От мечта до мисия: Космическото приключение на Максим и Венета Бехар

Космосът винаги е бил символ на мечти, смелост и безкрайни възможности. За мнозина той остава далечна, почти недостижима реалност, запазена за избрани. Но понякога се появяват хора, които доказват, че границите съществуват само в съзнанието ни. Максим и Венета Бехар са именно такива личности – визионери, които излизат извън рамките на познатото и превръщат невъзможното в преживяно. След като успешно преминават през една от най-елитните тренировъчни програми за астронавти в света, те се завръщат не само с впечатляващи знания и умения, но и с мисия – да вдъхновят. Тяхната история не е просто разказ за космоса, а за смелостта да направиш първата крачка, за силата на екипната работа и за това какво означава да напуснеш зоната си на комфорт.

Водещ : Уважаеми зрители, моите гости тази вечер са първите българи, завършили с отличие тренировъчен курс за астронавти в Американския космически и ракетен център на НАСА в града Хънтсвил, щата Алабама. Те са били избрани сред едва 16 души от целия свят за тази изключително тежка и интересна програма. Повече ще разберем от самите тях. Представям ви Максим и Венета Бехар. Добър вечер.

Максим и Венета: Добър вечер.

Водещ: Аз съм буквално шокиран от това, че само 16 души от целия свят са допуснати до тази програма, и двама от тях сте вие.

Максим: Не, не за винаги - за една година. Ние бяхме 15 всъщност, един човек не дойде. Така че бяхме 15, двамата нас с Венета, двама чужденци и още 13 американци.

Водещ: А защо сте с тези дрехи?

Максим: Защото това бяха нашите облекла по време на тренировките и на курса в Хънтсвил. Десет дни живяхме с тези дрехи. Имахме и други, с които ходихме на Марс, с които бяха големи скафандри, както сме виждали по филмите.

Водещ: Имаме удоволствието целият наш екип и нашата телевизия, а и зрителите, да ви познават в съвсем различна светлина. Защо въобще се включихте в подобно начинание? На кого му хрумна идеята? Как влязохте в контакт с хората?

Максим: Хрумна ни на двамата. Аз имах рожден ден през декември, събрах на обяд вкъщи децата ни и им казах, че искам по-необичаен подарък. Не искам да ми донесат 120 бутилки вино,  пък 13 картини, пък резачка за пури, пък сервиз за уиски. Когато дъщеря ми Ралица каза: защо не направиш едно околосветско преживяване? После Венета каза, че ние с Атлантическия клуб и с Соломон Паси правим програмата „Hello Space“, където веднъж годишно имаме пряка връзка с космоса, с истински астронавт, който говори на децата. И тогава се роди идеята: защо да не спонсорираме някой човек да отиде на такава тренировка? И аз казах, че това е много интересно за мен. Защото ние с Венета сме свикнали да излизаме от зоната си на комфорт. Работим по 12–14 часа на ден от години, 32 години съм само в бизнеса. И когато излезеш от зоната на комфорт, виждаш нови неща, интересни неща.

Водещ: Да дадем думата на Венета, защото мъжът е глава на семейството, но жената е врата, който върти тази глава. .  А какво представлява тази програма на нас в своите детайли? 

Венета: Вижте сега. Аз не знам дали е така, но ние функционираме в един пълен синхрон. Обикновено ни трябва един да подаде идеята и другия я хваща. И  я осъществяваме така, че не знам точно кой е главата, кой е врата,  но да кажем, че функционираме.  Да не задълбаваме в тая тема. Каква е програмата в Хънтсвил?  Ами това е една, една доста натоварена,  ще кажа,  програма от дени 10 на дена, в която от 8 до 8 денят ти е пълен с най-различни.

Водещ: Още с пристигането ли ви дават тези костюми? С пристигането. Тези специални указания почват най-вероятно.

Венета: Да, с пристигането. Веднага. Просто настаняваш се,  оставяш си куфарите и багажа и моментално в половин час по-късно започва. Ритъмът е такъв. При всеки половин един час има нещо ново, случва се нещо ново,  строихме ракети, правихме симулации, правихме дебати на различни теми,  имахме конкурси, за коя ракета ще излети най-надалече,  примерно. 

Водещ: А подлагат ли ви на някакви физически натоварвания, на каквито се подлагат истинските астронавти в реалния действащ живота? 

Венета: Да. Всъщност, най-тежкото физическо натоварване е влизането под водата, строенето на къща под водата или играенето на баскетбол, защото се предполага, да имаш безтегловност. Състоянието на безтегловност, което си в космоса, се усеща най-добре на 7-8 метра под водата. 

Водещ: Предполагам това е изпитание, което подлага на това да се види как реагират вашите сетива,  как се движите в тази по-различна среда.

Венета: То е по-скоро свързано с това как ще се координираме в тази среда и как ще успеем да построим, примерно, там трябваше да строим някаква къща.

Максим: То е важно за нас. За тези хора, които не управляват, ние сме там 10-и на дни, оставаме с прекрасни впечатления, обща WhatsApp-група, всеки ден си пишем, разменяме снимки. За нас е важно всъщност какво правят истинските космонавти. И когато още ни приемаха, ни казаха,  минавате пълната програма, която минават истинските астронавти. С тази разлика, че след това те я правят още 3 години, всеки по 10 дни, докато вие си тръгвате и виждате кое се случва. Най-точен отговор на твоя въпрос е следния. Събота сутрин ми се обади астронавтът Георги Иванов, нашия космонавт.  И ми каза,  когато разказвате, видели сте точно това, което аз видях в космоса, само че ви сте го направили на Земята. 

Водещ: А подлагат ли ви под някаква форма на някаква секретност, т.е. някакво неща да не бива, да ги споделяте пред медии, да ги разказвате? 

Максим: Не.

Водещ: Защото НАСА сякаш е една организация,  която си има и своите скрити за обществеността тайни. 

Максим: Бяха ни казали, без телефони и без таблети. И аз им написах, че ни управляваме бизнес първо, второ искаме да напишем книги. И те ми казаха: „Ами добре, щом ще пишете книга тогава, елате си с телефоните. И никой не ни направи забележка, аз и бях взел, разбира се специална екшън камера, в мен имаше две камери, бяха обзавел и всичко. Не беше възможно да снимаме постоянно видео, защото не изпълнявахме задачи. И там трябва да си супер съсредоточен. Когато си в космическия кораб, всеки си има роля. И ние сме екип, ако някой не направи нещо, корабът ще кръшне. 

Водещ: Зависим си от своите партньори. Това е екипна работа.

Максим: Обаче снимахме много, и самите те имаха през цялото време фотографии с нас, които вървяха и ни снимаха, за да ни направят.  Тази програма се прави един път годишно,  и в нея има 15-16 души, максимум. И те се грижат за това ние да изпитваме удоволствие, както самите те казаха: „Have fun, ако нещо се затрудните, не го правете.“ Нямаше такова нещо, всичко направихме.

Водещ: От това което представлявате като личности, познати на обществеността,  няма да е пресилена думата да я кажа, приемете я, не е комплимент, просто е факт. Вие сте визионери по своята същност, в това, което правите професионално. По отношение на космоса, как гледате на това, че се говори все по-уверено, не само от нас, а от космическата наука на планетата Земя,  че човек наистина ще направи такава мисия,  че ще стигнем там,  ще стъпим на тази червена планета, както сме го направили и на Луната. Това, което преминахте като изпитания,  по-скоро достоверна ли е тази информация, че в близкото бъдеще човек ще се устреми към Марс или. Защото много спорове има. Някой казва, че тази мисия е невъзможно.

Максим: Вени.

Венета: То се случи. То вече се случва. Когато си там на място, ти просто нещо се случва, че да, сега ще щракнеш с пръсти и ще се качиш.

Водещ: А симулираха ли някакви такива реални ситуации? Примерно да създадат пътешествия до Луната, до Марс? 

Максим: Ами не само това, това правихме всеки ден. Цял ден бяхме на Марс, на станция, излетяхме, излетяхме със станцията, всеки имаше своя роля. И това е истина, защото... 

Водещ: Това звучи като някакъв Холивудски филм.

Максим: Не, не, не. Ние го виждаме на екрана. Виждаме как станцията се издига, отдолу с носителите, както сме ги виждали по телевизията, да кажем, или по филмите. Излитаме, кацаме на Марс. Бяхме с други дрехи обаче, с много по-тежки скафандри. След това излизам от самата станция. Това е едно немалко разстояние, в което лазим с всички тия дрехи.  Между другото, имах екшън камера, която си бях включил. Още не съм го видял, но тия 4 часа,  когато бяхме на Марс, съм ги записал всичките. След това слязохме вътре в станцията. След това всеки имаше своя роля. Ние със Венета отговаряхме за комуникацията, за да може да имаме връзка със земята. Други имаха за кислорода, други за електричеството . Вътре в самата, след като инсталирахме станцията, садихме салати, примерно.

Водещ: Ще ви задам един такъв въпрос, който ще бъде наистина съвсем съзнателно провокативен. Сигурен съм, че някои от нашите зрители,  които са устроени по-конспиративно. Знаете, има такива хора. Сега тайно се питат, да не би Максим и Венета, да са част от таен проект. Сега ни го поднасят по телевизията в някаква лека форма, в някакво вечерно предаване в една телевизия. А всъщност света се готви за определени групи хора, има такива холивудски сюжети, се подготвят от сега, привилегировано да напуснат нашата загиваща планета и да отидат на Марс. На Луната не толкова, защото там са други условия. Възможно ли е, без да знаете,  да участвате в някаква такава конспирация, и всъщност групи хора по 16 на година от света да се подготвят за нещо подобно? Да сте вие да сте избраните.

Максим: Не, защото ние го поискахме и дори когато аз подадох нашата апликация в тази въпросната неделя на обяд, получих отговор, че вие сте в лист на чакащи, защото е заето. И аз тогава пратих едно есе и написах, чакайте малко, аз имам рожден ден,  ние сме такива и такива хора, искаме да направим това,  искаме да напишем книга, искаме да донесем тази идея в България, да разказваме. И когато обядвахме с техния маркетинг директор,  много такъв печен човек, и аз му разказах тази история, той каза, аз ви отговорих. Аз съм човека, да.  Да, проверих, кои сте вие и си казах, тия хора са стойностни. Виж, идеята, когато вече се върнахме, разбрах каква е била цялата идея на това, което направихме с Венета. Много хора, да им кажем,  на всички ваши зрители,  на хората в България,  ако Макс и Вени са го направили това,  и ние може да го направим, и те могат да го направят, защото ние седим тук и си говорим в студиото, или в къщи, или на чаша вино,  и като кажеш, чакай малко, мисия на Марс, пък тренировки, пък правихме ракети и сглобявахме ракети,  изстрелвахме ни тази ракета,  пък облицовахме кораби,  пробвахме дали сме направили надеждна облицовка, пък имахме дискусии по космическо право, имахме различни групи, и това беше нон-стоп. И когато го говориш тук в София, ти си кажеш, о, това е невъзможно, къде ми говори това Максим, това е невъзможно.

Водещ: Звучи като нещо отдалечено от реалния живот, а то е съвсем възможно. Максим: Ние го направихме, всеки може да го направи,  и трябва да го направи, за да види интересни неща. Примерно ние живяхме не само в различни стаи,  живяхме в различни етажи,  в едни малки стаички без прозорци, на два етажа, с други хора в статията, където се освободят.  Нещо, което в София, аз като го разказах това на приятели, това с душовете, това ти ме отказа вече.

Водещ: Това вече е малко повече.

Максим: Чакай, това е най-малкото нещо, което ми там в космоса, хората живеят в тези станции. Супер ограничено пространство. Четири души, кой знае как ходят в банята,  къде се къпят, какво правят, спортуват,  тъй като там в Хънтсвил се намира най-големият музей на космонавтиката в света. Ние с Венета ходихме или по време на почивките, или вечер, след вечеря, имахме пропуски, които ни разрешаваха 24 часа да влизаме в този музей.  Тоест имали сте и свободно време,  не сте в казармен режим.  Е след вечер, след вечеря.

Венета: След 8 часа имахме свободно време, да. През ден нямахме. Но вечерно време имахме постоянен достъп до музеите,  до ракетите.

Максим: А там има феноменални неща, и освен всичко друго, в които в реално време виждаш какво се случва с космическата станция.  И там ние от време на време минавахме с Вени, сядахме да ги гледаме космонавтите. Те тренират, един тренира, друг се бръсне, навяло велоергометър върти, четвърти прави химически опити, нещо, което аз правих втория, третия ден в космическата станция. Моята работа беше да правя химически опити 3-4 часа, Вени се занимаваше с комуникацията. Супер интересно е, и това така те зарежда, когато имахме такава вечеря, и се появи една професорка, една от шефовете на станцията, и каза тези дни ще бъдат най-интересни във вашия живот.  Беше права. А ние сме обиколили къде ли не е, видели сме какво ли не е, къде ли не сме ходили, такова нещо не сме виждали. Това е страхотна енергия, върнахме се пълни с енергия, с познания, ще ги споделим в книга, и много ще се радвам да имаме българин в Космоса, това е просто необходимост. 

Водещ: А вие знаете ли, като скоба го отварям в нашия разговор, ние сме една от малкото държави, даже дали не останахме и последната, за България говоря, които не сме членове на така речената Европейска космическа програма. Единствената. Май сме единствени вече, което е обидно на факта на това, че ние сме една от първите космически сили в Европа, благодарение на нашите космонавти. Нека да кажем само, вие докоснахте ли си тези, знаете как се вълнуват хората до така наречената космическа кулинария? Някаква храна опитахте ли космически?

Венета: Ние сме производител на такава храна в България.

Водещ: Ама това младите хора не го знаят и то България има огромни традиции в това.

Максим: Ние имаме в къщи големи количества космическа храна. Нашите приятели Стефан и Максим Иванов, които преплуваха Атлантически океан, след това преплуваха и Индийски океан, до Австралия отидоха, но при първата им мисия, с гребане, сами, те поставиха 4 рекорда в Гинес, Максим беше на 16 години, и бяха на една вечеря, там имахме уговорка с тях, че не ще им помагаме, при едно условие, като свърши мисията успешно, първата вечер в къщи на вечеря. И те пристигнаха с едно голямо количество космическа храна, така че сме опитвали. Водещ: Какво представлява това нещо? То в някакви тубички ли е, в някакви кутийки? 

Венета: Не, това е фризирана храна, ядливо е.

Максим: То си става, то си има вкус на храна, просто. Малко като едамаме. Такава консистенция. Боб, фасул, такива неща. 

Водещ: А с какви хора се срещнахте по време на това? Аз ще го наричам от тук до края на разговор приключение.

Венета: Да, то си беше приключение.  Ние имахме късмета да попаднем в една феноменална група с много интересни хора.  И вътре имаше авиоинженери, имаше доктори по биология, генетика. Имаше едно момиче, което завършваше Space Operations, т.е. това вече е специалност в университет. И си изучава как се организира такава мисия, такава операция.  Имахме лекари, млади лекари, които мислеха за бъдещето и как по какъв начин могат да впишат тази професия в университета. Но ако се върна към по-предишния въпрос, искам да кажа, че този тип обучение ни даде на мене поне яснотата, че всеки може да стане астронавт, всеки човек може да стане астронавт. Достатъчно е да поискаш, да кандидатстваш и съответно да влезеш в някаква програма за обучение, защото те правят това постоянно. Просто ние минахме през тези десет дни, с които всички космонавти, всички астронавти, извън професионалните пилоти на американските, всички хора минават, и това е супер достижимо. Достатъчно е просто да се разтърсиш, да кандидатстваш. Всеки човек може да бъде приет.

Водещ: Ще бъде ли твърде грандиозно, предположението ми, преди да продължим разговора, ако допусна, че вие двамата сте абсолютно готови и склонни да направите това, което все още е рядко, да станете космически туристи? Имаме няколко случая на хора, които не са астронавти и вече са посетили открития космос, разбира се, заплащайки огромни суми. За това ще ви кажа, че това е много скъпо начинание.

Максим: Това щях да кажа, че е изключително скъпо начинание и сигурно ще изисква поне година подготовка, която ние поне на този етап не можем да си позволим, защото сме в бизнеса, занимаваме се с много хора, клиенти, проекти. Но да ти кажа какви качества трябва да притежава един астронавт. В Hello Space всяка година има астронавти и миналата година дойде истински астронавт от Америка, Allegra, мисля, че му беше фамилията, който е бил в нашия курс. Тази година ще има също. 21 астронавта, истински астронавти, са завършили нашия курс. И тогава са се запалили. Този астронавт беше тук. Миналата вечер бяхме на гости при Мони и Гери Паси, наши добри приятели, и Гергана ни разказва следната история. Пита този астронавт какви качества трябва да има астронавтът. И той поглежда и казва: „Трябва да разказва добре, да умее да разказва добре.“

Водещ: Много необичаен отговор, да?

Максим: Да, защото в крайна сметка бил си там горе, видял си, изживял си го. Трябва да го предадеш. Трябва да мотивираш други хора, да им кажеш какво е и те да си кажат: „Аха, аз мога да бъда.“ И тогава си казах: това е. Ние трябва да кажем на нашите приятели в България, на всички хора, кой не си е мечтал да бъде космонавт като малък? Особено момчетата, почти всички. Годжи, мечтал си да бъдеш космонавт като малък, нали?

Годжи: Имам такъв спомен.

Максим: Та ти си още млад, и трябва да го споменеш. Всеки си е мечтал да бъде космонавт. И в един момент виждаш: чакай малко, едни-два българи, които са заявили, минали са през проверки, през всичко, отишли са там, видели са го. Става. И се опитваме да го разказваме добре.

Венета: И ще го разказваме на 26 юни на Hello Space пред всички деца, които са към хиляда в цялата България. Набира скорост фестивала. Тази година е два дена дори. Има много деца от цяла България, които проявяват интерес към този тип събития. И ще го разказваме и на 26, и на 27 на Hello Space.

Водещ: Няколко пъти споменахме Мони и Гери Паси. Всъщност, аз съм сигурен и искам да го повторим в този разговор, че понеже споменах думата „визионери“ по отношение на вас, те са реални, истински визионери в научно-технически смисъл. Благодарение на тях ние сега имаме тези така наречени универсални зарядни устройства, този накрайник, който вече влиза на всички телефони.

Максим: Те ни бяха голяма подкрепа, въпреки че когато аз им споделих за първи път нашата идея преди два-три месеца, Гергана ми каза: „Абее, Макс, нали ти дето пееш рап с Мишо Шамара, нека си го приехме. Ама това за Космоса ни идва малко в повече Ти сигурен ли си, че го искаш?“ Аз и казах: Гергана, въобще не ми говори. Ние това ще го направим. И те ни бяха голяма подкрепа и до сега.

Венета: Да, абсолютно. Обикновено като кажеш „Космос“, веднага в съзнанието на нормалния човек изниква някаква физическа подготовка. Повече хора си представят нещо свръхчовешко. А всъщност цялото обучение е напълно достижимо.

Водещ: Не трябва да си някакъв Супермен във физически смисъл, за да го направиш.

Венета: Не, щом ние успяхме да го направим.

Максим: Тези десет дни аз не се занимавах с нищо друго, освен в главата ми беше как да си изпълня мисията. Нищо друго не ме интересуваше. Как да си изпълня мисията така, че накрая да звънят да се качим на една голяма сцена и да кажат, че сме outstanding team, получихме специални призове за най-добър екип и разбира се сертификатите на НАСА. Това за мене беше цел. Просто отиваш там на това място и нищо друго не те интересува. Запомни имената на всичките, които бяха в групата. Аз на половината въобще не разбрах кой е, само момчетата, с които спах заедно в една каюта, или какво да го кажа. Тях знаех кои са. Когато се съсредоточиш, когато имаш енергията да постигнеш нещо, когато си последователен, това важи за всяко едно нещо. Това важи и за вашето шоу.

Водещ: А това дано внимателно да слушат нашите зрители твоите мъдри думи, защото всъщност човек, когато полага и необходимите усилия са вложени в това, което преследва като цел, то е напълно възможно. Ето и космоса е възможен.

Максим: Естествено. Вие го показвате във вашето шоу. Това шоу, което съм гледал преди двадесет години, без значение е в коя телевизия, тук сте същите професионалисти. По същия начин го водите, по същия начин свирите, по същия начин е балета. Професионалист ли си веднъж? Ти си професионалист цял живот. Дадох примера преди малко в гримьорната. Елтън Джон беше тук преди десет години. И свири на Стадион Локомотив. Стадион Локомотив е полуразрушен. И сега е така за огромна тъга. Не съм ходил от тогава, но бяха паднали и там половината седалки и всичко. Трибуните са в окаяно състояние. Елтън Джон пя на Стадион Локомотив. Той не пя по-лошо. Той излезе в осем. Не можеш да му кажеш: „Елтън Джон, това тук е Стадион Локомотив. Пей, ако можеш малко по-фалшиво. Водещ: Разбирам примера, да. Дали си на Уембли или на Стадион Локомотив, ако си професионалист, вършиш работа.

Максим: По същия начин е вашето шоу. Респект, момчета, поздравление. По същия начин се опитваме и ние да живеем и да си вършим работата. И когато всеки един, който иска да постигне нещо, защото има хора, които не искат да постигнат, да са живи и здрави, да си живеят живота. Но ако искаш да постигнеш нещо, трябва да си професионалист, да си последователен. До космоса можеш да отидеш без никакъв проблем. Стига да го искаш много. Ние сме прекрасното доказателство за това.

Венета: Айде, това е нещо, което човек научава и си дава сметка по време на самия тренинг, че всеки си тежи на място. И ако ти не изпълниш твоята част от мисията наистина както трябва, следващите зависят от теб и самата мисия може да се провали. И това е нещо наистина жизнено важно за успеха на мисията.

Максим: Управлявахме F-16 на симулатор. Бяхме, разбира се, видяхме цялата американска авиофлотилия от Виетнамската война насам. Всички бяха изложени. Стоях на F-16. Аз съм влизал много пъти на нашата база в Граф Игнатиево в F-16, но там след това отидохме на симулатор. И това не беше никак лесно.

Венета: То може би беше най-трудното упражнение.

Водещ: А симулаторът в този смисъл максимално се доближава до реалния полет на самолет.

Венета: О, да. Ти просто влизаш в кабината на самолета.

Максим: И нямахме много време за обучение. Имахме около 15–20 минути, в които ни инструктираха, и то беше някакъв екран, някакви PowerPoint презентации. След това, като влязохме в кабината, всеки си имаше отделна кабина. Ти излиташ. Трябва да минаваш над населени места, да не паднеш върху тях. Пускаш бомби. Трябва да ги пуснеш над определени обекти.

Водещ: Всъщност се симулира реална мисия.

Венета: За мен това беше може би най-трудното упражнение от всичките десет дни.

Водещ: Моля ви да ми позволите един малко по-философски въпрос. Той е свързан с Космоса. Защо САЩ, Русия, Китай в космоса не просто си сътрудничат, не просто са в екипна работа, Международната космическа станция е доказателство за това, а там сякаш ги няма всичките тези междуполитически конфликти, които са земни и някои от тях много ярки, както знаете? Светът и в момента е в огромна беда, за съжаление, покрай конфликта в Иран. А горе има мир, има приятелство, има любов, има разбирателство. Какво може да бъде обяснението?

Максим: Сега има двама космонавти руснаци на станцията. Обяснението е, че това е наука. Това е наука. Как може да имаш различни мнения, как може да имаш противоречия? Това е въпрос за наука.

Водещ: Може ли науката да бъде полезна на цивилизацията, която е в момента на тази планета, така че да спре да прави глупостите, които прави буквално в много големи мащаби?

Венета: През цялото време, понеже имахме много контакти с хора, или сега работещи в НАСА, или бивши инженери от НАСА, които са работили по предишни мисии, през цялото време лайтмотивът беше, че всъщност тези космически мисии са човешки мисии. Защото една нация, една държава трудно може да си позволи на този етап, по отношение на средства и ресурси, да направи такъв напредък, както биха могли да направят всички, ако си съберат силите. И те го правят. Това беше един от лайтмотивите в цялото, в всички презентации и обучения излизаше това.

Максим: Между другото, това беше една от най-интересните части на нашето обучение. Всяка сутрин закусвахме с хора, които наричат „доценти“. Терминологията им е специфична. Всички те бяха на възраст 85+ години и са бивши служители на НАСА – инженери, софтуеристи, хора от технологичната кухня, които са работили по мисии като Чалънджър. Докато се наслаждавахме на обикновени закуски – хляб, масло, конфитюр – те ни разказваха уникални истории за това как са работили с руснаци, китайци и други, и винаги вкарваха политически елементи. Споменаваха и Кенеди и първите космически полети, обсъждаха отношенията с Хрушчов. Съветския съюз изстрелва човек, и веднага паниката в НАСА е била голяма и всички са се опитвали да достигнат Луната. Ти си абсолютно прав – в Космоса, защото всичко е наука, хората живеят заедно, и ние също можем и трябва да живеем заедно. За съжаление, на Земята не винаги е така.

Водещ: Гледах един филм, посветен на НАСА, където авиоинженер отбеляза, че Нийл Армстронг е казал „малка стъпка за човека, голяма крачка за човечеството“, а не за американците. Това е силно послание – независимо от националността, той представлява целия вид Хомо сапиенс.

Максим: Във филма и в нашите упражнения се опитвахме да имитираме кацането на Луната, справяйки се с безтегловност и мощни пружини, ние се борихме с тях, за да останем на земята. Това беше едно от най-вълнуващите преживявания.

Водещ: Успяхме да се видим в офиса на нашия екип успяхме за кратко да обсъдим и медиите. Телевизията има ограничение във времето, но извън мисията свързана с НАСА можем да говорим за комуникация. Комуникацията е ключова – както ще видим при бъдещите мисии на Марс или Луната, когато нации като Япония или България могат да възникнат конфликти за ресурси. Аз тогава ви казах, че ще отворим малко и темата за медиите, за комуникацията. То не остана време. Телевизията има тоя огромен недостатък да е ограничена във времето. Добре сте дошли в бъдеще, извън тази конкретна мисия, свързана с НАСА, за която говорихме тази вечер, да поговорим и за тая тема. Обаче поне ли споменахте Кеннеди? Ще ви помоля за кратки отговори. Възможно ли е това, което се случва горе в Космоса, когато Кенеди е произнесъл тази прословута реплика "Аз съм един берлинчанин". Само, че тя казана по начин от него на немски звучи като "Аз съм една поничка с такъв баварски крен".

Максим: Да. Обаче имаше изключително голямо влияние върху целия свят тази фраза. Защото всъщност това показва...

Водещ: Възможно ли е комуникацията? Тя да ни обърка нещата.

Максим: Знаеш ли, момента в който започнат мисии на Марс или на Луната, ама такива където израелците пращат някой, пък японците пращат някой, тогава може да се появят конфликти. Ние имахме половин ден дебати за космическо право. Ама не бяха лекции, а ние бяхме в отделни екипи и дискутирахме по различни теми. И цялата идея беше чия е тази територия като кацнеш на Марс? Всъщност чия е? Как така е американска? Тя може да е не американска. Хората от НАСА казваха, че тя е американска, защото в 17-18 век, като са се заселвали в Америка, заселниците от Европа, те са си строили своите къщи в Аризона, в Тексас, където и да са казвали, тази земя е моя, това е твое и така си останал. Но вече е 21 век, ние имаме комуникации, имаме прозрачност. Тогава никой може да не е знаел, че ти си взел два декара земя и си си построил къща. Сега всеки го знае това. И може би, когато стъпят повече нации на Луната или на Марс, по-скоро на Марс си мисля, може да възникнат конфликти. Защото там има страшно много ресурси. И могат да кажат, чакай малко, от къде на къде. Японците, примерно. Българите. Българите си изпратили ракета, чакай от къде на къде, това е твое. Но, може би, комуникациите са една от причините в света в момента да има такъв хаос. Другата причина е, разбира се, страхотния ламтеж за власт, за пари, за влияние, такъв какъвто ние не сме виждали. Че кой началото на 90-те години падна комунизма. И аз си мислех, че пада комунизма. Ние влизаме в Европейския съюз след една година. Така си мислехме всички. И еврото идва след още 3 месеца.

И всички ставаме богати и щастливи. И богати, защото ще работим, защото има конкуренция, има частен бизнес. И всичко останало. Нещата са, поне България, се разминаха малко от мечтите ни и от очакванията ни, но все още си мислят, че дано надделее разума. Дано се замислят хората и си кажат, войната нищо не ни носи. Хайде, ще свалим цените на петрола. Хайде, ще завземем някакви територии. Ще убием хора обаче. И ще развалим цялата планета начинът по който работи. Как хора срещу хора? Как могат да се стрелят, да се убиват? Комуникацията в известен смисъл ни помага също така ние да взидаме всички тези злини. Защото, когато избухна ядрената електроцентрала в Чернобил 86-та година. Всички знаем кога научихме. Всички знаем как го научихме. И че накрая нищо не се разбра. Ако не дай си, Боже, стане нещо подобно или война, или конфликт, какъвто има сега. Ама ние на втората секунда ще знаем Ще можем да реагираме. Ще можем да имаме нашето мнение. Дали ще бъде по телевизията, дали ще бъдат в социалните медии. Знаеш ли, в социалните медии експерти по всичко има.

Водещ: По-големи от самите реални експерти.

Венета: Аз сега си мисля, че за да изнеса темата обратно в Космоса , все си мисля, че Космосът е такова пространство, че човек сам не може да функционира. Тоест ти на този етап поне не можеш да си сам там. Трябва ти екип, трябва ти хора, трябва ти човечеството. И ти си като представител на човечеството в тази вселена, в тази пространство. Така че все си мисля, че Космоса може да бъде нещото, което ще ни изближи и ще направи така, че да има човечество, а не отделни хора, които да ламтят за власт.

Водещ: Много ви благодаря за този разговор. Вие сте се докоснали до Космоса и начинът, по който разсъждавате, въпреки че той вашия начин беше и преди това такъв мъдър, такъв спокоен, такъв аналитичен. Дано Джон Ленън да е бил прав с тая песен Imagine. Пък да се като тези руската рок група, която изпя, че все пак тъгува за земята, която е в космоса, да си обичаме планетата, да се пазим един друг, да се грижим един за друг и да сме смели, като вас, дори в начинания, които наглед изглеждат невъзможни и не са и по силите на нас хората.

Максим: Филипе, много ти благодаря и на тебе и на колегите, момчета от бенда, разбира се. Направи ми впечатление, че като гледаме вечер се с Венета шоуто, защото вашето шоу е по това време, по което ние си прибираме от работа и може да гледаме нещо. Гостите не носят никакви подаръци вечер. Верно е това. Това криза ли е? Може да ни е ударила глобалната стиснатост. Ами може би, ами тя не е глобална стиснатост, тя мисля, че е локална.

Водещ: Тоест да разбирам, че вие имате подарък.

Максим: Ама, да, разбира се, на времето не можеше да си помислиш да влезеш в Шоуто на Слави без подарък. Донесли сме ти ти следният подарък. Това е наша снимка с българското знаме. Ние си носихме българското знаме. С нас имаме снимката с българското знаме в ракетния център и сме ти написали, защото в България има голям спор. Кой е най-високо? Дали Пирин, Витоша, дали Бойко Борисов е най-високо, а дали Слави. Аз съм писал на Слави и екип.  Космосът е над всички нас, никой друг.. Приемам с удоволствие този подарък. Подравявам Слави специално.

Водещ: Много благодаря за това гостуване Уважаеми зрители, Космосът е над всички ни, а нашите гости са над всичко, което може да бъде дребно човешко в нашите преживявания. За мен беше удоволствие да разговарям с Максим и Венета Бехар.

Може да гледате цялото интервю тук: https://www.maximbehar.com/bg/video/434/ot-mechta-do-misiya-kosmicheskoto-priklyuchenie-na-maksim-i-veneta-behar