NOVA TV: На кафе с Максим Бехар и съпругата му Венета
Март, 2026
Гала: Буквално преди дни те се завърнаха от своето космическо приключение, след като прекараха курс на обучение в центъра на НАСА в Алабама. Какво е усещането да си в безтегловност, да ходиш по повърхността на Луната и да взимаш проби за изследване? Е, предстои да разберем от специалните ми гости днес, Максим Бахар и съпругата му Венета. У, в какъв вид!
Венета: Привет, Гала!
Гала: Много се радвам. Добре дошли. Колко ми е приятно. Добре дошли.
Максим: Много се радвам да те видя отново.
Гала: Чакай само. Това са дрехите, скоито там ли ходехте или вие си взехте като така спомен?
Максим: Не, не, не, не. Това ни е униформата, с която бяхме през цялото време.
Венета: Това са астронавтските костюми, с които всички астронавти в Алабама тренират.
Гала: Сериозно ли?
Венета: Да, съвсем сериозно. Това са истинските астронавски дрехи. Даже ако погледнеш на снимките на НАСА в интернет, всички космонавти са с тези костюми.
Гала: Сядайте да ви почерпя по едно кафе. Пили сте ли кафе там?
Максим: Не [смях], американско кафе.
Гала: Не казвай такова нещо.
Венета: То беше американско кафе.
Гала: А да, то не е за пиене, разбирам. Не, реших да не е имало и някакви ограничения.
Венета: Не, не.
Гала: Това нещо признавам, тук към Максим ще се обърна, защото знам всички готини смислени неща, които си правил и сме говорили за това, но правиш и много щури неща, но такова нещо честно казано ме изненада.
Максим: Не е чак толкова щуро. Да права си, Гала, че особено с Венета минахме пътя Камино, написахме книга, пеех с Мишо Шамара, направихме няколко много прекрасни песни.
Гала: Готини, нощури.
Максим: Това е, което аз наричам излизане от зоната на комфорт, защото когато излезеш от тази зона на комфорт, от всекидневния живот в офиса, комуникацията с клиенти, с колеги, тогава се чувстваш по различен начин, виждаш живота отстрани. Декември имах рожден ден и се събрахме у дома в неделя с децата да мислим какво предизвикателство да имаме за рождения ден. И в поканата, която изпратих домоите гости, пишеше: "Моля ви, не ми носете подаръци." И наистина всички знаем, обикновено след всеки рожден ден имаме 50 бутилки вино, четири сервиза за уиски.
Гала: Вие имате и толкова приятели, че има с кого да се изпият тези 50 бутилки вино.
Максим: И просто казах „Моля ви, не ми носете подаръци. Ето един QR-код, ако искате да ме подкрепите в следващото ми предизвикателство. С Венета заминаваме на космическа тренировка.“
Гала: Бяхте ли говорили преди това за за такова нещо и ти въобще фен ли си на подобни неща, Венета?
Венета: Аз съм супер фен на подобни неща. Даже донякъде ги предизвиквам. Не, не бяхме говорили за такова нещо преди това. Роди се идеята в една неделя вкъщи с децата, когато се чудехме какво да измислим за рождения ден на Максим този път. И тя си дойде абсолютно спонтанно тази идея,
Гала: Прегърнал си я, нямал си никаква съпротива.
Максим: Вени предложи да съберем пари, за да спонсорираме един млад човек от България от проекта Hello Space, който правим с Атлантическия клуб да отиде евентуално на обучение в Америка. И аз тогава казах, просто подхванах темата космос. Казах, чакай малко, защо да не отидем ние? Ние лесно ще изпратим млад човек. И докато си говорихме, просто почнах да търся в телефона си. Открих този Space and Rocket център в Хънтсвил, едно малко градче в щата Алабама. Веднага кандидатствахме, казаха ми, че няма места. Това е обучение, което се прави само веднъж годишно.
Гала: И доколкото разбрах, много малкохора, така че е логично.
Венета: Това е програма, която се прави един път в годината. Най-дългата възможна програма, която този център предлага и е само за възрастни.
Максим: И така, открих ги, нямаше свободни места, написах едно нещо като есе, в което им казах колко е важно, че аз имам рожден ден.
Гала: Ти можеш да ги накараш да намерят места.
Максим: [Казах]че това е супер важно за нас и след като е веднъж в годината или поне в програмата нямаше друго подобно обучение. Иначе всеки ден имат деца, ходяттам за един ден. И тогава ми отговорих и казах: "Окей, щом е такъв случай, отваряме още две места." И така с Вени попаднахме в Алабама.
Гала: Какво представлява този център?
Венета: Уф, този център представлява едно огромно пространство с музеи, ракети, наземни станции, с които се вижда какво се случва в космоса в момента. Има инсценировка на станция, в която се отглеждат в космоса салати, зеленчуци, храна. Има двигатели на ракети истински. Има макети на ракети, които са летяли вкосмоса досега. Има истински ракети, които са строени. Има примерно целия контролен панел на една от първите мисии на Аполо, а която е строена от IBM навремето. На която обаче паметта ѝ е само 64 GB и човек се чуди как това нещо е летяло в космоса изобщо.
Максим: Сега много важно е, че това всъщност е мястото, в което се тренират и се подготвят всички космонавти, летящи с американски кораби, включително и руснаци. В момента има двама руснаци, които са в американскастанция. 21 от възпитаниците, които са завършили нашия курс, са станали космонавти и техните снимки ги има там с един голям надпис: "Ти можеш да бъдеш един от тях." И това е нещо уникално, тъй като ние за десетина дни преминахме през това обучение, през което минават истинските космонавти. С тази разлика, че ние след това си взехме самолета и се върнахме в София.
Гала: Другите взимат ракетата и отиват…
Максим: Те продължават това да го повтарят с по няколкогодини вероятно. Тъй като ние всяка сутрин имахме закуски с едни интересни хора, които ги наричаха доценти. Някаква си тяхна терминология. Това са хора на по 80 плюс години, които са работили в НАСА, инженери, софтуеристии са пенсионирани и те са им намерили такава работа. Като идват хора за обучение, те закустват с тях и им разказват интересни истории. И един от тези доценти, който имахме, Чарли, всъщност ни разказваше за грешките и казваше:"Тук може да допускате грешка, там не можете горе в космоса, тъй като в космоса няма грешка,има черно и бяло.
Гала: От кои страни бяха хората, защото знам, че е международен центъра.
Максим: Само американци и двама българи.
Венета: Не, имаше едно момче от Холандия.
Максим: От Нидерландия.
Венета: Да, от Нидерландия. И едно момиче от Тайланд.
Максим: Но те бяха в съседни групи.
Венета: Те бяха в съседни групи, но интересното тука беше, че момичетоотТайланд и едно друго момиче от Америка, те завършваха, учеха в момента, завършваха Space Management Operations, тоест има вече такава специалност. Учи се в училище. Хората могат да се научат как да оперират на ground stations, как да оправят, да направят логистиката на кораба и да организират цялата операция.
Гала: Е сега, Венета, тъй като ние с теб живеем в много хубаво време за нас жените, защото светът отвори вратите си много за жените. Там как беше? Колко бяха мъжете и колко бяха жените?
Венета: Ами може би, аз бих казала поравно, май, че.
Максим: Да, почти поравно. Имаше примерно може би пет жени и 10 мъже или шест жени и девет мъже.
Венета: Те са различни, те в двете групи бяха по бяха различна различна.
Гала: Тоест нямаше превест на мъжете горе-долу еднакво. Добре. 10 дни как беше? На някакви модули ли беше разделено цялото време?
Максим: Преминахме през всички възможни обучения. Работа в космическа станция, работа на пулт, за да командвамекосмическата станция. Ходихме на Марс последния ден. Това ни беше най-уморителната, на мене специално ми беше най-уморителната мисия, защото ние тренирахме предишния ден четири или пет часа за тази мисия, а след това целия ден бяхме на Марс, като излязохме в открита…
Гала: Ама чакай, какво се прави? Какво значи тренирахме, а после бяхме? Каквопредставлява това нещо?
Максим: Влизаме в космическия кораб, почваме да го управляваме. На този кораб всеки си има мисия. Ние бяхме пет души.
Венета: Ние бяхме пет души на щаба в кораба. кораба. Имаше седем човека на станцията, на земната станция и още двама човека, които имаха за мисия да поправят космическия кораб, защото се беше развалило нещо в космоса.
Гала: Реални ситуации. Тоест ти трябва ли да приземиш това чудо реално и разбираш ли кога?
Венета: Трябва да излетиш, да го приземиш на Марс, това беше нашата мисия. Да го приземиш на Марс, да инсталираш там станцията, да включиш комуникация, да инсталираш тока, да дадеш въздух, да построиш цялото нещо. Имахме и и форсмажорна ситуация, защото ръководителя на станцията трябваше да инсценира припадък.
Гала: Вие трябва и първа помощ да дадете?
Венета: Трябваше и първа помощ да му дадем
Гала: На мен ми се счупи ръката. Трябваше да падна на земята със счупена ръка.
Венета: И ние трябваше да го спасим.
Максим: Трябваше колегите да питат медицинския персонал на земятакак да процедираме, да бием ли обезболяващаинжекция, да го вържем ли? Дойдоха, вързаха ме. Въобще всичко е едно към едно.
Гала: А изморителното при излизането кое беше, Максим, защото каза „Беше изморителна тази част.“
Максим: Защото ние излизаме през едни…първо излизаме през един много малък отвор, тъй като всичко е едно към едно. Ти пълзиш през този отвор.
Венета: Ти си със скафандър. Ти си ти си облечен със скафандър. Минаваш през тези малки дупки кораба.
Максим: Имахме големи скафандри на главата и освен това допълнителни бели дрехивърху нас, които много не позволяваха.
Венета: И седиш съответно в самата капсула, както при излитането космонавтите седят, което е съвсем малко място. Дори се зачудих как ще изкарат следващата мисия как ще изкарат 10 дена четирима човека в това място. То наистина е много малко
Гала: Кажи ми усещането при безтегловност! Чувстваш ли се много слаб, леккато перце, фин? Готино ли е или не?
Венета: Знаеш ли как ни накараха да се почувстваме в безтегловност? Има някаква, под водата на 7-8 м, подводатастигаш до състояние на безтегловност. И всъщност нас, за да ни накарат, да влезем в такова състояние ни вкараха под водата в съответните дрехи и трябваше да играем баскетбол и да построим някакъв шестоъгълник строяхме, но това го правиш под водата, нали, което всичко е много забавено, трябва да си подаваш, нали, да уцелиш човека до теб, да си кооперираш с човека.
Максим: Това, което виждате в момента, което прави Венета, всъщност също е симулация на безтегловност, защото това са едни пружини, това се казва ходене на луната. Това са едни пружини, които те дърпат нагоре и ти се чувстваш като в безтегловно всъщности в същото време трябва да ходиш, за да можеш да имаш досег до луната. И това също беше нещо, което това беше много лекичко и доста развлекателно, въпреки че ние се притеснихме.
Венета: Абе лекичко, лекичко. не е толкова лекичко, защото тези пружини те дърпат във всички посоки всъщност трябва полагаш големи усилия, за да можеш да вървиш напред. То изглежда лекичко.
Максим: Едно от предизвикателствата беше начинът, по който живяхме. Ние живяхме в едни малки стаички, с по няколко души в стая. Мъже отделно, жени отделно.
Гала: А така ли? Не сте били заедно?
Максим: Не, не, не. Мъжете бяха на втория етаж, жените на третия. И тези стаички нямаха прозорци.
Гала: Може би пак за да имаш усещането, че си в…
Максим: Да. И леглата бяха такива като койки, дървени на практика. Легла ние, слава богу, си бяхме донесли от София, взехме си спални чували. Значи влизаш в спалния чувал и си спиш. И първия ден
Гала: От Камино сте свикнали да спите така. >>
Венета: А не Камино ни беше много по-луксозна версия спрямо това, което живяхме тука.
Максим: Но знаеш ли, най-важното в това предизвикателство, първо ние искахме да го изживеем наистина, но и това, коетоискахме беше да покажем на много млади хора и не само млади хора в България, че това е възможно. Ако си мечтаеш да бъдеш космонавт, със сигурност всяко второ дете или всяко дете си мечтае да бъде, може да се случи. След като Максим и Венета са го направили, може да го направят и Елена, и Иван и който и да е друг. И наистина апелирам и това, което ние правим с Hello Space проекта. Идват 5, 6, 700 деца всяка година, тази година през юли, шесто издание, а имат пряка връзка с космоса всяка година иразговарят с реални космонавти в реално време в рамките на 30-40 минути. Тези деца, тези млади хора, те са супер мотивирани, за да видят какво е там. Могат да отидат до Алабама. Тук има съвсем наблизо в Турция, в Измир има център, в който ходят много деца български.
Гала: Пак подобен център.
Максим: Да. Той е лицензиран център на всъщност на този център, който е в Алабама. Ние бихме искали в България да направим нещо подобно и разговаряме вече с хората. Срещнахме се, обядвахме с главния маркетингов директор на този център на базата. на лагера, както те го наричат, Space Camp или космическия лагер. Но много е важно хората да видят, че това е възможно.
Гала: Много е готино да се случи тук, защото ние всички сме отправили поглед към космоса. Дали мечтаеш да отидеш там или не, но постоянно се взираме.
Венета: Две неща, две неща ми направиха много силно впечатление. Първо, като отидеш там изведнъж всичко това ти се струва като все едно, че ей сега ще скочиш и ще го направиш.Когато си оттук, някак си го гледаш като в следващ живот, друго време, нали, някакво бъдеще. Като си там, просто се качваш на кораба и го правиш. И второто нещо, което ми направи много, което наистина ме трогна, един от преподавателите, един от инструкторите ни, в момента, в който ние влизаме там, те чуват акцента, разбира се и веднага започват, а вие откъде сте? И аз казвам: "От България" и казват,"Ама вие сте супер добри по математика и физика. Вие имате най-добрите школи поматематика и физика."
Гала: Ех че хубаво, чак аз настъхнах на място. Толкова добре се почувствах и си казах „Да бе наистина имаме супер супер готини деца, които са много добри в това отношение.“ Също си казах „Боже това наистина ти дава възможност, би дало възможност на тези деца да се доближат до тази среда.“
Гала: Ох, направете го. Много е хубаво. Само като си помислим как препуска светът, технологиите. Ами то наистина ще е утре времето, в което ще може да се отскача до космоса.
Максим: То е днеска вече.
Венета: То е днеска. Знаеш ли за какво говорихме? Говорим за това, че ще се инсталира станция на Луната, което ще се случи в рамките на следващите няколко месеца и от Луната да може да се зарежда, за да се стигне до Марс и да се направи и там станция, за да може да се прехвърча от едно място до друго, което звучи, нали, казвайки го оттука, звучи много футуристично, обаче слушайки го на място, то се прави в момента.
Максим: Виж, освен всички тези тренировки, имахме много теория. И един от специализираните курсове беше за правото, юридическата рамка.
Венета: Имахме дебат.
Максим: Всъщност юридическата рамка кой какво притежава в космоса.
Гала: На чия територия?
Максим: Като кацнеп на луната, кацат американци, ама може да кацнат и руснаци, може да кацнат и израелци, което беше аха да се случи. Може да кацнете японци. Чия е тази територия, кой разрешава, кой си я заплюва, каквиса тези граници. Това е много сложна материя, защото вече хората могат да ходят там.
Гала: Боже, това предстои и с това да се сблъскаме.
Максим: Да.
Венета: Да. Но тука имаше едно много силно послание от страна на НАСА, което го чух няколкократно през цялото време, особено в дебата, защото не трябваше да правим дебат на тая тема. И особено в дебата пролича много ясно, че НАСА всъщност е отворена. Те не търсят да да завземат. Те са отворени към всички технологии, които целиятсвят, всички страни могат да предложат и искат да ги интегрират в това нещо, защото всяка страна има някаква някаква специфика и работи по някаква тема, която може да се да се присъедини и присламчи към такива мисии.
Гала: Да, бе Венета, може би сега е виждаме тази красивата, романтичната страна на нещата, на космоса, на звездите. Най-вероятно утрешните войни ще са войни за територии в космоса.
Максим: Ами то първо, ако може да решим, да решим териториите на земята,ще е далеч по-разумно, защото разбира се космоса,както и Вени каза, трябва да има все пак някакво сътрудничество. Но знаеш ли, има и един дълбоколичен момент. Закусвахме една сутрин там, нашата група 15 души, закусвахме една дълга маса. Всичко беше много аскетски.
Гала: Какво закусвахте? Извинявай, само се вмъквам. Хубав хляб, Венета, имаше ли?
Венета: Космически. Космически, да кажем.
Максим: Е, не, не, не, не.
Венета: Бейгълс имаше бегъли.
Максим: Такива гевреци. Да. Всичко беше многоаскетски, беше много семпло, много мъничко. И докато закусвахме, един от нашите колеги от Америка ни каза: "Абе вие двамата познавате ли се?" Ние казахме: "Ние сме женени." Той каза, "О, жена ми никога няма да дойда с мене на такова нещо." И аз тогава си казах, виж какво нещо е. Двама души, които си предаваме енергия един на друг и не само от Камино, ами всичко, което правим, всъщност го правим по този начин, че имаме тази химия да се разбираме и да искаме да правиминтересни неща. Този личен момент всъщност е много важен в нещата, които правим заедно.
Гала: Сигурна съм, че е така.
Максим: Космос е нещо сега. Кой знае какво ще е следващото?
Гала: Кой знае какво ще е следващото? Ти със Сейшелите, Индийския океан. Световният океан е най-малко проучен. 80% от него не е проучен. За космоса знаем повече. Мисли тогава в тая посока.
Максим: Еми нашите приятели Стефан и Максим Иванов нали преплуваха Атлантическия океан с гребане. Направиха го миналатагодина с Индийския океан всъщност от Австралия до Африка.
Гала: Ама не гребане, друго измисли.
Максим: Гребането е много много тежко предизвиканството.
Гала: Сигурна съм. Като ми разказвате за тея неща и каза преди мъничко, че е имало много теории. Има ли нещо като изпити или не? Имате ли някакъв документ, че сте били там, че тоя курс е изкаран?
Венета: Имаме сертификат за това, че сме го изкарали тоя курс, но то цялото нещо няма изпит, но ти всъщност за да приложиш тая теория, презкоято минаваш, ти трябва ти правиш една симулация и ако не си я усвоил тая теория, ти няма да си направиш симулацията и корабът ще крашне, нали? Няма да може да излети, нещо друго ще се случи.
Максим: Управлявахме F16.
Венета: Да, в симулатор управлявахме F16.
Максим: Тези изтребители, които нали, които България си купи. Чакаме още седем-осем да дойдат и последния ден всъщност управлявахме, освен че бяхме в самия F16, проследихме цялата история на американската авиация на място, което е може би е част отнашия лагер, но не беше вътре в самото сърце. Ходихме по-далече, минахме през цялата история на американската авиация. Спряхме на F16, разгледахме го, чухме всички истории около него, след това влязохме вътре. Всеки си имаше реален пулт.
Венета: Да, симулатор.
Максим: Реален пулт, както е самия самия пулт. Трябваше да излетиш, след това да кацнеш, стреляш в ракети. Тоест, всичко е направено така, че ти да се почувстваш наистина авиатор.
Гала: Като част от всичко това.
Максим: И не напразно, наистина. А всички казваха: "Учете добре, защото вие утре ще станете космонавти. Ние ще ви наблюдаваме." Самата церемония по връчването на нашите дипломи беше изключителна, точно както в Америка се правис много блясък, с мастъра церемонии, с модератор, на български се казва конферансие. И беше страхотно. Нашият екип беше отличен като outstanding team, което означава изключителен тийм.
Гала: Е, браво, браво.
Максим: Получихме тези емблеми за outstanding team.
Гала: Знам, че предстои пресконференция днеска.
Максим: Днеска следобед всъщност в Атлантическия клуб представяме това, което сме научили, това, което сме преживяли и това ще бъде нашият апел именно към тези млади хора, които са идвали пет години на Hello Space, че могат да го направят и ние сме на разположение да им разкажем всичко. Аз се върнах с 4000 снимки, с много часове видео, с екшън камера, цялата мисия на Марс.
Гала: Направете това, което сте замислили, защото наистина много ми харесва. Но сега един последен въпрос извън това, тъй като и двамата сте бохем и знаете как да се радвате, да се наслаждавате на живота, аскетски сте живяли там. Остана ли време да отидете някъде нещо да видите там, да отидете на една хубава вечеря с хубаво вино, нещо?
Максим: Сега там алкохолът е забранен. Алкохолът и цигарите са забранени. Подписваме декларация при влизане. Една от няколкото неща, които подписваме, декларация, че нямаме право. Последната вечер след като получихме дипломитеотидохме с Вени в самия град да го видим Хънтсвил. То едно малко симпатично, много добре подредено градце и пихме по една чаша италианско вино и си разделихме една пица.
Гала: Това ли беше?
Максим: Това беше. Но преди това бяхме в Нeшвил.
Венета: Ние отидохме два дена по-рано, защото трябваше да се аклиматизираме малко, да обърнем времето и прекарахме два дена в Нешвил. И също се озовахме в центъра на един огромен купон. 14 февруари в Нешвил беше феноменално преживяване. Феноменално преживяване.
Максим: Цяла Америка беше там.
Венета: Концерти имаше 24/7. Във всички барове танцувах, танцувахме кънтри, пяхме. Беше беше феноменално преживява.
Гала: Чудесни сте. И аз ви благодаря, че сте такива, че правите всичките тези неща, с дами идвате да ги разказвате.
Максим: Ние ти благодарим. И аз наистина искам да се обърна към толкова много зрители. Имаш. Не е толкова трудно,опитайте го.Космосът си струва, всички тези изпитания си струват, защото това е наука. Това не е само физическо изпитание, това е наука. И колкото повече знаем, колкото повече виждаме, пробваме, тестваме, ставаме по-добри, по повече енергия получаваме. И ние се върнахме оттам с три пъти повече енергия, отколкото сме имали. Е, да знаеш, никой не ни е питал на колко сме години. Никой не ни е питал: "Абе, що сте тука?“ Донесли сме ти подарък, Гала. Това е наша снимка с българското знаме в саматабаза.
Гала: Оха! И ток ли носиш оттам?
Максим: Да, нося ти и ток. Има посвещение към тебе и към твоя екип:„Космосът е по-близо, отколкото много хора се мислят“
Венета: Което е факт.
Максим: Уважаваме те и те обичаме.
Гала: Много ви благодаря. Много ви благодаря. Ще си я сложа там и ще ѝ се наслаждавам.
Гледайте цялото интервю тук: https://www.maximbehar.com/bg/video/431/nova-tv-na-kafe-s-maksim-behar-i-saprugata-mu-veneta
