Максим и Венета Бехар за президентските избори: Лидерството, политическите послания и имиджа на България
Ноември, 2026
Водещ 1: А сега посрещаме първите си гости. При нас са комуникационният експерт Максим Бехар и съпругата му Венета Бехар, експерт по лидерство. Здравейте, добре дошли!
Максим Бехар: Добър вечер и честит празник, макар и вече към края на деня.
Водещ 2: Да, това е един от най-хубавите български празници, макар и да не е официален – Денят на народните будители. Въпрос към вас двамата: Къде е границата, отвъд която политическият PR преминава в обикновена пропаганда?
Максим Бехар: Няма такава граница. Тя понякога дори не се вижда.
Една от целите на политическия маркетинг е да обяснява конкретно, ясно и точно какво съответният кандидат би направил. Това не е пропаганда. Пропаганда може би е, когато посланията са изпълнени с кухи фрази и с нищо незначещи неща.
Току-що коментирахме, че всички тези хора, които днес наблюдавахме от екраните, гласуваха за бъдещето. И аз си казвам: „Защо гласуват за бъдещето?“. Трябва да гласуват за това още от понеделник, още от утре да започнат да се случват хубави, още по-хубави неща в нашия живот.
В миналото много често са отъждествявали моя бизнес, Public Relations, с пропаганда. Според мен обаче появата на социалните медии революционно преобърна бизнеса и вече много лесно може да се разбере кой лъже, кой казва истината и кой изопачава нещата.
Затова ми се струва, че всичко вече е комуникации и нищо повече. Важно е как човек умее да комуникира, как показва харизмата си, ако има такава, как убеждава и с какви аргументи работи.
Това е най-основното нещо, което, за голямо съжаление, не успях да видя през изминалите шест месеца. Разбира се, няма да коментирам имена, политически партии или пристрастия, особено в оставащия един час до края на изборния ден.
Водещ 1: Г-жо Бехар, вие сте експерт по лидерство. Видяхте ли лидер сред основните претенденти, един от които днес ще стане седмият президент на България? И тъй като сме в Деня на народните будители, има ли сред тях човек, който ще бъде будител на тази нация?
Венета Бехар: Знаете ли, лидерите се създават в моменти на вземане на решения и в моменти на отстояване на тези решения.
Лесно е човек да вземе решение за нещо. Трудно е да отстоява последователно своята визия, своята теза и своя път.
За мен лидерите тепърва ще трябва да се доказват. За голямо съжаление, през тази кампания не успях да видя истински лидери. Не чухме почти никакви силни послания.
Надявам се да се открои лидер. Надявам се да се открои човек с харизма, който да отстоява собствената си визия, собственото си мнение и да има достатъчно характер, за да се позиционира като такъв.
Водещ 1: Защо не чухме послания, г-н Бехар?
Максим Бехар: Само две думи за лидерството. Много е лесно на думи да си лидер. Много е лесно да убеждаваш и обещаваш.
Имам една любима история за мой приятел, Ники Николов, който има голяма компютърна фирма. Когато бил млад, завършил Военноморското училище във Варна. По време на първото си плаване с кораб всеки час ходел при капитана и му казвал: „Капитане, много съм добър, нали? Много съм добър!“.
На капитана в един момент му дошло до гуша и му казал: „Абе, Николов, чакай да дойде първата буря, тогава ще ти кажа“.
И това всъщност е лидерството, да видиш как се справяш по време на бури, по време на кризи и при вземането на трудни решения.
Иначе от телевизионните екрани, а и от социалните медии, се леят обещания, ведри физиономии, големи прегръдки и срещи с избирателите.
Много от кандидатите казваха: „Отивам да се видя с хората“, което според мен е тотален анахронизъм в днешно време. Защото какво означава това? Ти не си ли човек? Ти си политик, а те са „обикновените хора“? Това ми е любимото, „отивам да се видя с хората“. Чакайте малко, какви хора?
Водещ 1: Но защо не чухме послания? Нямаше запомнящи се тези, поне според мен, за които човек да каже: „Този кандидат каза това, другият каза друго“. Защо ги няма?
Максим Бехар: Защото ги нямат.
Аз наистина през последните две-три седмици имах чувството, че гласуваме за министър на външните работи, а не за президент.
Основната тема беше външнополитическата ситуация, големият мишмаш, който има в момента, няколкото войни и особено това, което се случва между Русия и Украйна.
Очаквах да чуя от кандидатите за президент как гледат на икономиката в България и на развитието на пазара.
Да, вярно е, президентът не е премиер. Той може да няма пряко участие в тези процеси, но това не означава, че не трябва да има мнение. Защото единствено и само развитието на пазара, търговията и инвестициите ще направят живота ни по-добър.
Водещ 1: Какво друго не чухте?
Венета Бехар: Аз не чух отношението към бизнеса, което всъщност на мен ми е най-много на сърцето.
Факт е, че президентът няма пряко отношение към тази тема, но реално погледнато, бизнесът е това, което движи една държава напред. Бизнесът е това, което движи една нация напред.
Ако искаме да има движение, ако искаме да има развитие, трябва да гледаме напред. Трябва да видим накъде върви бизнесът, какво се случва, каква е инвестиционната среда, каква е инвестиционната политика и какви перспективи даваме на бизнеса, за да може да има развитие.
И да се върна на темата за посланията. Аз имах чувството през цялото време, че ние сме в някаква анализаторска кампания на минали събития, а не в кампания за това каква визия имаме и накъде вървим напред.
Това всъщност най-много ме шокира, даже бих казала.
Водещ 2: Аз бих продължил темата за лидерите, защото си спомням една мисъл на писателя Василий Гросман, че всяка епоха създава лидери. Обаче лидер става този, който умее да слуша епохата, да разбира какво иска тя и да го изпълнява.
В този ред на мисли, политиците умеят ли да слушат избирателите или умеят само да им говорят?
Максим Бехар: По-скоро не умеят да слушат избирателите. Или по-скоро нямат визия как да изпълнят своите обещания, защото наистина всеки може да сипе най-различни обещания.
Факт е, че бизнесът отсъстваше от тези кампании.
Но ми се струва, че в момента, в който един политик влезе в кабинета си или в някаква голяма сграда и започнат да влизат при него хора, които му казват: „Вие сте най-велик! Как взехте това решение? Това е страхотно!“, той започва да губи ориентация.
Особено ако няма опит, а ние в България няма как за 30-35 години да имаме толкова голям опит в политиката.
Тогава тези хора започват да губят представа какво се случва и къде се намират. Започват да се гледат в огледалото и да се харесват все повече и повече.
Нямаше интересни послания. Имаше много обещания, и то поднесени по начин, който не мисля, че би мотивирал много от избирателите да си кажат: „Аха, ето го моя кандидат, защото той ми обеща това и това“.
Колко простичко щеше да бъде, ако двамата кандидати, след като вече сме на балотаж и на финал, бяха казали: „Ето първите десет неща, които ще направя, когато стана президент“.
Първите десет неща. Простичка работа.
След това може да се види дали са ги изпълнили. Има много примери за подобен подход в политическия маркетинг.
Защо това не се случи в България? Вероятно защото политиците не гледат чак толкова напред. Те си казват: „Сега за мен е важно да спечеля кампанията“. В същото време непрекъснато говорят за бъдещето и за светлото бъдеще.
Водещ 1: А защо липсват големите мечти и големите проекти дори в езика на политиците? Ето, вие например завършихте курс в НАСА, а никой не говори за Космоса.
Водещ 2: Соломон Паси си говори за Космоса.
Водещ 1: Но той не е кандидат за президент. Няма разговор за големите мечти.
Водещ 2: Тогава аз да допълня въпроса на Ани. Президентската институция, както отбелязахте, няма пряко отношение към изпълнителната власт, но тя може да покаже визионерство. Това е, което хората искат да видят – да разберат какво ще се случи с България след пет или десет години.
Максим Бехар: Президентът има пряко отношение към изпълнителната власт, защото може да бъде коректив, независимо дали е от същата партия.
Имаме много такива случаи. Спомнете си Петър Стоянов и Иван Костов, репликата „Кажи си, Иване“ и всички тези христоматийни исторически реплики, които останаха.
Президентската институция ми звучи много общо. В нея са и асистентките, и хигиенистките, и всички останали.
Президентът трябва да има свое мнение и да бъде коректив. Когато изпълнителната власт каже нещо, което не е чак толкова добро за избирателите, президентът трябва да може да каже: „Чакайте малко“.
Имали сме такива случаи и при Росен Плевнелиев, и при Дилян Пеевски, и в много други ситуации.
Водещ 1: Гласувахте ли?
Максим Бехар: Да, разбира се.
Водещ 1: А гледахте ли дебата? Защото вие не бяхте в България.
Максим Бехар: Да, гледахме го от нашия хотел в Дубай.
Водещ 1: И какви грешки видяхте?
Максим Бехар: Какво ли не видях! Не видях неща, които да ме накарат да си кажа: „Тези хора са се готвили“.
Говоря и за двете страни. Естествено е, че единият от кандидатите имаше много по-голямо предимство, защото дълго време е бил на екран, дълго време е бил във властта и зад него имаше хора, които го подкрепяха и му помагаха.
Но аз останах изключително разочарован.
Искам да отворя една скоба. Тук, в това студио, сме си говорили с Диана и преди. През 1994 година водих първите в историята на България телевизионни политически дебати.
Водещ 2: Да, и на мен сте го казвали. Знам.
Максим Бехар: Точно тук, по време на избори. Аз водих три от общо осемте дебата.
Теглихме жребий в стаята на Хачо Бояджиев, Бог да го прости. На мен ми се паднаха три дебата. Там бяха Жан Виденов, Иван Костов, Ахмед Доган и други политически лидери.
Онзи дебат беше сто хиляди пъти по-интересен. Може би съм пристрастен, но имаше много ясни концепции, много ясни послания, имаше ангажименти, имаше дори малко чувство за хумор и закачки.
Това ми липсваше.
Водещ 1: А на вас какво ви липсваше от това, което видяхте?
Венета Бехар: На мен ми се видя изключително вяло и изключително неангажиращо, с много общи фрази, с много обща терминология, без никаква конкретика.
Много ме разочарова. И говоря за двете страни.
Максим Бехар: И още нещо, липсваха ни хора в студиото. Липсваха ни едни стотина студенти, които да реагират на казаното или да задават въпроси.
Стояха някак си и тримата...
Водещ 2: Малко стерилно беше, така ли искате да кажете?
Максим Бехар: Малко като в паноптикум, едни такива восъчни фигури.
Водещ 2: Добре, но вие казвате, че ако е било по този начин, ние се надявахме този балотаж да изкара повече избиратели пред урните.
Днес има малко по-висока избирателна активност, но не такава, каквато се очаква при един мажоритарен вот за избор на държавен глава.
Как си обяснявате тази ниска избирателна активност?
Максим Бехар: Няма как, ако използваме глагола „изкарвам“. Това звучи малко като за стадо, нали?
Няма как избирателите да се мотивират да излязат да гласуват, защото те са функция на лидерите.
Избирателите могат да бъдат повече, когато има силни послания, когато има харизматични лидери, когато има истински сблъсък на концепции и визии.
Водещ 1: Но сега също има сблъсък на концепции и визии на тема Русия и Украйна. Това не е малък разделител.
Максим Бехар: Да, във външната политика, а отчасти и във вътрешната, разбира се, защото всичко това рефлектира.
Но в България има образование, има здравеопазване, има бизнес и икономика, има инвестиционна политика, има отношения между хората, има развитие на селата.
Вярно е, че тези неща не зависят пряко от президента, но той може да има мнение, може да говори, може да излага аргументи.
Всичко това липсваше.
Водещ 1: А лидерството учи ли се, или такъв се раждаш?
Венета Бехар: Човек е лидер при определени обстоятелства. Обстоятелствата те карат да бъдеш лидер, те те карат да изпъкнеш като такъв.
От теб зависи как ще реагираш в определена ситуация. От теб зависи как ще защитиш една теза. От теб зависи как ще направиш така, че хората да те последват.
Нещото, което ми направи много силно впечатление по време на този дебат, беше, че имахме два разделени лагера и всеки от тези лагери говореше на собствените си избиратели.
А президентската функция все пак е обединяваща. Тя би трябвало да сплотява нацията.
Ние чухме от едната страна ясни послания към техните избиратели, от другата страна, също ясни послания към техните избиратели.
Но нямаше тази кохезия. Нямаше аргументите, с които и едната, и другата страна да говорят на противниковите избиратели, така че да ги привлекат към себе си и да направят от тях, ако не привърженици, то поне последователи при определени обстоятелства.
Водещ 1: И какво излиза, г-н Бехар, като сравнявате с миналото и с онези политици? Лош материал ли? Какво?
Максим Бехар: Вероятно по-слаба подготовка. Вероятно умора от многото избори, защото всички знаем колко избори минаха през нашите глави и през вашите студиа само през последните две-три години.
И наистина липса на лидерство, липса на хора, които вземат смели решения.
Много често казвам, че ако мечтите ти не те плашат, това не са мечти. Това са някакви желания. Мечтата трябва да те уплаши.
Вие споменахте нашия тренинг в НАСА. Аз бях първи, а след това Венета ме убеди да отидем заедно. Когато казах, че трябва да отидем, дъщеря ми ме погледна и ми каза: „Абе, ти си луд! Къде ще ходиш в НАСА да се тренираш за космонавт?“.
На мен въобще не ми мина през ума, че това може да изглежда лудо.
Това е една наша битова случка, но има неща, които трябва да се случат в държавата.
Ние не можем да влияем върху войната между Русия и Украйна. Не можем да влияем върху войната в Близкия изток, но можем да влияем така, че в България да има по-голямо разбирателство за това кое е важно и кое не е.
Много важна е икономиката. Много важни са инвестициите.
Можем да се бием в гърдите и да бъдем половината за Русия, другата половина за Украйна. Ако обаче пазарът не работи, ще живеем все по-зле и по-зле.
Няма да имаме по-добри заплати, няма да имаме по-добри приходи и най-важното, няма да имаме мотивацията да се прибираме вкъщи вечер и да си казваме: „Днес направих това и успях“.
Когато шест-седем милиона души, които живеем в България, и още вероятно два милиона в чужбина си казват: „Днес си свърших прекрасно работата“, това е най-доброто гласуване.
Няма смисъл да ходиш на избори веднъж на четири години, ако всеки ден не гласуваш със своя труд, със своите идеи, със своето отношение към работата, ако не плащаш добри данъци, ако не плащаш добри заплати.
Тук малко говоря като бизнесмен, но струва ми се, че това е най-важното. Дано който и да бъде президент, да го разбира.
Ако аз бях президент например, какъвто никога няма да бъда, разбира се, всеки понеделник щях да звъня на десетината най-големи работодатели в България.
Нямам отношение към тях, но щях да вдигна телефона и да кажа: „Ало, Петров, как си? Имаш ли нужда от нещо? С нещо да помогна?“.
Водещ 1: Ама нали знаете какво ще стане после? В какво ще го обвинят?
Максим Бехар: Няма в какво да го обвинят. Напротив, политиците са там, за да помагат на бизнеса да създава тази среда.
Нищо няма да стане, ако един президент се обади и попита: „С нещо мога ли да помогна?“. „Нямам проблеми.“ „Добре, благодаря ти. Хубава седмица.“
Водещ 2: Ани е права, че веднага в българското общество ще кажат, че няма помощ, която да е безвъзмездна. Затова ставаше дума.
Но да оставим това настрана, защото това е наистина една много хубава визия как би могла да действа президентската институция.
Искам да продължа вашите разсъждения с въпрос към двамата.
Възможно ли е един кандидат да спечели изборите само с негативна кампания срещу своя опонент, тъй като се представяше едва ли не, че това е избор между мира и войната?
Венета Бехар: Аз мисля, че ние точно това виждаме в момента.
Нещото, което много ме огорчава, е, че се говореше само за миналото, за негативизъм и за страх.
А всъщност в основата на демокрацията е изборът. Ако нямаме избор, а действаме под страх, това е много жалко и много безперспективно за една нация.
Мен от чисто човешка гледна точка това много ме огорчава и натъжава.
Максим Бехар: Очевидно това демотивира избирателите, след като не излязоха да гласуват.
Теоретично е възможно да спечелиш една кампания само с негативни послания.
Аз не го наричам „черен PR“. Няма черен PR, няма такова понятие. Има лъжа, има истина. Това, което наричаме черен PR, всъщност са лъжи и неистини.
Теоретично е възможно и е имало случаи, в които кампании са печелени само със създаването на страх и с негативни послания.
Но това е много тъжно и жалко за демокрацията, защото един лидер трябва да отправя позитивни послания, да умее да ги защитава, да предлага варианти, стратегии и визии.
Тогава не ти трябва негативна кампания.
Между другото, тъй като 80% от кампанията мина в социалните медии, всички видяхме, че там всичко беше негативно. Нямаше позитивни послания.
От време на време в някое телевизионно студио някой се престрашаваше да каже нещо позитивно.
Но когато четеш социалните медии от сутрин до вечер, просто си казваш: „Майко мила!“.
Водещ 1: Двата отбора се нападат и атакуват като на бойно поле.
Венета Бехар: Това е изключително контрапродуктивно.
Аз мисля, че ниската избирателна активност донякъде се дължи и на това. Хората са уморени от послания, които нямат същина.
Те искат да чуят нещо простичко и изпълнимо, нещо, от което могат да видят резултат веднага, и искат да чуят нещо позитивно.
Никой човек не иска да живее в черни мисли, в негативизъм и в това кой какво е направил.
Водещ 1: В същото време видяхме кампанията на единия кандидат, която беше по-позитивна. Той свиреше на пиано, имаше по-лежерни послания, месеше питки и така нататък. Но пък започнаха присмех и подигравки.
Къде е границата тогава?
Максим Бехар: Това беше много наивно. Това не беше позитивно.
Водещ 2: Добре, тогава да ви попитам нещо друго, което е във вашата сфера.
Как се изгражда положителният образ на България? Когато сте в чужбина и контактувате с вашите бизнес партньори, какво казват те за нас, след като ние постоянно говорим негативно? Вижте какво пишат социалните медии – изкарахме се едва ли не по-черни от дявола.
Максим Бехар: Вени може да ви разкаже една история, която имахме в базата в Хънтсвил.
Венета Бехар: Всъщност ще ви разкажа две истории.
Преди много години, когато за първи път попаднах във Франция, никой не знаеше къде е България. Когато кажех, че съм от България, всички ме гледаха странно.
Едва ли не се чудеха защо съм облечена като хората и защо изглеждам като нормален човек.
Беше ми много тъжно и се чудех по какъв начин мога да заобиколя това отношение.
Започнах да обяснявам: „Нали знаете Стоичков? България, морето, Слънчев бряг...“. В един момент разбрах, че това просто не работи. Никой не ме слушаше.
И в момента, в който започнах да казвам: „България е там, до Гърция и Турция“, нещата се промениха.
За французите Гърция има страхотна конотация. Изведнъж България придоби съвсем друга аура.
България е там, до Гърция, значи е топло, има хубава храна, хубави хора, усмихнати хора и така нататък.
Много дълги години това беше моят начин да се представям и така хората ме запомняха по положителен начин.
А в случая, за който Максим спомена, отиваме в първия ден в Хънтсвил, Алабама, за нашия тренинг в НАСА.
Отиваме към първото занятие, където трябваше да ни раздадат костюмите и да ни покажат какво ще правим.
Вървим по един коридор и човекът, който ни водеше, млад инженер на около 25–26 години, чува, че говорим с акцент.
Всички останали бяха американци, с различни американски акценти, а изведнъж той чува някакъв странен акцент и се обръща към нас:
„А вие откъде сте?“
Аз поемам дъх и казвам: „България“.
Вече съм готова да продължа с обяснението, че е там, до Гърция и Турция.
И в този момент момчето спира цялата група, обръща се назад и казва:
„Ама вие имате страхотни математици! Вие имате страхотни учени! Вие имате страхотни физици!“
Това ме остави без думи, защото не знаех какво да кажа по-нататък.
За първи път ми се случваше такова нещо. По-голямата част от живота ми е минала в чужбина и за първи път някой реагираше по този начин, когато чуеше, че съм от България.
Бях все едно на розов облак.
Максим Бехар: Променят се нещата.
Има два елемента. Първият е, че трябва време. Наистина трябва време.
Имаме 35 години демокрация. Има държави с вековни традиции, които са свикнали с избори, политически кампании и различни мнения.
Трябва време и това време трябва да мине.
Вторият елемент е, че наистина трябват лидери. Времето трябва да създаде добрите лидери в България и аз очаквам това да се случи съвсем скоро.
Защото сме имали лидери и като президенти. Не искам да споменавам имена, защото всеки има своите предпочитания, но сме имали много добри президенти в миналото.
Надявам се, който и да спечели днес, да бъде още по-добър президент от своите предшественици.
Но България, както и Ники каза, трябва да бъде представяна все по-добре и по-добре в чужбина.
И да ви кажа, хората, които идват в България на почивка, или американците, с които се срещаме, въобще не се замислят кой на коя страна е във войната между Русия и Украйна.
Дали България подкрепя едната или другата страна, дали е неутрална, това въобще не ги интересува.
Тях ги интересуват българите, които са успели. Хора, които могат да разпознаят, като Стоичков, Бербатов, Соня Йончева и много други.
Да знаят, например, че Джон Атанасов е изобретателят на модерния компютър.
Ако успеем като държава, и това вече е по-скоро в полето на правителството, а не на президента, колкото се може по-често и по-позитивно да разказваме тези истории в чужбина, това би могло да привлече вниманието на потенциални инвеститори и туристи.
Те трябва да си казват: „Аха, България!“.
Но за това трябват време и действия.
Надявам се който и да стане президент, да успее, слагам големи кавички, да „продава“ България в чужбина, така че хората, когато чуят за страната ни, да не питат къде се намира.
И както много често казвам, когато излизаме с приятели някъде в чужбина и ги питат откъде са, те казват: „България“.
А аз им казвам: „Ама не така! Кажи го, България!“.
Възходящата интонация е важна. Тя създава съвсем друго впечатление.
Водещ 1: Много ви благодаря. Значи да не казваме „България до Гърция“, нали?
Максим Бехар: Не, да казват „Гърция, там до България“.
Водещ 2: Благодаря ви много!
Максим Бехар: Желая ви успех! Ще ви чака дълго предаване и съм сигурен, че ще бъде интересно. Страхотна телевизия правите, поздравления!
Цялото интервю можете да гледате тук: https://www.maximbehar.com/bg/video/450/maksim-i-veneta-behar-za-prezidentskite-izbori-liderstvoto-politicheskite-poslaniya-i-imidja-na-balgariya
