Голямо разделение на изборите: Максим Бехар и Михаил Михайлов за политическите кампании, социалните мрежи и доверието в политиците
Ноември, 2026
Водещ 1: А ние продължаваме с интересните разговори, които сме ви подготвили. Каква е ролята на социалните мрежи и PR екипа, който стои зад една президентска двойка, за посланията към избирателите и техния език?
Водещ 2: За всичко това ще говорим с PR експерта Максим Бехар и психолога Михаил Михайлов. Здравейте и на двамата! Честит празник!
Успяхте ли да гласувате? Първо с този въпрос да започнем, г-н Бехар.
Максим Бехар: Още не. Аз съм в Испания. Малко по-късно, след три-четири-пет часа.
Обаче днес избираме двама будители, с които ще трябва да комуникираме през следващите пет години. И има голяма символика точно в днешния ден да го направим.
Дано изберем истинските будители.
Водещ 1: Г-н Михайлов, успяхте ли да гласувате?
Михаил Михайлов: Това ми е първата задача след предаването.
Водещ 1: Ако психологически погледнем това, което каза г-н Бехар, избираме ли наистина будителя, този, който ще ни води? Днес един от двамата, които стигнаха до балотаж, ще бъде избран. Каква е психологията на самия избор?
Михаил Михайлов: Не мога да кажа, че точно сега избираме будител, тъй като според мен кампаниите се постараха доста да разделят обществото.
Ще обясня защо мисля така. Те се бореха чрез това разделение да стегнат своето ядро, да накарат колебаещите се да отидат да гласуват и така нататък.
Това се основава на един класически експеримент от 1969 година, в който между другото са използвани политически нагласи, за да се демонстрират определени феномени в социалната психология.
140 френски ученици с умерено позитивни нагласи към Шарл дьо Гол и негативни нагласи към САЩ са включени в групови дискусии. След експеримента се оказва, че нагласите им вече са много по-силни.
Те са изключително екзалтирани от Шарл дьо Гол и изпитват изключително силна неприязън към САЩ.
Този ефект се нарича групова поляризация на нагласите.
Мисля, че двата екипа го използваха чрез различни комуникационни техники и така се разделиха отборите.
Къде обаче виждам проблема в тази поляризация и в това разделение?
То започва да убива критичното мислене. Ние вече не мислим в категориите „добро-лошо“, а мислим в категориите „наши-ваши“.
Съответно, ако се върна на вашия въпрос, ние избираме нашите на тези избори, а не будителите.
За мен това е проблем, защото по този начин нашето критично мислене ни отдалечава от реалността и нашите винаги стават добри.
Техните прегрешения се превръщат в жертва, която е необходимо да направим, а прегрешенията на врага са смъртни грехове, които веднага го поставят в положение да отиде на ешафода и да бъде обезглавен.
Водещ 2: Г-н Бехар, какво видяхте в PR стратегията на кандидатите? Къде успяха да покажат силните си страни?
Максим Бехар: Малко ми е некомфортно, че не мога да говоря с имена и с конкретни примери.
Водещ 2: Все пак трябва да спазваме закона.
Максим Бехар: Обаче искам да ви кажа, че един от най-големите абсурди през 2026 година е този закон, според който вчера, в така наречения ден за размисъл, и днес нямаме право да говорим с имена и да си казваме мнението.
Това беше преди 30 години. Може би тогава имаше някаква логика. Няма социални медии, има само вестници. Вестникът няма право да публикува нещо. Имаше и телевизия. Добре, има някаква логика.
Но в днешно време социалните медии изнасят може би 80% от кампанията. Включително и телевизиите чрез социалните медии възпроизвеждат това, което се случва при тях.
И ние да нямаме право да си кажем мнението?
При положение че сега е около десет и половина, а към дванадесет часа ще започнат да бълват стотици сайтове с всякакви прогнози и екзитполове, да ни облъчват и да казват кой е напред и кой е назад.
А ние да не можем да си кажем мнението в деня на изборите!
Това ми се струва абсолютен анахронизъм. Бих лобирал много за това законът да бъде променен и всеки свободно да може да си казва мнението, особено в медиите и телевизиите.
Да, видяхме разделение. Аз отдавна не помня на президентски избори да е имало толкова голямо разделение.
През цялото това време аз две седмици въобще не бях в Европа и следях дистанционно какво се случва.
Имах чувството, че като че ли избираме министър на външните работи, а не чак толкова президент, защото целият акцент беше поставен върху външната политика.
Водещ 2: Грешка ли беше това, г-н Бехар?
Максим Бехар: Кампанията ли?
Водещ 2: Акцентът върху външната политика.
Максим Бехар: Това е логично, защото имаме няколко войни, които са почти до границите ни. Трябва все пак да се знае гледната точка на един човек, който е на много висок пост в държавата, макар и с доста ограничени, орязани, на места нищожни правомощия.
Добре е да се знае.
Обаче лично аз очаквах да чуя малко повече икономика.
Да, добре, президентът, който и да е той, няма голямо пряко отношение към икономиката, но не може да няма мнение.
Очаквах да чуя малко по-концептуално мислене за това как трябва да се развива България.
Оставете политиката настрана, оставете войните настрана. Сега сме 2026 година. Как виждаме България през 2031 или през 2036 година, да кажем?
Водещ 1: Тези пет години, през които той ще управлява най-малкото.
Максим Бехар: Най-малкото, да. Но трябва да има някаква визия.
Да знаем къде стоим в Европа, как бихме искали като общество да развиваме нашите пазарни отношения.
Защото пазарът всъщност, който и да е президентът, е най-важното нещо.
Особено когато всички пъшкаме и охкаме, като влизаме в магазините, като си плащаме сметките в ресторантите или сметките за комуналните услуги вкъщи.
В този смисъл не бях много щастлив от това, което видях като предизборна кампания, като размяна на позиции.
Имам чувството, че като че ли повече се заяждаха.
В социалните медии, които наистина изнесоха голяма част от кампанията, имаше повече негативни неща. Те бяха използвани повече за така наречения черен PR.
Аз смятам, че в моя бизнес, Public Relations, няма черен, няма бял, няма сив PR. Има истина и лъжа.
Но социалните медии бяха използвани именно за внушения, които са по-скоро негативни. Тоест сочене с пръст:
„Този е лош, не гласувайте за него. Този ще ни вкара във война. Този така прави, онзи така прави.“
Това са избори, в които трябва да видим някаква визия на хората за това как искат да управляват България.
Всеки иска да обединява всички в България.
Знаете ли, в понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък вече ще сме забравили цялата тази полемика.
Новоизбраният президент ще се чувства комфортно, ще говори само красиви неща, само позитивни неща и след един месец вече цялата тази помия, която се изля през последните два-три месеца в социалните медии, ще бъде забравена.
Водещ 1: А дали това поведение, г-н Михайлов, по някакъв начин не е и причината за тази рекордно ниска избирателна активност, която видяхме миналата неделя?
И може ли нещо да се преобърне сега, тази неделя?
Михаил Михайлов: Подобно разделение, особено когато се направи ефективно в социалните канали, по които се предава информацията, може да отблъсне някои от колебаещите се.
Но целта му по принцип е да мобилизира собствените редици.
Може леко да отблъсне част от хората, но всъщност преди изборите имаше едно социологическо проучване, което показваше, че реално нагласите за гласуване са били такива още от самото начало, много малко хора ще гласуват.
В действителност те гласуваха още по-малко.
Причината да не го правят не са толкова кампаниите, а разочарованието от самите политици.
Водещ 1: А защо? Нали това са мажоритарни избори и ясно казваме за кого гласуваме? Не за формация, а за лицето, за харизмата.
Михаил Михайлов: Защото избирателите просто не вярват на политическите партии и са разочаровани от тях. Затова не гласуват.
И защото някои от тях, един доста голям процент, всъщност не се виждат представени в политическите партии или по-точно в управлението.
Оказва се, че много малка част са апатични – такива, които по принцип не се интересуват конкретно от тези избори.
По-голямата част са разочаровани и непредставени.
Максим Бехар: По самолета четох едно проучване за доверието в различните професии и направих скрийншот някъде в телефона си.
Става въпрос за Европейския съюз.
Най-високо доверие, разбира се, имат лекарите, учителите и още пет-шест професии.
На последно място са политиците.
Водещ 1: А то си е професия.
Максим Бехар: То е професия. Естествено, че е професия, и то сериозна, защото имаш много отговорности, разполагаш с обществен ресурс, разполагаш с доверие и с толкова много други неща.
И това е една от причините наистина да няма чак толкова голямо въодушевление или чак толкова голяма възбуда от това кого да отидем да изберем.
Аз не очаквам да има някаква драстична промяна днес, между другото, защото всеки от двамата кандидати си взе максимума гласове.
Водещ: А видяхте ли възможност за някаква промяна между първи и втори тур?
Това, което се направи, това, което направиха кандидатите с обръщенията, които имаха към хората?
Максим Бехар: Отново бях доста разочарован, тъй като всеки играеше в собствената си половина, в собствената си територия.
Водещ 1: „Наши и ваши“, както каза г-н Михайлов.
Максим Бехар: Отново много се изкушавам да спомена конкретни примери. Няма да го направя, разбира се.
Надявам се след четири години да мога да го направя.
Водещ 2: Да е променен законът и да можем да си говорим.
Максим Бехар: Добре, надяваме се.
Но това, което ме разочарова, е, че всеки се целеше в собствената си аудитория.
Значи левскарите си агитират за „Левски“, цесекарите пък за ЦСКА, най-метафорично казано.
Аз не бих направил така.
Не се занимавам с политически маркетинг, знаете го добре, но ако трябваше да съветвам някой от тях, всъщност нямаше да ги съветвам да се обръщат към своите избиратели.
Техните са си техни. Те ще гласуват така или иначе за тях.
Трябва да се опиташ с обещания или с конкретни послания да привлечеш тези, които не са гласували – поне част от тях, или част от тези, които са гласували за останалите двайсет и колко бяха кандидати?
Водещ 1: Двайсет и пет от общо двайсет и седем.
Максим Бехар: От които разбирам, че седем или девет не бяха получили дори по 2500 гласа.
Тоест тези, които са ги събрали в някоя кръчма или в някой магазин, убедили са някого да се подпише, а дори и те не са гласували.
Между другото, това също е обект на някаква преценка след изборите.
Защо?
Добре, демокрация, всеки има право.
Обаче 2500 гласа ми се струват изключително нисък, обиден праг за тези хора, които след това ще получат доста обществени средства и ще ги инвестират в една, бих казал, нелегална, анонимна, никому неизвестна телевизия, за да могат да вземат някакви пари.
Водещ 1: Това беше критиката, как бяха използвани тези медийни пакети, за да се популяризират кандидатите.
Максим Бехар: И това трябва да се обмисли. Със сигурност.
Водещ 1: Г-н Михайлов, кои избиратели най-трудно се мотивират психологически?
Ето сега в социалните мрежи като че ли се насочихме към Gen Z, към младите.
А възрастните, които си имат традициите и казват: „Ние трябва да отидем, това ни е конституционното право“?
Има ли по-труден електорат за мобилизиране?
Михаил Михайлов: Аз го гледам от гледна точка на това в какво състояние са в момента.
Най-трудни, естествено, ще бъдат апатичните и гневните, които като наказателен вот няма въобще да отидат до урните или ще пуснат недействителни бюлетини.
Така че аз ги гледам по-скоро според емоционалното състояние, в което се намират.
И именно с това емоционално състояние в кампанията се играеше непрекъснато, за да се засилва в някаква посока.
Но сега искам да се върна малко на предния въпрос и да направим едно сравнение, за да видим къде сме ние по отношение на Европа.
При нас доверието в политическите партии и политиците е два пъти по-ниско, отколкото в Европа.
Водещ 1: Защо? Как си го обяснявате?
Михаил Михайлов: Може би заради резултатите, които постигат самите политици и политически партии.
Водещ 2: Има ли как, г-н Бехар, да променим тази картина? Да се върне доверието в политиците, в политическите лидери, в партиите дори?
Максим Бехар: Според мен не.
Защото през последните 30, 40, 50 години, може би, всичко се промени.
Целият свят се промени. Ние сме други хора.
Ние не сме Homosapiens, ние сме Homosocialicus или нещо подобно.
Водещ 2: Живеем в ерата на изкуствения интелект.
Максим Бехар: Пазарите се промениха, комуникациите се промениха, а политическите системи останаха същите, без никаква промяна.
И това е една от причините голяма част от избирателите, а и ние всички, да изпитваме не толкова недоверие към политиците, колкото към самата система.
Дори гениален политик да избереш, с най-голямата харизма, някакъв Рамбо, който може да преобърне България и да я направи едва ли не най-проспериращата страна в Европа, дори и него да избереш, системата няма да му позволи.
Защото там има гигантска администрация, има отношения и процедури, които може би от 100–150 години не са се променили.
И ако има начин политическата система да се промени, България не може да бъде лидер в това.
Но например Франция, Германия, естествено Америка, която в момента е в много трудно състояние, Великобритания със сигурност биха могли да бъдат лидери в промяната на политическата система.
Така че наистина хора с харизма, с умения, с желание, амбиция и мотивация да променят нещо да могат да бъдат избирани.
Обаче системата трябва да им позволи.
Водещ 2: В този смисъл, г-н Бехар, доколко бяха подготвени кандидатите за президентския пост, за тази битка?
Максим Бехар: Различно бяха подготвени.
Като изключим двамата финалисти сега, които горе-долу имат някакъв опит, може би 90% от другите бяха на нула.
Водещ: Някои от тях даже не знаеха какви са правомощията на институцията, за която се борят.
Максим Бехар: Ама, моля ви се, гледахме комедии по телевизиите!
И даже не бих казал комедии, а такива оперети, в които се явяват някакви хора, които въобще не знаят за какво става дума.
Затова си мисля, че трябва да бъде погледнат много внимателно Изборният закон.
Демокрация, демокрация...
Водещ 2: То това е обидно за президентската институция.
Максим Бехар: Респект към всички, с най-голямо удоволствие.
Обаче 2500 гласа да ги събереш някъде тук, в „Младост“, в два-три магазина и след това да получиш 50 000 евро или колкото там бяха получили, за да могат да направят кампания...
Оставям парите настрана. На избори се харчат много пари.
Обаче отношението към избирателите? Откъде накъде?
Водещ 1: Това ли отврати избирателите?
Ако се върнем на миналата неделя, 27 кандидатпрезидентски двойки. Видяхме наистина някои, които изобщо не знаеха какви са правомощията на институцията, за която се борят.
И може би затова хората си казаха: „Ами за какво да отида да гласувам?“.
За съжаление.
Михаил Михайлов: Тези комедии, както каза г-н Бехар, или трагедии понякога, които наблюдавахме, всъщност помогнаха да се създаде този емоционален контекст, който да отблъсне колебаещите се.
Това, което говорихме, една кампания, която разчита на разделението, привлича собствените си колебаещи се в своите редици.
Но част от потенциалните гласоподаватели ще се отблъснат от подобна мръсна кампания или от такива неща, които виждат по телевизията.
Така че по някакъв начин целият този хаос е малко като организиран хаос, който обслужва самия контекст на кампанията.
Водещ: Има ли пряк път до психологията, до съзнанието на избирателя?
Ако аз един ден хипотетично се кандидатирам и обещавам всичко – „Ще живеете в една прекрасна държава“ – ще мога ли така да повиша гласовете за себе си?
Михаил Михайлов: Най-прекият път е, ако вашите опоненти не правят нищо.
Преките пътища са ясни. Това са комуникационни практики. Прави се един списък, върху тях се изгражда кампания, таргетира се определена аудитория и така нататък.
Ако вашият съперник не прави нищо, да, вие ще имате доста по-голямо въздействие върху аудиторията.
Максим Бехар: Ще бъда малко по-конкретен.
В това, което аз наблюдавах отстрани, видях нула психология, много социология, голяма част от нея всички знаем на какво равнище беше, и бих казал нула комуникационни умения.
Много лесно ще бъде от понеделник да си казвам мнението за този или за онзи. Тогава вече ще можем да конкретизираме.
Но тогава няма да го правя въобще.
Водещ: Г-н Бехар, преди малко казахте нещо много важно. Социалните мрежи изнесоха кампанията.
Имаше ли разлика между това, което виждаме в социалните мрежи като съдържание, което се предлага на избирателите, и това, което виждаме от образа на кандидатите в реалните, директните срещи с избирателите?
Различаваха ли се тези образи?
Максим Бехар: Кампанията в социалните медии всъщност беше функция на така наречените срещи с избиратели.
Различните кандидати играеха различни роли по различен начин.
Водещ 1: Още малко и пак ще ви поканим, когато говорим за избори, да си говорим с примерите.
Максим Бехар: Имаше и такива смешни, абсурдни послания, които по-скоро биха отблъснали избиратели.
Аз наистина си мисля, че откъм комуникационна стратегия и професионални умения тази кампания през 2026 година беше най-слабата президентска кампания от всички, които съм виждал досега.
Отново, не бях в Европа въобще тези дни, обаче гледах много отдалече прословутия дебат в четвъртък.
И се върнах през октомври 1994 година, когато водих първите в историята на България предизборни дебати.
Жребият теглихме в кабинета на Хачо Бояджиев, Бог да го прости, и аз изтеглих да водя първите дебати.
Те се гледаха тогава от три милиона души по единствената телевизия в онова време, БНТ.
В този дебат бяха Жан Виденов, Ахмед Доган, Иван Костов, всички да са живи и здрави.
Имаше Гиньо Ганев, който вече не е между нас, и сега не мога да си спомня всички лидери на политически партии.
Имам чувството, че ако някой се върне към този дебат от октомври 1994 година, който го има и в YouTube, ще види, че той беше по-интересен от сегашните дебати.
Не визирам само този в четвъртък.
И си казвам: „Чакай бе, сега имаме повече комуникационни инструменти, сега имаме много повече информация...“.
Водещ 2: Екипи от хора, които работят.
Максим Бехар: Да, екипи, възможности да влияем, да говорим конкретно, да говорим с много конкретни категории.
Аз например очаквах който и да е от всичките 27 кандидати да ми каже кои ще бъдат първите десет неща, които ще свърши, ако стане президент.
Десет неща.
Да си поеме конкретна отговорност.
„Ще направя това, това, това, това и това.“
Никой не го направи.
Защо?
Водещ 1: Въпрос без отговор.
Много ви благодарим и на двамата!
И отново да призовем всички наши зрители, колкото и труден да е техният избор, все пак да намерят желание и да отидат до урните да гласуват.
Всеки глас има значение.
Максим Бехар: Честно ще бъде всички да отидем да гласуваме. Много честно ще бъде.
Защото, добре, гласувай против. Кажи, че нямаше избор.
Обаче разходи се до тази изборна секция, за да може да дишаме по-спокойно от понеделник нататък и да знаем, че поне максимално много хора са си казали мнението, каквото и да е то.
Водещ 2: Много ви благодарим за това послание. Благодарим ви и за гостуването.
Цялото интервю можете да гледате тук: https://www.maximbehar.com/bg/video/449/golyamo-razdelenie-na-izborite-maksim-behar-i-mihail-mihajlov-za-politicheskite-kampanii-socialnite-mreji-i-doverieto-v-politicite
