Максим и Венета Бехар преминаха курс на НАСА за космонавти

Докато светът отново насочва поглед към Космоса и новите мисии на NASA, една вдъхновяваща българска история доказва, че мечтите нямат граници. Комуникационният експерт Максим Бехар и съпругата му Венета Бехар преминават специализиран курс за астронавти в базата на NASA, превръщайки детската мечта в реално преживяване. В интервю те разказват за предизвикателствата, уроците и усещането да се доближиш максимално до живота в Космоса – история за смелост, любопитство и силата да преследваш невъзможното.

Митьо: Докато погледите ни са вперени към небето и новата мисия на НАСА към Луната,  първата от повече от половин век ви срещаме с едно българско семейство,  което премина курс на обучение за космонавти и то именно в НАСА. Ванина: Експертът по комуникации Максим Бехар и съпругата му Венета разказаха пред Елица Кънчева за това невероятно преживяване - да се почувстват като истински космонавти. Една история за сбъдване на мечти. 

Елица: Днес е Велика Събота - един ден преди да празнуваме Великден, а вие вероятно често по принцип пътувате на тези празници. Много се радвам, че сте с нас.

Максим: Но е хубаво да има такива дни, в които един път на годината, като Великден. l който оценяваш, че някой се преродил и искаш да започнеш отначало.

Елица: Много красиво го казахте. Наистина, човек трябва да си дава сметка, че всеки ден е шанс да започне отначало и ето сега, утре ще отбележим Денят на космонавтиката и астрономията - 12 април, именно защото преди 65 години е била първата обиколка около Земята на Юрий Гагарин. Вие има ли възможност да си спомняте този ден?

Максим: Спомням си го наистина, бил съм тогава първи клас r знам какъв празник беше. Спомням как Юрий Гагарин пристигна в България, как пристигна в родния ми град Чумен. Като ни питаха, като бяхме малки,  какъв искаш да станеш? Ние казвахме всички - космонавт. Ама защо? Нямах идея. Всички казвахме космонавт. Тук там някой казваше лекар. 

Венета: Аз по принцип много обичам да пътувам, много обичам да летя. Космосът е такова пространство, което ти дава възможност да мечтаеш.

Елица: Ето и сега сме на едно такова магнетично и магично място като Софийският планетариум,  в който имаме шанс да се почувстваме сякаш наистина сме в Космоса.  Една магия, която е реалност, една мечта, която съществува и вие сте осъществили наскоро. Едно от последните Ви пътувания е било именно до Америка,  където сте осъществили курс за космонавти. 

Максим: Винаги съм казвал от години,  ако мечтите ти не те плащат,  това означава, че не са достатъчно големи. Краят на ноември, миналата година, решихме, просто не знаехме как и кога ще се случи и до денят, в който пристигнахме в Хънтсвил, в базата на НАСА,  ние не знаехме какво ни предстои. 

Елица: Това невероятно преживяване всъщност е подарък за 70-та Ви годишнина. 

Подарък от моите приятели,  от това, че са звената ни хрумна,  да направим нещо необичайно.

Елица: Разбира се, представям се, че това е голям подарък  и желая го на много хора да им се случи и да имат възможност да го реализират.  Вие сте били единствените българи,  които изобщо са учещи там.  Единствените не-американци. Така, че това е една доста особена среда,  какъв с какви хора се срещнахте и какво представляваше самия курс. 

Венета: За Съжаление, България не е част от Европейската космическа асоциация.  Може би единствената държава, която не е член. Може би това нещо, което може да се поправи. Ние бяхме единствените чужденци и там, влизайки в самия център, когато ние им говорим едното от момчетата, което ни водеше курсовете, чува, че говорим с акцент и се доближава до нас и казва вие откъде сте? Аз казвам България и вече съм готова да обяснявам къде е България в Америка. Той казва ”Вие сте страхотни!  Имате страхотни математици, страхотни физици, имате страхотни деца, които печелят всичките Олимпиади.” Аз почти се спрях, не знаех какво да отговоря по-нататък,  защото за първи път ми се случва някой да разпознае България и то в Америка и то с такова нещо.

Елица: С такава висока оценка за нас.

Максим: Минахме пълната програма,  която всички астронавти минават за тези 10 дни. С тази разлика, че след това те я правят още 3 години, докато ние имахме целия набор от упражнения и когато се прибрахме ми се обади нашия космонавт Георги Иванов и ми каза: “Максим, гледах едно ваше интервю, много се развълнувах, защото вие сте направили точно това, което аз правих в космоса, но вие го направихте на Земята в базата в Хънтсвил.”

Елица: Този курс е ежегоден, всяка година се провежда веднъж годишно и е само за 15 души. Така, че това е наистина едно специално място, в което разкажете ни малко повече какво открихте вие за космоса и за подготовката на космонавтите.

Венета: Точно от първият момент си бутнат в едни упражнения, в едни симулатори,  постоянен лайв стрийминг от станцията, ти виждаш какво се случва там. 

Максим: Ние един ден бяхме с Вени в земната станция, която е на Земята и давахме инструкции на нашите колеги, които бяха в станцията. На следващия ден ние бяхме там и всеки един от нас има задача и ако един по някаква причина се забави или не се изпълни задачата, корабът може да не излети. Освен това, работихме цял ден на Марс, излетяхме на Марс,  влязохме в станцията, всеки си имаше задачи вътре и колкото и това да е симулация,  колкото и да знаеш, че си на Земята,  имаме чувството,  че наистина сме в станция и имаме чувство, че наистина вършим космически задачи.

Венета: По много истински начин е направено, така че наистина имаш връзка със Земята,  виждат се едни индикатори,  а ти нямаш достъп до тези индикатори,  но ти виждаш това, което се случва на станцията и ако няма тази постоянна комуникация и постоянен обмен на информация,  може да се случи нещо. Да, много е истинско. Наистина е много истинско. 

Елица: А в какви ситуации също ви поставиха,  както казвате? 

Максим: Най-различни.  Докато бяхме в станцията на Марс,  аз получих бележка,  трябва да паднеш на Земята с счупена ръка, това са хората,  нашите инструктори и аз разбира се паднах на Земята и казах: “Ох, прилоша ми супена ми е ръката.”  Веднага имаше хора,  които веднага отвориха аптечката,  сложиха ми обезболяваща инжекция,  обадиха се на Земята. Това са, да кажем, екстремните моменти, другите бяха, че правихме опити. Правихме на Марс, садихме салати, гледахме различни семена, как покълват и трябваше да правим различни опити, за да се види как реагират тези неща в реална космическа среда. 

Венета: Карахме лунохода,  изследвахме повърхността с лунохода, за да видим къде какво има. 

Максим: Толкова години съм в бизнеса. Върнах се обратно в София и си казах, трябва да си върша работа така,  седнал съм в космоса, седнал съм в станцията, тоест, там има, когато ги питахме може ли грешка и това,  те ни гледаха и казаха, ама в космоса няма грешка. Там такова нещо няма,  защото... Грешката е последна.  Да. И не се казва грешка даже, защото просто след това те няма. И това е много добър урок за всички нас, всъщност, как трябва да живеем, как трябва да си вършим работата и как трябва да се отнасяме към това, което правим. 

Елица: Тези прекрасни костюми са ви от там с вашите имена? 

Максим: Това са всички астронавски дрехи,  с които ние там живяхме и с които работихме, изпълнявахме задачи.

Елица: В какви условия живеехте и с каква храна? Опитаха ли също така да Ви дадете една идея какво е менюто в космоса? 

Венета: Първо за условията.  Условията са много близки до това, което наистина изпитваш и опитваш на станцията.  Спяхме в малки помещения по няколко човека. Няма прозорци,  изкуствена светлина на такава мъждукаща,  която много се доближава до това, което наистина усещаш в Космоса.  Нямаш много време да седиш и да се храниш и просто имаш едно-две неща.  Хапваш набързо,  заминаваш на следващото упражнение. Единствено сутрин имахме половин час и имахме разговори с ветерани от  НАСА и въобще ветерани,  които участвали в построяването в първите мисии. И това беше много интересен момент. 

Максим: Връщахме се обратно и в Вашингтон качихме в самолета и понеже беше препълнено самолетът, и бяха едни много малки, тесни седалки и Венета в един момент каза как ще пътуваме 10 часа сега? И аз се обърнах и казах, чакай бе, ние ходихме на Марс. Ние бяхме на Марс.  Пълзяхме там и излизахме с едни огромни скафандри,  които са на всичко отгоре много тежки. Но е много важно в България да има своя астронавт. В България да има много силна  астронавтска програма. Не можеш само да отидеш в първи клас как искаш да станеш космонавт и там да ти спрат всички мечти  в първи клас.

Елица: Не само. Ние сме имали традиции в космонавтиката и в храната. А докъде беше най-далечното пътешествие галактическо в космоса?  Докъде стигнахте най-далече? 

Венета: До Марс, като си там, всичко ти изглежда толкова достъпно.  Имахме 24-7 достъп до целия парк ракетен до музея - най-големия музей на астронавтиката света, всички двигатели, всички устройства. Всяка вечер имахме достъп до различни телескопи. Те ги изнасяха за нас и едната вечер наблюдавахме Юпитер се виждаше много хубаво. Ти можеш да влезеш в капсулата. да седнеш вътре, да се покатериш в двигателя. 

Елица: Наистина ти си на толкова отворено, че да можеш и да влезеш, и да киснеш.

Венета: За нас е отворено, за масовите посетители не. Вечерно време, когато приключваше няма вече посетители, ние имахме възможност да влизаме вътре и да поседим колкото искаме и да правим каквото искаме вътре. 

Елица: А там дори сте видели обувката,  която е застъпила на Луната. 

Така ли е? Как изглеждаше? 

Максим: Толкова голяма и тежка. 

Венета: Огромна и тежка.  Тя може би едната обувка стига 10 кила, защото на Луната няма привличане.  Самата космични обувка трябва да са тежки. 

Елица: И как е оставила този отпечатък,  който ще стои завинаги там - нашият отпечатък. 

Максим: Имахме такова упражнение,  което се казваше moonwalking или ходене на Луната със симулиране на безтегловност и трябваше да ходим на Луната и го правихме това нещо с големи стъпки.  Да симулираш това, което Нийл Армстронг е направила. Това беше част от нашата програма. В музея има големи телевизори - дисплеи, в които можеш да видиш това което се случва в космоса в момента, в реално време, в СТАНЦИЯТА. Това, което правиха  астронавтите,  не беше нещо по-различно от това, което ние правихме. 

Елица: До голяма степен работата на космонавтите е и следователска дейност. 

Венета: Работата на астронавтите на Станцията?  Да.

Максим: Това са хора на науката, на практика всичко това е наука и ако България 

напредва в тази наука, скоро ще има астронавт. Тук трябва да има Българската академия на науките, тя е много силна,  да подкрепя.  Тук трябва Българското правителство,  вероятно Министерство на образованието. Това, което ние правим с Атлантическия клуб в Hello Space, всъщност цели да възбудим интереса от младите хора. 

Елица: И всичко идва от децата. Вие сте прави, трябва да концентрираме усилията си в образованието, защото ето, както и американците знаят,  добри сме по математика и в Олимпиадите, но можем да надградим това и има накъде. 

Венета: И можем да мечтаем на 26.06. 2026 следва Hello Space,  който тази година ще бъде два дни. Ще има един ден образователната част,  а втори ден ще бъде нещо като кариерен форум, ) в който децата вече могат да се запознаят и с различните професии. Може би професии на бъдещето в един вид,  които не са и толкова на бъдещето.  Ние, примерно, в нашата група, имахме едно младо момиче, което завършваше Space Operations.  Между 40 и 50 хиляди човека участват в създаването на една космическа мисия. Стил тази, която изпращат, до Марс.  Тези, които да отидат до Луната.  В една мисия участват всякакви хора. Участват психолози,  участват езиковеди, участват инженери, разбира се,  всякакви научни изследователи.  Така че, правиха то толкова достъпно, че в един момент просто си казваш ми, то наистина е така.  Влизаш там в QR кода аплайваш за нас и може и да те харесат.

Максим: Сега има информация.  Сега няма никакви граници. Има YouTube,  има Instagram, има Facebook. Какво ли не е?  Влизат, прочитат и казват дай да направим този курс или другия курс.  Може да не правим никакви курсове,  ама да видим как може да станем астронавти,  това ще е велико. Питаха ме понякога бе, какво ти е донесла тази мисия и аз често казвах,  донесе ми това,  че бях, че мога да направя нещо изключително интересно и сериозно,  ако се съсредоточа 100%. Обикновено всички ние правим по 7-8 неща едно и също време - телефони, таблети, компютри, говорим на някой, пък не го слушаме. Не, 100% съсредоточен това нещо може да се направи и е супер интересно просто и искам в 2030 година тук, на това място,  да направите интервю с първия български астронавт след 90-та година. 

Елица: Дай Боже!  Много ви благодаря и за това пожелание и за тази цел, която поставяте в обществото ни, защото мисля, че на обществото доста често ни липсват цели - ето е една добра идея. 

Максим: Да не забравяме, че това са празници, в които има някой, който се е преродил и който е започнал от начало на практика, и много желаем на всички ваши зрители да започват винаги от начало и да си довършват това, което започват

Венета: И да имат големи мечти.

Елица: Благодаря.

Цялото интервю можете да видите тук: https://www.maximbehar.com/bg/video/433/maksim-i-veneta-behar-preminaha-kurs-na-nasa-za-kosmonavti