Ценни уроци от Максим Бехар: История с Вацлав Хавел

Изпълнителният директор на M3 Communications Group, Inc. и водещ PR експерт Максим Бехар разказва още една от многобройните си полезни и вълнуващи лични истории в авторската си поредица „(без)Ценни уроци“, която пише за списание BGLOBAL.


Президентът, който беше специалист по „нежни революции“...

Вацлав Хавел проповядваше естетика в трудните и неестетски времена, но посланията му едва ли са стигнали до днешните политици. 

Петък следобед за Прага е мързеливо време.

Всеки пали колата и отпрашва да почива извън града, затова и с Мирек Заиц се добираме толкова трудно до Храдчани, резиденцията, приемната, дори къщата на президента на Чехия – потокът от коли просто е убийствен.

Мирек Заиц е може би най-добрият чешки фоторепортер и въпреки невзрачния вид на старата му Шкода – поне няколко поколения полицаи и различни охрани го познават – вратите пред нас се отварят без много въпроси.

„Господин президентът пожела разговорът да не е в кабинета му, а в лятната резиденция, съвсем наблизо“ - казва ми един от неговите съветници по печата, Иржи Шитлер, единственият, с когото от около месец държим постоянна връзка, и добавя: „Това е доста необикновено, дори аз за първи път ще видя резиденцията...“

Разговорът с Вацлав Хавел продължи доста повече от предвиденото. Невероятен интелектуалец, драматург, писател, виден противник на комунистическия режим, престоял години в няколко чехословашки затвора. Той говори меко, полутихо дори, за да не си помисли някой, че точно той може да повиши тон.

Облечен е с лятно карирано сако, държи се спокойно и дори непривично оживено за следобедния час. Влиза с чаша коняк в ръката си, премества я в другата, докато се ръкуваме, после пак я връща в дясната, но докато сяда, забелязва Мирек и бързо скрива чашата зад цветята на масата.

„Нека стои там, чакайте, ще преместя и пепелника, нали така, господин президентът не пие, не пуши, не яде, не танцува... Всъщност, ако не ви преча, ще запаля. В България мога да се появя с цигара, тук в Чехия не ми дават.“ Хавел толкова изненадващо и с тъга изрежда този монолог, че няколкото му съветници край него просто не знаят дали да се засмеят и дали всичко това е насериозно. Въпреки всичко през цялото време на разговора ни крие запалената цигара под масата, за да не се види на снимката, и това за кратко ме връща в ученическите години.

Първият демократично избран президент в най-новото време на вече несъществуващата Чехословакия  се е отпуснал удобно на широк диван, не докосва чашата с вода пред него, от време на време отпива по малко от другата – зад цветята. Гледа ме в очите през цялото време и само понякога хвърля поглед към големия френски прозорец, през който се виждат десетина души, внасящи тежки камери в другата зала. Сбогува се обаче с доста разсеян поглед и поради това думите му стъписват всички край него.

„Благодаря за въпросите. Толкова интересно не ми е било отдавна...“

Всъщност отговорите бяха далеч по-важни. Хавел през цялото време говори колко е важна Централна и Източна Европа за всичко това, което се случва по света и как  тогава – средата на 90-те години – във всичките страни от региона се извърша най-важният икономически, а и в по-малка степен политически експеримент...

- Пазя се да ви давам съвети на вас българите, пък не ми е и работа, но имате твърде много общи интереси с Румъния и Гърция и ако направите нещо общо, дали ще е федерация, дали ще е регионален пазар, който после да се присъединят и страните от бивша Югославия, може би много ще спечелите.
 
Като преценим тези думи от сегашната ни гледна точка – през юни 2021 – и като си спомним колко силна беше т.нар. Вишеградска четворка тогава – Чехия, Полша, Унгария и Словакия – и как мощно и бързо бяха приети в Европейския съюз, може би точно тази формула беше наистина печеливша.

Хавел отпива малка глътка коняк, по-скоро за да направи някакво движение, отколкото да му се наслади и вече минава на темата за литературата и политиката…

- Може да ви се стори странно, даже съм сигурен, че ще е така, но най-важното нещо в политиката е естетическия вкус, да можеш да правиш обществени конструкции с вкус и с естетика, да го правиш така, че на хората край теб да ми се прииска да станат политици. Много е важен стилът на говорене, никой няма да му слуша баналните общи фрази, а това означава, че и никой няма да му вярва. Но да знаете – това не се учи в нито един университет - или го имаш или го нямаш...

Думи, които звучат още по-силно и категорично днес, когато езикът на политиците често минава всякакви разумни граници, а самите им цели, държане и идеи все по-често се разминават с естетиката. Но както ми каза тогава политикът, а не драматургът Хавел – това не се учи наистина.

Когато комунизмът в Чехословакия се срути буквално като домино за няколко дни, той беше първият, който измисли термина „нежна революция“ и така предпази народа си от гняв, мъст и негативизъм. Управляваше „нежно“ и заедно с премиера си и мой преподавател в Пражкия икономически университет Вацлав Клаус, който го наследи на президентския пост, и успя да направи най-стабилната посткомунистическа икономика в Европа.  
 
Отнесе със себе си този финес и невероятно интелигентни послания в един невероятно студен декемврийски ден на 2011 година, но остави не само пиесите и книгите си, остави и вечно добродушната си усмивка и спомена за един добър човек, управлявал велика европейска държава... Такива хора вече не само са по-малко, а просто ги няма.

... И когато ви се случи да кацнете на летището в Прага и видите огромния надпис пред централния вход „Вацлав Хавел“, само си спомнете за истината, че нищо случайно няма на този свят... Ама наистина нищо.