Максим Бехар: Дали политиците знаят как да общуват с избирателите си?

В разгара на поредната предизборна кампания въпросът за връзката между политици и избиратели отново излиза на преден план. В интервю за предаването Твоят ден по NOVA News PR експертът Максим Бехар поставя под съмнение доколко политическите лидери днес изобщо умеят да комуникират ефективно с обществото. Заедно с доц. Александър Христов той очертава картина на повтарящи се послания, липса на креативност и все по-ограничен реален диалог с избирателите.

Лора: Този ден продължава, уважаеми зрители, на политическия терен. Днес стъпваме с пиар експертите Максим Бехар и доцент Александър Христов. Здравейте, господа, и добре дошли. Благодаря, че сте тук.
Максим: Добър ден.
Лора: Имаме май нужда от пиар насоки и повече комуникационна експертност в тази кампания. Какво мислите?
Максим: Кои сме ние, които имаме нужда? България.
Лора: А, всъщност политическите формации визирах.
Максим: Като гледам какво правят, нямат никаква нужда от никакви пиар съвети.
Лора: Защо?
Максим: Говорят едно и също. По същия начин се държат в социалните медии, както са се държали преди 10 години. Говорят с недомлъвки.
Лора: Това доста тъжно звучи, господин Бехар.
Максим: Това е ситуацията. Не знам дали е тъжно или весело, защото всички ние вече. Осми избори, нали?
Лора: Точно така, за 5 години.
Максим: Пет години. Осми по ред. Толкова сме тренирани вече да ходим на избори и да слушаме обещания, особено второто, че нямам идея дали въобще някои от политическите формации искат да се променят или да сложат на масата нещо ново. Ето, имаме нов играч със старите послания и със стария начин на комуникация. Няма нито една малка светлинка на креативност или някой да измисли нещо супер интересно. Връщам се на твоя въпрос, Лора, че наистина те нямат нужда от пиар консултанти, а и да имат нужда, вероятно някой трябва да им пише прессъобщенията и да им прави скучните постове в социалните медии. Но така ще живеем – ще отидем на 19 април, ще гласуваме и на 20 април, като се събудим, ще гледаме какво се случва.
Лора: Обезличават ли политиците всъщност тази наука, която на практика вие преподавате, доцент Христов, и на студентите? Вие подготвяте онези млади хора, които виждат в тази професия смисъл, необходимост, значимост?
Александър: Стана въпрос за преподаване. Сетих се за Пол Вацлавик – гениален комуникационен специалист, теоретик. Той казва: „Не комуникацията също е комуникация“. Тоест липсата на комуникация също предава някакви значения. И мисля, че едно от основните неща, които виждаме в текущата кампания, е точно това. Ще продължа, но да се върнем директно на въпроса. Студентите са изкушени много повече от корпоративните комуникации, от комуникациите със и чрез инфлуенсъри, в шоубизнеса и т.н. И не съм сигурен доколко, или поне са единични случаите, в които тези хора искат да се занимават с политически пиар. И те са много малко във всеки курс. Една от причините за това, разбира се, е отровната среда в политиката, която е работа или нещо, което трябва много дълго време да мине, за да се изчисти. Може и по-бързичко, в рамките на една-две години, но така или иначе има някакви наслагвания. И второто е това , което виждаме на практика. Има едни много силни, много значими ограничения в рамките на предизборната кампания. А през цялото останало време дискусията се води на един такъв махленски език. И тук на въпроса дали има нужда от пиари – ако има нужда от пиари, тези хора, които говорят публично, трябва по някакъв начин да слушат съветите и да слушат това, което пиарите им казват. А ние никога не бихме им казвали да говорят в Народното събрание обидни думи един на друг, независимо от това кой от коя политическа сила е и колко мрази своя опонент. А поради проста причина – това, че си срещу някого и го профилираш негативно, по никакъв начин не те прави теб позитивен. Това измества плоскостта на разговора към това какви са другите. И подозирам, че цялата плоскост на тези предизборни, но и между различните парламенти разговори, се основава най-вече върху това – негативното профилиране на опонента.
Максим: Има и друго. Нашият бизнес е второстепенен. За да направиш успешен политически проект или да направиш един политик да изглежда добре и да говори смислено, да има харизма, да е обаятелен – той трябва да е такъв.
Лора: Харизмата не се създава – може би трябва да я носиш.
Максим: Ако искаш да бъдеш лидер, трябва да носиш в себе си лидерството. Ако искаш да говориш смислени неща, каквото и да ти напише най-добрият PR експерт в света, ти ще го фъфлиш, четеш, говориш неубедително. Тоест хората, с които нашите колеги работят и които ние гледаме, с които ние комуникираме са основният носител на това, което трябва да имаме на изборите. И когато имаме поредица от скучни хора, които говорят едно и също, и от време на време едно и също за своите опоненти понякога с малко по-цветист език, тогава нашата работа се обезсмисля. Въпреки това, разбира се, ние сме на полето на професията и нашият бизнес се оценява като наука и практика. И бихме искали именно да прилагаме креативни подходи върху хора, които заслужават това. С тези, които днес са политици, утре стават консултанти, а вдругиден нещо друго прави, четвърто – няма смисъл да се прави, той е попаднал в политиката, само за да попадне в някое телевизионно студио или да стане известен, или да уреди някоя държавна поръчка. Но това, за което говорим в България, е тенденция в целия свят, в цяла Европа.
Лора: Добре, господа, моля ви за търпение, понеже започва един брифинг на Пътна полиция по повод голямото пътуване покрай Великденските празници. Да чуем какви мерки са предприети и продължаваме анализа след това.
Лора: Още детайли за мерките, които предприема Пътна полиция преди Великден, разбира се, ще гледате в новините, уважаеми зрители. Това, което ми се стори важно като информация, е, че между 15 и 20 часа ще бъде ограничено движението на тежкотоварните автомобили в четвъртък, т.е. утре, но и в петък. Продължаваме нашия разговор тук с Максим Бехар и доцента Александър Христов.
Максим: Може ли да вържа с този човек, когото гледахме – с голямо уважение към полицията. Знаеш как ми се иска да има – това беше Пътна полиция – как ми се иска да има изборна полиция. Един такъв човек, със строга шапка, да стои и да казва: „Този кандидат ви лъже“. Защото ние преценихме, видяхме, проверихме в чекнахме ChatGPT или в някакъв AI инструмент – и той ви лъже, не казва истината, а е обещавал преди 3 години, но не си е изпълнил обещанията.
Лора: Ох, журналистът влезе в тази роля. Можем ли ние да изпълним ролята на такава изборна полиция?
Максим: Да, прекрасно, но както имаше „фешън полиция“ навремето, защо да няма и изборна полиция, която да припомня някои неща? Защото ние ги забравяме, обещавал, обещавал, обещавал, пък накрая нищо не е свършил. Да видим сега как ще гласуваме за него.
Лора: Да, аз се замислях дали ще останат политици обаче.
Максим: Ами колкото – толкова, ще дойдат други.
Лора: Добре, господа, да ви върна на предизборната кампания, в която се намираме. Прави ми впечатление, първо, за лидерския дебат – ясно е за всички нас, че и на тези избори няма да видим лидерски дебат.
Максим: Не се знае.
Лора: На президентските – знае ли човек. Но сега, за тези избори, не виждаме такива наченки. Има опити за дебати, но те се случват с политически опоненти извън студио, след което се качват клипчета в социалните мрежи. Това какво е? По-добра пиар стратегия ли е от дискусия в студио?
Максим: Не знам дали е пиар стратегия. Има много хора от политическия спектър, всъщност си мислят, че като качат клипче от среща с избиратели – такива сме гледали още по времето на комунизма. Едни хора седят и ръкопляскат.
И като качат среща с избиратели – виждам, че тук там Асен Василев.
Лора: Говоря конкретно за Асен Василев и Димитър Стоянов сблъсък на улицата в Хасково. Това беше споделено от двата пресцентъра на формациите. Върши ли работа? Доколко това заменя дебата?
Максим: Върши работа за нас, избирателите – да видим кой къде стои, как артикулира плановете си и как се бори за тях. Да, върши някаква работа за нас избирателите, но за тях – не знам.
Лора: Доцент Христов?
Александър: Това е функция на социалните мрежи, която минава отвъд диалога и се превръща в терен за монолог. И това от доста време е така. Една от причините политиците да избягват лидерските дебати е, че е много по-изгодно да качат клип в социалните мрежи, според аудиторията, до която искат да достигнат, и дори да не отговарят на коментарите. Тоест, те си вършат работата – показали са се, ние сме видели, получили сме информация. Но какво следва? Нищо. И понеже социалните мрежи дадоха тази възможност, политиците все по-умело я използват. От предишния репортаж видяхме, че не знаем какво ще стане в неделя в Унгария, но видяхме как Джей Ди Ванс говори пред митинг в подкрепа на един кандидат. Защо това го няма в България и как кампанията може да включи такива събития? Който иска, може да дойде. Въпросът е да има реален диалог.
Лора: Имах един неформален разговор по тази тема, за това как се прави кампания в момента в Унгария. И примерът, който беше даден, е, че една програма се представя по начина, по който ние тук гледаме сцени и т.н., мултимедийни презентации, но излиза този, който, например, ще бъде министър на здравеопазването, и казва: ако вие гласувате за нас, аз ще съм министър на здравеопазването. Лора излиза и започва да представя всички приоритети, програмата в конкретика, но с ясната заявка, че аз ще бъда този здравен министър. Тоест ти поемаш и отговорността да представиш по най-разбираемия, най-конкретния начин онова, което мислиш да правиш като политика на избирателя. Това го няма тук.
Максим: Унгария е изключение в европейския политически пейзаж, защото там има една партия, която стои вече почти 25 години на власт. Има една друга голяма политическа сила, тоест там има два големи сблъсъка. Докато тук при нас нещата, България специално, но и не само България, са доста раздробени. Имаме левици, имаме проруски, имаме русофили, русофоби, имаме, кой или не, голяма палитра. И не знам дали някога някой ще спечели повече от 20% или 25% от гласовете, като се събудим. Едва ли? С оглед на последните години и начина, по който се управлява Унгария, може би при нас е по-добре, че имаме тази плуралистичност на политически информации, от друга страна.
Максим: Категорично. За мен е така.
Александър: Да. От една страна това е така, от друга страна обаче това кара хората да искат стабилност, а хаотичното искане на стабилност се трансформира в някакви искания от типа на президентска република, силна ръка и т.н., така че това съдържа в себе си една доста сериозна степен на опасност. Аз искам да се върна малко по-назад по отношение на ролята на пиар специалистите в политиката – кой кого слуша и т.н. Сега, да не стане много академично, но един друг теоретик, Пол Уилис, казва, че работата на пиар специалистите не е да „слагат червило на прасе“. Нашата работа е не само да въздействаме, да влияем върху начина, по който една личност или една компания се представя в публичното пространство, а дори, по възможност, да влияем върху формирането на политики. В най-добрия си вариант това означава следното: ако ти предложиш, например, увеличение или въведеш колосална такса за детски градини – какво ще последва, каква ще бъде обществената реакция. И в зависимост от това тази позиция да влезе като компонент в решението дали дадена политика да бъде провеждана или не. Аз смятам, че това е бъдещето и това е една от много важните работи на пиар специалистите. Това по някакъв начин е заменено в политиката от къде политически лидери, къде консултанти, къде тези, които провеждат кампаниите и т.н. Но това е покрай и около изборите. Важно е това да се случва постоянно, консистентно и независимо от това колко раздробен е политическият ни терен. Това също по някакъв начин ще влее някаква увереност в хората, че има перспектива, има хоризонт. Истината е, че това, което ни успокоява нас като граждани, като избиратели, е хоризонтът. Няма ли го – ние се лутаме. Днес един „месия“, утре друг. Тук месиите започнаха да се появяват прекалено често.
Лора: Добре, финално изречение, господин Бехар.
Максим: Преди 4–5 години можехме да си мечтаем и това, за което аз винаги съм говорил, е една кръгла маса, на която да се съберат първите 4 или 5 политически партии в класацията на изборите или в парламента и да се разберат по приоритетите за България. Кои са най-важните неща за България. Това обаче сега, в 2026 година, ми струва невъзможно, защото ние имаме вътрешни теми, по които сме съгласни, обаче трите войни, които буквално са на границите ни, и особено тази в Украйна, спират всичко – това е една стена между различните политически сили. И ние може да се разберем, че трябва да има инвестиции – всички казват, че трябва да има инвестиции, по-голяма производителност, да се увеличат заплати, пенсии, образование, здравеопазване и т.н. И в един момент стигаме до Украйна, където има сили – и даже не искам да ги деля на леви и десни – едни казват: ние сме за Русия, против Украйна, защото Украйна е започнала войната. Чухме и такива неща. Тази предизборна кампания е, според мен, от кадърни политици, а други казват: „Гледайте си работата, Украйна е потърпевша“. И това е много сложно, но въпреки това смятам, че ще получим една политическа картина, такава каквато е в България в момента, и ще знаем кой къде е.
Лора: Много ви благодаря, господа, за този анализ. Още по-интересно ще бъде и ще направим такъв разговор след кампанията, където ще можем да обсъждаме вече по именно и отделни политически лидери и партии, по начина, по който са направили кампанията, по начина, по който са водили задочния разговор с опонента и този с избирателя – на места пряк разговор, на други в социалните мрежи. Ще бъде много интересно да чуя вашия анализ в конкретика. Сега, по обясними причини – в кампания сме – няма как да влизаме в тази конкретика. Светли празници! Хубави да са дните, които предстоят.
Максим: Светли празници! На теб, на зрителите – и само мир да има, да сме спокойни и всичко ще си дойде на мястото.
Лора: Дай Боже! Реклама, уважаеми зрители. Продължаваме напред до 12, така че останете с нас.
Цялото интервю може да гледате тук: