тук на тяхните табелки пише „доцент“, които са пенсионирани инженери, софтуеристи от НАСА, ама всички бяха 80 плюс години и те стояха с нас и ни разказваха фантастични истории за Аполо, за Чаленджър, за спейс шътълите, заDiscoverу. Тоест всички тези хора бяха участвали в подготовката както на космонавти, така и на самите летателни апарати. И след това вече тръгнахме по програма. Последния ден дори управлявахме F16. Тези самолети, които част от тях имаме в България и все още ги чакаме останалите седем или осем да дойдат.

Виктор: Ами ние чакаме още няколко. Може да докарате някой, ако се наложи, като саготови.

Максим: Имахме последния ден управление на симулатор с всички възможни а електроники и пултове, които са абсолютно истински като в самолета. Разминавахме се с колегите, състезавахме се дори. А наистина бяха супер. Знаете ли, вие ме познавате, аз обичам да правя неща, които да ме извадят извън моя облак или да ме извадят извън зоната ми на комфорт. С Венета минахме пътя Камино. Написахме книга за това. След това пях с Мишо Шамара. Много пъти тук сме представили нашите песни.

Виктор: Сигурно някоя космическа песен щесъздадете сега с Мишо.

Максим: Ами още не съм мислил по този въпрос, но самото излизане от зоната на комфорт е изключително здравословно. Когато декември имах рожден ден, имах юбилей и с моите деца се събрахме една неделя на обяд да обсъждаме какъв да бъде подаръкът ми за рождения ден. И аз казах, моля ви, не искам никакъв подарък. Това написах и в поканата на моите гости, на партито. Вие получихте такава. А не носете подаръци, не ми носете бутилки вино, не ми носете картини, не ми носете а сервизи за уискиили резачки за пури или неща, които обикновено се носят. Ако искате да ми помогнете, искам да отида в космическата база в Алабама на подготовка. Ето QR код. Заповядайте. Реших го, защото беше изключително интересно предизвикателство, което ние преодоляхме много успешно. Преди два дни само имахме церемонията по връчване на дипломите и беше изключително вълнуващо. Точно по американски със сцената, с подиумите, с имената, с хвалбите. И сега смятам, че вече е време за български космонав. Знаете за тозипроект, който имаме в атлантическия клуб, който се казва HelloSpace. Колегите от HelloSpace, г-н Паси и целия негов екип много ни помогнаха и аз нямам търпение през юли, когато направим нашето шесто издание на HelloSpace в София да споделя всички тези впечатления заедно със снимки, с видеа пред учениците. Много често ме питаха защо какво го защо го правиш това предизвикателство? Нали тука в София може да си намериш 1 милион предизвикателства, да минеш по някоя улица с дупки или какви ли недруги неща има. И аз казвах „Не, това е нещо свързано с космоса, с бъдещето.“ Искам много хора и които ни гледат и които знаят за това наше пътуване да си кажат: "Аха, щом Максим може, и аз мога." Това е моето послание към младите хора. Тези, които са ученици, които са студенти, можете да го направите.

Мария: Но, г-н Бехар, кое от очакванията, които имахте преди да заминете за този курс, се размина с това, което видяхте там на място?

Максим: Нито едно. Това, което беше в Хънствил, всъщност надмина всичките ми очаквания ивсичко това, което аз очаквах, беше по 10 умножено като атмосфера, като изживяване, като разговори с хората. като работа в екип, като предизвикателства наистина, защото ти трябва да си страшно подготвен, за да може да влезеш в космическа станция. Примерно преди нашата мисия за Марс ние имахме шест часа подготовка предишния ден. Точно какво трябва да направиш, има инструктажи в едни големи папки, които не знам дали в реалния живот ги има, обаче според мене ги има, защото папката не може да изгори. Няма някое съпротивление или екранът да загасне или нещо да не може да си справиш. Папката си е папката и я носиш със себе си.

Виктор: Аналоговото остава. Но понеже сме към финала, г-н Бехар, две неща са ми много интересни. Първо в тази симулация за безтегловност какво е усещането и второто е банана, с който дойдохте. Защо?

Максим: Ще ви кажа. Първо в центъра за космическа подготковка в Хънтсвил се намира гроба на първата маймуна летяла в космоса мис Бейкър, която е летяла 1959та година в разстояние на16 минути само с ракетата Юпитер, заедно с друга маймуна, която е починала четири дни след това. Идеята е било мис Бейкър да ѝ се следят параметрите, защото 59-та година е нямало човек в космоса, разбира се. Тя се е върнала, живяла е до 84-та година и там има ритуал. Всеки, който влезе в космическия център, трябва да отиде да остави един банан на гроба на мис Бейкър, който е почти на входа на самия център. Ние не знаехме за това, но веднага отидохме с Венета, купихме банан, направихме си снимки, разбира се, сложихме го. Обаче по време на истинския, на реалния космически полет, банана има и друго значение. Нямам представа откъде и защо. Когато имаш проблем, какъвто и да е той, трябва да кажеш „банана“. Космонавтите, когато имат проблем, казват „банана“ и след това казват своя проблем. И думата е ключова, ние я използвахме често. Дори по време на този поход до Марспоследния ден, аз получих бележка, че трябва да падна на земята и да кажа, че ми е счупена ръкатаи веднага да кажа „Банана, имам

проблем, счупена ми е ръката“ за да могат пък другите мои колеги, които бяха в станцията, това вече вече извън извън космическия кораб, беше в станцията, да могат да ми помогнат, след като чуят, че съм казал банана.

Виктор: Ето „Банана, лалетата паднаха.“

Максим: Тези цветя вероятно са вече в безтеглобвност.

Мария: Точно така. Вие се доближихте до тях, г-н Бехар. Но кое е следващото предизвикателство, което което сте си отправили? Има ли вече нещо, на коетосте си намислили?
Максим: Не, още не. При всички случаи знам, че ще имам още нови предизвикателства и отново, ако ние с Венета сме го направили и сме толкова въодушевени и сме толкова мотивирани и сме пълни с енергия след всичко това, което видяхме, желая всеки един млад човек в България да го опита това нещо, включително и на вас ви го желая, разбира се. Най-важното е много скоро ние да имаме български космонавт в някои от американските а космически програми. Много ще се радвам да се срещна с тези хора. Много ще се радвам да се видя, с които ученици желаят да се видят с нас, да им разкажем за всичко това. Няма нищо страшно, а по-скоро това е интересно, предизвикателно и космосът е бъдещето.

Виктор: Да следваме мечтите си. Много ви благодарим, г-н Бехар, за този позитивизъм и за това, че заредихте и нас, въпреки че не сме ходили на това обучение.

Мария: Но сега и ние сме вдъхновени, може би един ден може да се случи и на нас.

Максим: Очаквам да ви срещна след завръщането ви.

Виктор: Добре. Банана, времето ни свърши. Това е проблемът. Така че до нови срещи.

Мария: България сутрин продължава.

Цялото интервю гледайте тук: https://www.maximbehar.com/bg/video/429/bulgaria-on-air-v-obuvkite-na-astronavta