Euronews: Максим и Венета Бехар за одисеята в Космоса

Диана: Здравейте, отново гледате „Добро утро Европа“ по Euronews България. В следващите минути ще говорим за космическите преживявания и за земните емоции. Тук са Максим Бехар и Венета Бехар, които бяха на интензивна космическа подготовка в Хънтсвил, Алабама. Здравейте, добре дошли при нас.

Максим: Добро утро и честит празник на Вас и на всички!

Диана: Честит празник!

Венета: Честита Баба Марта!

Диана: Цяла сутрин сме в такава динамика, че забравяме да си честитим този толкова хубав празник, пролетен. Вече се усеща пролетта.

Максим: Много се радваме, че сме в любиматателевизия точно на този празник.

Диана: И аз ви благодаря, че сте тук. Всъщност това приключение ви беше подарък за рождения ден, нали така, г-н Бехар? Как изобщо тръгнахте на тази космическа мисия?

Максим: Аз си го подарих за рождения ден, тъй като исках да е нещо интересно, уникално, което ще запомня и много се радвам, че го измислих. Всъщност Венета подаде топката, че е добре да съберем пари и да спонсорираме един млад човек, който да отиде на такъв тренинг. И аз в един момент казах, "Много по-добре, аконие отидем, защото ще може да кажем на цяла България, че след като Максим и Венета го направиха, може да го направи всеки." Изглежда много необичайно, много странно, като стоиш тук в София и си казваш, нали, „Космическа тренировка, Хънтсвил, Алабама, как се стига до там? Какъв е този лагер? Пък спим по няколко души в една стая, мъже отделно, жени отделно, в едни супер неудобни легла, такива като дървени, като койки, пък на два етажа.“ Всички тези неща като си ги представиш от София, си казваш „Това енещо голямо.“В същото време е нещо супер интересно, нещо, което ни напълни с енергия и ни показа, че можем да постигнем, може да преодолеем и това препятствие.

Диана: Какво виждаме сега на кадрите?

Максим: Това се казва ходене по луната. Това е moon walking. Това е Венета. И това е симулиране всъщност на безтегловност.

Диана: Изглежда лесно. Може би не е толкова лесно, колкото изглежда.

Максим: На мен ми беше лесно, Вени твърди, че не е.

Венета: Не, не е толкова лесно, защото всъщносттези пружини, които те държат отвсякъде, са направени така, че да те поставят в почти в ситуация на безтегловност и ти трябва да се пребориш с това нещо, за да може да ходиш и неслучайно са сложени по по земята, са отпечатани стъпките на Армстронг, който е стъпил на луната и оставил тези отпечатъци и ти виждаш колко големи крачки са направени, които не са човешки крачки, нормални, просто защото е много труднода ходиш по този начин. Не може да правиш нормални крачки, а сезасилваш и вървиш напред. И ние затова се се забавлявахме тука с всякакви такива напред, назад, настрани опитвахме да ходим.

Максим: Имаше по-трудни изпитания, обаче в крайна сметка като вече бяхме на летището в Хънтсвил и аха, да се прибираме обратно, видяхме, че нищо не е било трудно. Точно обратното беше много интересно, много вдъхновяващо. Видяхме интересни хора. Всъщност за тази една седмица, десетина дни минахме през всичко това, което правятистинските космонавти.

Диана: Какво правят, какво ние не знаем?

Максим: Ами ние сме гледали чак толкова толкова много видеа и YouTube е пълен с най-различна информация. Няма нещо, което чак толкова много да ни изненада, но трябва да отидеш и да го направиш. И първите един-два-три дни, пък и jetlag малко, беше леко уморително.

Диана: Ядохте ли космическа храна?

Венета: Тя е толкова минималистична, концентрирана.

Максим: Ние вкъщи имаме космическа храна, защото България е голям производител.

Диана: Точно така.

Максим: Но не, не опитахме. Ядохме много семпла, простичка американска храна, хляб, масло, конфитюр, ето такива бъркани яйца, бургери, разбира се, но храната въобще не беше нещо, което ни стоеше в главата, ама въобще, въпреки че беше закуска, обяд, вечеря. Закуските бяха най-интересни, защото се срещахме с пенсионирани ветерани от НАСА, които на масата, докато ние закусвахме, ни разказваха всъщност истории за Аполо, истории за Challenger, истории, които ние нямаше откъде да прочетем и това бяха много интересни срещи. Плюс това, в този център се намира най-големият космически музей в света.

Диана: Какво има в този музей?

Максим: Всяка свободна минута с Венета бяхме в музея.

Диана: Да, предполагам много интересни експонати. Какво най-много ви впечатли?

Венета: То е огромно пространство. Вътре има всичко, което можеш да си представиш, свързано с космоса, включително макети на ракети. Дори истински ракети. Даже истински двигатели, системи залансиране, за изстрелване на ракети. Пултовете са там. Постоянен streaming с космоса.

Максим: Екрани, на които може да видиш какво се случва в момента в космическата станция на живо.

Диана: Да, представям си аз знаете ли какво се върти в главата ми през цялото време? Защо човечеството, световните лидери и всички ние не вървим в посока, в която да развиваме такива инициативи, в които надграждаме, в които създаваме, вместо да се бием, да водим войни, да се мразим и така. Имате ли отговор на такъв въпрос, защото особено, когато отидеш в такава среда, където можеш да мечтаеш без граница, без хоризонт над себе си и после се потопиш в реалността?

Максим: Първо, е много скъпо и второ, Америка е държава, която страшно много инвестира в това. Вярно е, отложиха мисията до луната за две години. Първо е много скъпо. Второ, изисква огромно огромна концентрация на наука. И трето, сега откакто свят го има, хората са водили някакви войни. Да, разбира се, не бива да загиват хора, не бива да умират хора, но пък от другастрана има диктаторски места, в които режимите са толкова стриктни и толкова консервативни, че ограничават всяка свобода и всяко развитие. И за себе си нямам отговор дали това може да се случи от самите хора, които биха искали да бъдат по-свободни и да се освободят или трябва да се води някаква война. Нямам отговор, въпреки че ние двамата абсолютно сме леко пацифисти. Не бихме искали въобще да въобще да има никакви войни.

Венета: Крайни пацифисти. Значи, то като си там на място, всичко ти изглеждатолкова достижимо, че просто си казваш: "Окей, ще изкарам още един тренинг и ще полетя." То наистина така изглежда там.

Диана: А може ли на базата на тези тренинги да станете космически туристи?

Венета: Да, всъщност това е тренингът, който минават всички космонавти, всички хора, които са излетяли вече. Това е първоначалният стадий и след това кандидатстваш и може да продължиш с това нещо вече в зависимост от твоята физическа подготовка, от познанията ти, тренингът може да продължи от няколко месеца до няколко години, но като цяло е това.

Максим: Всичко е едно към едно. Ние бяхме на космическа мисия в космически кораб. Аз правих такива опити, химически опити на станцията. Венета управляваше станцията. Бяхме трима души в екипаж. След това бяхме един ден на Марс.

Диана: Един ден на Марс. Как е на Марс?

Максим: Ами правихме точно това, което правят и истинските космонавти.Изстрелваме станцията, следваме траектория, пристигаме на Марс. Ние сме тези, които трябва да приземим станцията на Марс. Излизаме от нея през едни тесни тунелчета, в които лазиш. Защото и плюс това имахме допълнителни скафандри върху нас и толкова големи на главата и допълнително дрехи. Супер тежко беше. Излизаш след това стояхме в самата станция, която беше базирана на Марс, където имахме различни упражнения. Садихме, лично аз садих салати и някакви неща, които след това си върнахме на земята. Тоест,правим го всичко едно към едно. Имаме инструкции, имаме връзка с команден център. Един ден бяхме в командния център, за да видим как се случват нещата. Давахме команди.

Венета: Имахме си имахме си роля в командния център.

Максим: Всеки има роля навсякъде. Един отговаря за комуникации, друг отговаря за за излитане, третият отговаря за примерно температурата вътре в станцията. Всеки си има роля. Тоест едно към едно го преживяхме. Разбира се, с някакви отклонения, въпреки че когато те ни инструктираха и ни казаха коя е най-голямата грешка в космоса и ние мълчим и не знаем коя е най-голямата грешка и отговорът беше „ Няма грешка, защото в момент, в който сгрешиш, си аут.“ Тоест там няма грешка. Не може да кажеш „Ало, сгреших.“ нали? Грешка, прошка или там каквото и да е.

Венета: Но пък тренировките са толкова много, толкова интензивни и толкова големи, така че трябва да стане някакъв наистина провал, за да се получи грешка и ти не си сам там.

Диана: Сега изглежда ли ви възможно по някакъв начин да опознаем космоса, след като сте били на тази мисия, защото ние сме много далече от това все още твърде са слаби технологиите за момента. Имаме нужда от много голям чувствителен, драстичен напредък.

Максим: Имахме цял следобед на тема космическо право. И то беше дебат всъщност с различни групи. Бяхме разделени нагрупи. Имахме дебатна тема космическо право, защото кой владее тази територия? Каца някой на Луната и казва, "Тази територия е моя." Как така? Откъде накъде? В същото време американците казваха:"Ами заселниците от Европа преди 250 години, които са дошли в Америка, как са си взели територии?" Тоест нашите инструктори го казваха. Имахме половин ден сглобявахме ракети. Ние самички сглобявахме истинска ракета. След това ги изстрелвахме. С двигателя, с крилата, с всичко. Единден имахме посветен на авиацията и в симулатор след това управлявахме F16. Ние освен че минахме през всички през всички самолети от тези, които са били във Виетнамската война до F16 с пълни характеристики, с инструктори, с всичко. Аз самия съм виждал и съм влизал в F16 тук на граф Игнатиево преди години и след това обаче управлявахме на симулатор истински пулт, истински ръкохватки, команди и всичко. Не е лесно. Трябва много, много репетиция трябва, защото това са многочувствителни уреди.

Диана: Една малка грешка може на такъв бърз самолет…

Венета: И се завърташ няколко пъти във въздуха.

Максим: И ето, а това беше едно изключително интересно изпитание, което ние не знаехме къде отиваме. Когато попитахме да ни изпратят програма, те ни казаха: "Ние програми не изпращаме.“

Венета: То нямакак да ти да изпратят програма, защото самото преживяване е преживяване. То няма как да го опишеш като програма, защото всяка всяка мисия, която ни възлагаха, всъщност имаше еднаподготовка в началото, която ти обяснява теория, обяснява ти какво трябва да правиш, дават ти начин да четеш инструкциите, къде са, посняват и кое какво е и след това те пускат да правиш тази мисия. И всъщност цялото нещо е свързано хем с теория, хем с много практика вътре, хем с много физически упражнения и то няма как да се опише това нещо в една програма. Така че ние наистина не знаехме къде отиваме, не знаехме какво ще правим.

Максим: Първата вечер имахме вечеря за добре дошли и беше една от вицепрезиденткитена центъра на НАСА и тя още в първите си думи ни каза „Да знаете това ще бъдат едни от най-интересните дни във вашия живот.“

Диана: И така ли се оказа?

Максим: Абсолютно беше права. Да не кажа най-интересните. Беше абсолютно права. И когато първия ден отидохме с Венета, още нямахме дрехите дори и решихме да обиколим, видяхме българското знаме.

Диана: Къде го видяхте?

Максим: Вцентъра на НАСА.

Венета: В музея са закачени. Има един цял таван с всички държави, които са участвали снещо някога.

Максим: Толкова хубаво ми стана, че видяхме българското знаме и затова освен, че нашето преживяване, освен, че нашите емоции, спомени, а и всичко останало, идеята беше много хора в България да си кажат:"Абе тези щом могат това да го правят, и аз мога.“ тъй като много често читатели, зрители, слушатели, те се отъждествяват с хората, които виждат. И аз се обръщам тук към всички, особено младите хора в България. Можете да го направите. Можете. Мисията, на която ние бяхме, се случва един път вгодината с тази продължителност, с толкова хора. Бяхме 15 души в групата, от които 13 бяха американци и имаше двама чужденци, които бяха българи. Но има тридневни програми, има еднодневни програми. Има в Измир училище, което е под лиценз на нашата база в Хънтсвил, Алабама. Искаме да я видим български космонавт колкото се може по-бързо, за да може и България да влезе в тази колода от карти на интересни хора.

Венета: Много е достижимо.

Диана: Много ви благодаря най-вече, че ни дадохте възможност малко да погледаме отвъд и да си помечтаем. Благодаря, Максим и Венета Бехар!
Максим: И ние благодарим! С този костюм ви чакаме в базата съвсем скоро.

Диана: Благодаря ви. Благодаря и на вас, дами и господа, че бяхме заедно и тази сутрин. Живот и здраве, ще се видим следващата събота, точно 7:00. Хубава неделя и хубава седмица от екипа ни. Довиждане.

Цялото интервю гледайте тук: https://www.maximbehar.com/bg/video/430/euronews-maksim-i-veneta-behar-za-odiseyata-v-kosmosa